Малкият Никола – „Да бъдем разумни“

Чудя се само защо в къщи още не е станало дума за почивката! Другите години татко все казваше, че искал да отидем еди-къде си, мама искаше да отидем другаде и ставаха големи разправии. Татко и мама казват, че щом е тъй, по-добре никъде да не заминаваме, аз се разплаквам и накрая отиваме, където каже мама. Тая година обаче — нито звук.

А всички приятели от училище вече се готвят да пътуват. На Жофроа татко му е много богат и той ще прекара ваканцията в неговата голяма къща край морето. Жофроа ни разправяше, че си имал на плажа място само за него, там друг нямал право да идва да си играе с пясъка. Това може да са смехории, той Жофроа обича да послъгва.

Анян е първенец на класа и любимец на учителката, той ще върви през ваканцията в Англия, в някакво училище, където щял да учи английски. Анян въобще си е луд.

Алсест заминава да яде гъби в Перигор, татко му имал там приятел — управител на месарница. И всички останали са пак така: всички отиват на море, на планина или при бабите си на село. Само аз още не знам къде ще вървя и е адски тъпо, понеже едно от най-сладките неща на ваканциите е да си ги обсъждаш с приятели предварително и после след завръщането.

Затова днес в къщи питах мама къде ще ходим на почивка. На мама лицето й се удължи, тя ме целуна по челото, каза ми, че ще говорим за това, „когато татко се върне, моето момченце“, и да отида сега да си поиграя в градината.

Тогава аз отидох в градината и зачаках татко, а когато той се върна от службата си, изтичах насреща му; той ме вдигна, извика „опала“ и аз го попитах къде ще ходим на почивка. Тогава татко престана да се смее, върна ме обратно на земята и каза, че ще поговорим за това в къщата, а там мама седеше в хола и ни чакаше.

— Струва ми се, че дойде мигът — рече татко.

— Да — отвърна мама, — той ме попита преди малко.

— Е, значи, трябва да му кажем — каза татко.

— Ами кажи му де — рече мама.

— Защо аз? — попита татко. — Кажи му ти.

— Аз ли? Откъде-накъде, ти ще му кажеш — рече мама. — Това ти го измисли.

— А, ще прощаваш — каза татко, — ти беше съгласна с мене, дори каза, че това ще му подействува благотворно, а и на нас също. Колкото аз съм длъжен да му кажа, толкова и ти.

— Хубаво де — рекох аз, — за ваканцията ли ще говорим, или напротив? Всички приятели заминават и става тъпо, като не мога да им кажа къде отиваме и какво ще правим там.

Тогава татко седна в креслото, хвана ме за ръцете и ме притегли до коленете си.

— Моят Никола вече е голямо и разумно момче, нали така? — попита татко.

— О, да! — рече мама. — Че той е цял мъж!

Аз хич не обичам да ми казват, че съм станал голямо момче, защото след това най-често ми се случват неприятни неща.

— Сигурен съм — рече татко, — че моето голямо момче иска да отиде на море!

— Да, да! — казах аз.

— Да отиде на море, да плува, да лови риба, да си играе на плажа, да се разхожда в гората — рече татко.

— Там, дето ще ходим, има ли гора? — попитах аз. — Значи, отиваме на друго място, не където бяхме миналата година?

— Слушай — обърна се мама към татко. — Не мога да издържа. Според мен като че ли тази идея не е много добра. Я да се откажем. Виж, догодина…

— Не! — рече татко. — Казана дума — хвърлен камък. Смелост, дявол да го вземе! Освен това Никола ще бъде разумен, нали, Никола?

Отвърнах, че ще бъда адски разумен. Бях много доволен заради морето и плажа, аз много обичам такива работи. Виж, разходките в гората не са толкова весели, освен ако се играе на криеница; тогава е страхотно.

— А в хотел ли ще бъдем? — попитах аз.

— Не съвсем — каза татко. — Май… май ще спиш в палатка. То е много приятно, да знаеш…

Това вече съвсем ми се понрави.

— В палатка, като индианците в книгата, дето ми я подари леля Дороте? — попитах аз.

— Ами да — рече татко.

— Еха! — извиках аз. — Ще ми дадеш ли да ти помогна да опънем палатката? Ами да паля огън ще ми дадеш ли? И нали ще ме научиш да ловя риба под водата, та да нося на мама ей такива риби? Еха, еха, еха!

Татко си избърса лицето с кърпата, сякаш му беше станало горещо, и ми каза:

— Никола, нека да си поговорим като мъже. Трябва да бъдеш много разумен.

— Освен това, ако си послушен и се държиш като голямо момче, на вечеря ще ядем торта за десерт — добави мама.

— И ще дам да ти поправят колелото, нали от толкова време ме молиш — каза татко. — Тъй, значи… Трябва да ти обясня нещо…

— Аз ще отида до кухнята — рече мама.

— Не! Тука стой! — каза татко. — Нали решихме да му съобщим заедно…

След това татко се поокашля, сложи си ръцете на раменете ми и каза:

— Никола, момчето ми, ние няма да дойдем с теб на почивка. Ще отидеш сам, като голям човек.

— Как така сам? — попитах аз. — Вие няма ли да дойдете?

— Никола — каза татко, — моля те, бъди разумен. Ние двамата с мама сме запланували да направим едно малко пътешествие и понеже сметнахме, че на тебе няма да ти е интересно, решихме ти да отидеш в детски лагер. Това ще бъде добре за тебе, ще бъдеш с други приятелчета, твои връстници и много ще се забавлявате…

— Разбира се, ти за пръв път ще се разделиш с нас, Никола, но това е за твое добро — рече мама.

— Е, Никола, синко — какво ще кажеш? — попита татко.

— Еха! — извиках аз и се разтанцувах из хола. Тъй де, в детските лагери май било много щуро. Човек се сприятелявал със сума ти хора, всички се разхождали, играели, пеели край голям огън. Толкова бях щастлив, че разцелувах татко и мама.

Тортата за десерт беше много вкусна и на мен ми дадоха няколко парчета, понеже татко и мама не я вкусиха. Смешното беше, че ме гледаха такива едни ококорени. Даже като че ли малко се сърдеха.

Пък аз не знам, ама, струва ми се, че се държах разумно, нали?

Започнаха да стягат багажа и всичко мина добре, макар да ги прекъсваше бабата на Никола, която се обади по телефона седемнадесет пъти. Само едно беше чудно: на майката на Никола непрекъснато нещо й дразни очите и колкото и да се секне, нищо не помага…