Семейството е основата, от която детето започва своя път към света

Ролята на семейството започва още с раждането и остава изключително важна през целия ни живот. То е онази основа, чрез която детето изгражда своята идентичност и от която стартира  своя път към света.

Родителите са първите и най-важни учители в живота на всяко дете. Докато растем – в детска и тийнейджърска възраст, както и в ранната ни зрялост, докато се формираме като личности и членове на обществото, семейството може да бъде онази здрава основа и подкрепа, от която силно се нуждаем по време на промени, трудни моменти и изпитания. Ето защо:

1. Семейството задоволява не само физическите, но и емоционалните нужди на детето

За децата родителите са тези, които осигуряват най-необходимите базови неща – храна, дрехи, подслон. Но значението на семейството не се изчерпва с покриването на чисто физическите потребности, защото всяко дете има емоционални и психологически нужди и иска да се чувства прието, сигурно, в безопасност, обичано и уважавано. 

Едно здраво и добре функциониращо семейство може да задоволи нуждите на всяко ниво от „пирамидата на Маслоу“, както условно наричаме диаграмата на йерархичната система от потребностите на човека, според американския психолог Ейбрахам Маслоу. В такова семейство детето получава не просто физиологичният екзистенциален минимум от въздух, вода, храна, сън, здраве, които са в основата на пирамидата, както и подслон, безопасност и сигурност, които формират второто ниво. В този случай ще бъдат осигурени и емоционалните потребности на хлапето от горните три степени на йерархичната структура на Маслоу: нуждата от любов, социални връзки, общуване, привързаност; нуждата от увереност, уважение от страна на другите, признание, постигане на успехи и висока оценка; себереализирането и самоусъвършенстването, които стоят на върха на пирамидата. 

Семейството играе изключително важна роля в покриването на всички тези потребности, защото грижовните и любящи родители ще се стремят детето им да се чувства обично, желано, уверено в себе си, ще насърчават самочувствието му, ще оценяват способностите му и ще го стимулират да изразява себе си и талантите си по най-смислен начин, за да разкрие най-пълно своя потенциал. 

2. Семейството е нашият първи модел за подражание при създаването на ценностна система

В днешния свят на свръхсвързаност, свръхинформираност и бомбардиращи ни от всички страни послания е много лесно децата да бъдат изложени на нездрави, злонамерени и дори вредни идеи, образи и внушения. За да бъдат устойчиви и да могат да разпознават и избягват негативни влияния, децата се нуждаят от здрава ценностна система, която се изгражда в семейството от най-ранна възраст. Накратко казано, без ценности, формирани в семейната среда в първите години от живота на едно дете, то ще бъде много по-податливо на натиска на връстниците си и по-склонно да стига до нежелани крайности като например антисоциално поведение, злоупотреба с вредни и забранени субстанции, различни форми на пристрастяване. Ако децата имат здрава ценностна система, те ще бъдат много по-подготвени да направят добър избор, когато се сблъскат със ситуации, изискващи критични решения. 

По какъв начин се изгражда такава ценностна система? В семейството, от най-ранните години с добри примери за подражание в лицето най-вече на родителите и другите значими фигури във фамилията. Отговорността на майките и бащите всъщност е много голяма, защото те трябва да демонстрират положително поведение, добронамереност, грижа, любов, за да може децата да следват техните стъпки.

Нека и за момент да не забравяме, че голяма част от това, което предаваме като ценности на децата си, стига до тях „индиректно“, чрез нашите постъпки, решения, избори и отношение към другите. Всичко това мъниците наблюдават и впоследствие му подражават. В този смисъл клишето за „първите 7 години“ съвсем не е случайно, защото възпитанието, добрите модели за подражание и ценностите от ранната детска възраст са това, което помага на детето да се ориентира и да избере как да говори, действа и общува в новите социални ситуации, в които ще го поставят училището, гимназията, университета, различните общности, в които ще членува. 

3. Стабилният дом и здравото семейство подпомагат благополучието на детето

Децата не могат да управляват живота си, защото все още нямат уменията, способностите и опита да правят това сами. Ето защо те се нуждаят от стабилен дом, здраво семейство и грижовни родители, които са отдадени на тяхното благополучие. Малчуганите трябва да се чувстват сигурни и защитени, за да намерят по здравословен начин своето място в света и да изживеят пълноценно детството си. Ролята на семейството е да предпазва децата от тревогите, и проблемите, които са извън техния контрол. Ако възникнат трудности, хлапетата трябва да могат да разчитат на родителите си да се справят с тях. 

Семейството осигурява физическата защита на мъниците и тази му функция е много важна, но емоционалната защита също не бива да се пренебрегва. Децата трябва да бъдат предпазвани от тежестта на ежедневните и често срещани притеснения и проблеми за възрастните, например финансовите трудности, нестабилната работа или конфликти извън семейството. По този начин хлапетата ще имат възможност да поемат емоционалното натоварване, което е типично за тяхната възраст – да се справят с домашните, да създават нови приятелства, да придобиват нови умения и др. 

Ами ако все пак възникне сериозен проблем? Тогава ще бъде необходимо децата да бъдат включени в даден момент, но това трябва да стане по начин, подходящ за възрастта им и само след като сме обсъдили проблема с другия родител или останалите възрастни, които са засегнати. Когато дойде време тревогата да се обсъди с малчуганите, подробностите трябва да бъдат ограничени до тези, които са подходящи за възрастта и емоционалността на всяко дете, като същевременно отговорите на въпросите трябва да са честни. По този начин семейството ще помогне на децата да се усещат сигурни и същевременно да не се чувстват изключени.

