„Лъжливото овчарче“ – народна приказка (текст+аудиоверсия)

Имало едно време едно овчарче. То си пасяло овците на хълма, но му било много скучно. За да се разнообрази то поело дълбоко дъх и започнало да вика: – Вълк, вълк, вълк напада овцете!

Селяните се затичали към хълма, за да помогнат на момчето да изгони вълка. Когато обаче пристигнали на върха на хълма, те не видели вълк. Овчарчето се изсмяло подигравателно в ядосаните им лица. – Недей да викаш вълк, овчарче, когато няма вълк! – казвали селяните и мърморейки слезли надолу по склона.

Малко по-късно, овчарчето отново извикало силно: – Вълк, вълк, вълк нападна овцете! Момчето наблюдавало присмехулно как селяните пак тичат нагоре по хълма да му помогнат да изгони вълка.

Когато селяните отново не видели вълк, те казали строго на овчарчето: – Запази своя зов за опасност за тогава, когато наистина има опасност! Недей да викаш вълк, когато няма вълк!

Един ден, овчарчето видяло истински вълк да се промъква към стадото. То скочило на крака и започнало да вика с пълен глас: – Вълк! вълк! Ще убие овцете ми! Помогнете!
Селяните обаче помислили, че овчарчето пак ги лъже и не се качили на хълма да изгонят вълка. Никой не вярва на лъжец … дори когато той казва истината.