Митът за „съвършената майка“

Не винаги е било толкова трудно да прескочиш летвата на добрата майка. В едни по-ранни времена имахме страхотна вяра в децата и смятахме, че те могат да се оправят идеално с минимална намеса. Приемахме, че те са жилави, способни и яки, и бяхме наясно, че могат да се оправят с живота. Имахме изисквания към тях, очаквахме да се адаптират и да се напаснат, когато потрябва. До неотдавна децата далеч не бяха така скъпоценни и уязвими.

И така днес имаме нещо като дилема. Днес страдаме от натиска на желанието да сме съвършени, като в същото време не разбираме какво точно значи това. Всеки има различна представа за „Правилно”. Да се върнем ли обратно на работа, или не? Да имунизираме ли детето, или не? Да споделя ли то семейното легло, или не? Да предложим ли на бебето биберон, или не? Леле! Днес майките нямат ясни инструкции. Вместо това сме затрупани с изобилие от съвети, често диаметрално противоположни един на друг.

Капанът на съвършената майка

1. Майката си поставя нереалистично висока цел или нереалистичен стандарт – като да речем да е съвършена майка

2. Майката страда от непоносимо напрежение „да е съвършена”

3. И понеже задачата е нереалистична, майката се проваля.

4. Майката се самообвинява за провала и подлага себе си на критика и подигравки

5. Това може да я доведе до тревожност и депресия (докато се притеснява за стойността си)

6. Майката решава, че трябва да удвои усилията си, смятайки, че ако е по-упоритa, ще постигне съвършенството.

7. Връща се в началото на цикъла, този път с поставена още по-висока и по-нереалистична цел.

 

Е, дали перфекционизмът, когото иконизирахме, не започна да изглежда по-иначе? Като не толкова привлекателен образ?

За щастие, можем сами да решим да живеем много по-насърчаващо, като изберем майсторството пред превъзходството и перфекционизма. Можем да спрем да се държим като съдници на другите, оценявайки ги като по-добри или по-лоши от нас, и да започнем да ценим и уважаваме различията между хората. Можем да погледнем на грешките като на възможности да се учим.

Когато „добрата майка” се натъкне на „лошо държащо се дете”, тя лесно изпада в паника. Само че непрестанните ни притеснения относно собственото ни представяне ни правят късогледи и объркват намеренията ни. Нека насочим енергията си натам, където тя ще свърши най-добра работа: нашата отговорност е да водим децата към това да станат кооперативни, допринасящи членове на обществото.

 

Из книгата „Край на мита за добрата майка” на Алисън Шейфър,
предоставена с любезното съдействие на Издателство Колибри

Вижте още:

5 мита за перфектната майка

Безгрижният родител – нов подход при възпитанието на деца

9 пропуска във възпитанието, които повлияват физическото и духовно здраве

Когато баба казва „да”, а мама – „не”