Липсваш ми, детство
Как ми липсват онези години,
когато безгрижни деца
с коленете охлузени и лактите сини,
тичахме до късно вечерта!
Един на ластик скача, играе
и от смях се залива почти,
друг умело шмайзер чертае
и започва коктейл от игри.
С филийка смело намазана,
навън вечеряхме всички деца,
устата бе леко омазана,
но кой ли забеляза това…
Едни бяха стражари във странство,
други апаши дори…
А междублоковото пространство
огласено бе до тъмно, нали?
Мама не бе притеснена,
поглеждаше през стария балкон,
от там подвикваше: „Не е ли студено?“,
че нали в джоба не бях с телефон…
Приятел бе всеки със всеки,
не ни вълнуваше чий баща има пари
и нямаше никакви интереси,
скъпи маркови дрехи, коли.
Всичко бе тъй простовато,
но истинско, без селфи и грим
и тъгувахме адски когато
отмина детството и превърна се в дим!
За жалост днес децата не знаят
тези толкоз безгрижни игри,
но ако за ден навън поиграят,
това усещане компютъра ще замени!!!
Автор: Татяна Димитрова
Вижте още:
