„Не ги искам тези моркови“ – или как малката ми дъщеря ме срази с аргумент

Беше типична делнична вечер и се озовах да стоя пред хладилника, взирайки се в торба с моркови със смесица от ентусиазъм и песимизъм. Като майка винаги се опитвам да накарам малкото си дете да се храни здравословно и да яде повече плодове и заленчуци, за сметка на шоколадите, тортите и бонбоните. И тази вечер не беше изключение.

Извадих морковите от торбата, измих няколко от тях и започнах да ги нарязвам на малки пръчици, надявайки се дъщеря ми да ги сметне за хрупкави и вкусни , каквито наистина са. Но когато й ги дадох в чиния, тя ме погледна, сякаш я карах да изяде купчина камъни.

Без да се замислям, реших, че няма да се предам толкова лесно и веднага се заех със задачата да направя морковите забавни и интересни. Творческата част в мен моментално заговори и започнах да оформям морковите като малки човечета, да правя с тях картина в чинията и с надежда ѝ ги поднесох отново. Е, не ми се получи и този опит.

Докато я гледах как отказва хапка след хапка, започнах да усещам как увереността ми намалява. Но тогава, в момент на нов ентусиазъм, измислих това, което смятах за безупречен план. Наведох се и прошепнах: „Ама ти знаеш ли, че ако ядеш моркови си, косата ти ще стане дълга, здрава и лъскава, точно като тази на Рапунцел?“

Дъщеря ми ме погледна недоверчиво, а големите й кафяви очи бяха изпълнени със смесица от скептицизъм и проницателност. „Но мамо“, каза тя замислено, „та твоята коса ти е къса, виждат се бели косми и не толкова красива. А ти ядеш доста моркови…“

Не можех да не се засмея на честността ѝ, въпреки че казаното беше далеч от комплимент. Беше ясно, че малкото ми дете нямаше да бъде повлияно от обещания за приказна коса, колкото и да се опитвах.

В крайна сметка трябваше да приема поражението и да продължа към следващата битка в безкрайната борба в защита на зеленчуците. А когато дъщеря ми порасне и започне да убеждава своите деца защо трябва да изядат морковите в чинията си, непременно ще ѝ припомня тази история.

Автор: Валерия Стефанова