4. Семейството е онзи стълб, който е нужен на всяко дете, особено при трудни ситуации и конфликти

В живота на децата има много ситуации, в които те се нуждаят някой да се застъпи за тях, да ги защити, да се изкаже от тяхно име. Никой не може да направи това по-добре от едни грижовни и любящи родители, които познават добре детето си. Този вид подкрепа към детето разкрива още една много важна роля на семейството – да защитава интересите и правата на хлапето винаги, когато има нужда, да говори вместо него, ако то се затруднява. 

Често децата се оказват в ситуации, които ги изправят пред твърде сложни за тяхната възраст проблеми и предизвикателства. Примерите са много и най-различни – случки или отношения в училище, когато детето има някакви затруднения или е жертва на тормоз; на улицата, ако е станало обект на агресия или е участвало в някакъв конфликт или инцидент; в лекарския кабинет, когато хлапето не е достатъчно добре подготвено да обясни на медиците проблема или травмата си и др. Именно тогава родителите или друг подходящ член на семейството трябва да бъде опора и да помогне на детето при изясняването на ситуацията, да му помогне да намери решение, а ако това е невъзможно – да говори вместо него и да го защити. За тази цел е много важно родителите да познават отлично децата си, да са наясно какво се случва в живота им, да са запознати с интересите, успехите и слабостите им. 

Степента, в която един възрастен ще се застъпи и ще подкрепи едно дете, зависи от възрастта и зрелостта на хлапето. За по-малките деца намесата на родителите и защитаването на правата и интересите на малчуганите най-често се извършва без тяхното присъствие. За по-големите и тийнейджърите в почти всички случаи е най-добре детето да присъства и да участва активно в разговора. 

5. Семейството е мястото, където трябва да можем да чуем истината, дори когато грешим

Семейството може да бъде нашата най-силна опора и в добри, и в лоши времена. На родителите и на най-близките си хора можем да разчитаме както за съвет и подкрепа, така и за градивна и добронамерена критика, когато грешим. 

Когато са малки, децата имат нужда от съвет и насока с кои играчки да играят или как да разрешат ситуация с приятелчето си от детската площадка. Когато пораснат, по-големите деца и тийнейджърите вероятно ще имат нужда от мнението на родителите по някои въпроси в училище, какъв спорт да изберат или как да се ориентират във все по-сложната мрежа от взаимоотношения, които ще изградят във времето. Съветите на семейството могат да бъдат полезни дори в избора на университет, на специалност и на кариерно развитие. А това да умеем да казваме на детето си по деликатен начин, когато е сгрешило, е признак на отговорност и зрялост. Ако връзките с родителите и най-близките роднини са много силни, възможно е младият човек да поиска мнение и насока и при важни етапи от предстоящия му живот и формирането на собствено семейство – например при организиране на сватба, закупуване на нов дом, отглеждане на собствените му деца. Когато при едно младо семейство възникнат трудности и кризи, отново широкото семейство може да помогне те да бъдат преодолени по-лесно и да се изгради устойчивост.

При тази роля на семейството обаче има деликатен момент, който не трябва да се пренебрегва. Много е важно родителите да показват внимание и загриженост към нуждите и желанията на децата си и да ги напътстват, ако те имат нужда от това. Понякога обаче се прекрачва една невидима граница с прекомерна подкрепа и нежелани съвети. Това не е полезно за семейните отношения, вредно е и за съзряването и изграждането на самостоятелност у детето. Ето защо всеки родител трябва да намери „вярната доза“ помощ и подкрепа за своето дете, да балансира и да предлага насоки по-индиректно, а не винаги да има готов отговор какво детето да каже, как да действа и какво да направи. 

6. Семейството не включва само родителите, но и всички, които са наш пример и наше близко обкръжение

Обикновено под семейство разбираме  родителите и техните деца – те са ядрото на семейството. Ако трябва да дефинираме „широкото“ семейство обаче, можем да включим баби и дядовци, лели и чичовци, братовчеди, племенници. Има семейства, които включват осиновени деца, небиологични родители и доведени братя и сестри. Понякога изграждаме толкова близки отношения и връзки с наши приятели и съседи, че започваме да ги чувстваме като част от семейството ни. Ето защо в тези най-разнообразни по структура семейства най-важното е чувството за принадлежност. В здравото семейство децата наблюдават и се учат как се дава и получава безусловна любов, как се създават силни и здравословни взаимоотношения, какво означава да си добра майка и добър баща и как изглежда щастливия брак. Всичко това впоследствие помага на израстващия и порасналия вече човек да посреща и издържа по-лесно промените и предизвикателствата в живота си.

Казано иначе, изграждането на здрав дом и семейство изисква наистина голяма ангажираност. Родителите трябва да присъстват в живота на децата си, да им посвещават вниманието си и да прекарват време с тях. За много семейства това е трудно, защото възрастните се налага да жонглират между професионалните задължения и безбройните ежедневни задачи. Все пак, нека не забравяме, че всяка минута, която родителите прекарват в градивни и смислени дейности със своите малчугани, това променя живота им в положителна посока. 

Над статията работи: Яна Атанасова, Roditel.bg