Моля ви, спрете да затрупвате децата си с вещи и играчки и да им угаждате за всичко

Напоследък често чувам:

„Детето ми заслужава най-доброто!“

„Искам да му осигуря всичко, което аз нямах.“

„Детството е време за радости и удоволствия.“

„Ще направя всичко за детето си, то само това има смисъл“

Тези изрази са навсякъде около нас и често ги считаме за напълно нормални. Те ни звучат съвсем естествено, защото съвременната култура ни е научила, че децата трябва да получават всичко, което искат. Но дали наистина е така?

Прекаленото обгрижване

Може би трябва да се замислим дали прекаленото обгрижване и презадоволяване на децата с вещи и играчки не води до повече вреди, отколкото ползи?

В днешно време, още от раждането, детето е обгърнато от безкрайна любов и грижа. Мама и татко, баба и дядо – всички се надпреварват да му осигурят най-доброто. В резултат, детето е затрупано с играчки и дрехи, част от които никога не е използвало или просто захвърля след час игра. Някои родители стигат до там, че купуват играчки и вещи, които започват от трицифрена сума.

До третия рожден ден детската стая е претъпкана с играчки, а на шест години те вече са навсякъде из апартамента. Семейните излети сред природата са заместени с посещения в мола, където детето получава още повече новозакупени неща и рядко чува думата „Не“. Ежедневните посещения в ресторантите за бързо хранене и детските кътове се превръщат в рутинна част от живота му, а времето за истински семейни забавления и разговори са заменени със стоене пред екрана на телефона.

До какво води всичко това?

С навлизането в училищната възраст, родителите започват да осъзнават, че нещо не е наред. Детето е с наднормено тегло, има проблеми с концентрацията и поведението. Вместо да променят подхода си, родителите се обръщат към специалисти – диетолози, педагози, психолози. Търсят бързи решения и вълшебни методи, които да поправят щетите от предишните години.

Налагането на строг режим и дисциплина често е следващата стъпка. Родителите започват да комуникират чрез викове, шамари и наказания, надявайки се, че така ще наложат ред и отговорност. Но това води до обратен ефект – детето губи всякаква мотивация и самостоятелност, правейки всичко под натиск и заплаха от наказание.

Когато всички тези усилия не дават очакваните резултати, родителите изпадат в примирение. Те се чувстват изморени и разочаровани, често прехвърляйки вината върху детето: „Ние направихме всичко за теб, а ти не оценяваш.“ Това води до отчуждение и напрежение в семейството, което трудно се преодолява.

Как беше преди и какво можем да научим от това?

Разбира се, че всяко поколение е различно и не можем да очакваме то да прилича на предишното. Но можем да се поучим от опита и да вземем това, което преди е работело, и да премахнем това, което се е доказало като неефективно. Култът към детето, който наблюдаваме днес, не е съществувал в миналото. Децата са били обичани, но не са били център на вселената. Семейството е било сплотено около общите цели и отговорности, а децата са били включвани в тях постепенно. Така те са научавали важни житейски уроци – уважение към възрастните, грижа за по-малките и участие в семейните дела.

Пазарът и рекламите – как станахме жертва на модела „Купувайте, купувайте, купувайте“

Съвременният маркетинг и потребителско общество ни налагат идеята, че щастливото дете е това, което има всичко. Но това е една илюзия, създадена с цел да ни накара да купуваме повече. Истинската любов към детето не се изразява в количеството вещи, които му осигуряваме, а се подхранва с времето, което прекарваме заедно, с уроците, които му предаваме.

Важността на истинската грижа и внимание

Твърде често родителите бъркат материалното задоволяване на децата със същинското внимание и грижа. Вярват, че новите играчки, модерните дрехи и електронните устройства ще направят детето им щастливо и успешно. Но всъщност, те го лишават от възможността да развие собствените си интереси и умения, да научи какво е истинско усилие и как да цени това, което има.

Прекаленото угаждане създава деца, които не умеят да се справят с разочарованията, които очакват, че светът винаги ще им предоставя наготово това, което искат. Те не се научават на търпение, упоритост и трудолюбие – качества, които са от съществено значение за успеха в живота.

Този модел на поведение има дългосрочни последици. Когато децата пораснат, те често изпитват трудности да се адаптират към реалността, в която трябва да се борят за своите постижения и да поемат отговорности. Те могат да изпаднат в депресия, да изпитват хронична неудовлетвореност и да имат ниска самооценка, защото са били привикнати към свръхобгрижване и не са развили вътрешна устойчивост.

Има ли изход?

Родителите трябва да осъзнаят, че истинската грижа за детето включва поставянето на граници, насърчаването на самостоятелността и предоставянето на възможности за личностно израстване. Важно е да се даде пространство на детето да прави грешки, да учи от тях и да развива своята независимост. Това е начинът да изградим силни, уверени и щастливи хора, които могат да се справят с предизвикателствата на живота.

Вместо да купуваме още една играчка или да задоволяваме поредното прищявка, нека инвестираме времето и енергията си в изграждане на стабилна връзка с нашите деца, в разговори, споделяне на опит и предаване на ценностите, които ще им помогнат да станат пълноценни и самостоятелни личности. В крайна сметка, истинската любов и грижа няма цена и не може да се купи в магазина за играчки.

Автор: Ася Георгиева, Roditel.bg