Не съм идеална, но съм най-добрата майка за моето дете

Като всеки нормален човек, аз не съм перфектна. Но знам едно: че съм идеалната майка за моето дете. Аз съм възможно най-добрата майка за него и в хубаво, и в лошо. Не е случайно, че сме „дадени“ един на друг – точно той да бъде мой син и точно аз да бъда негов родител. Това си припомням всеки път, когато се почувствам объркана или стресирана или пък ядосана и когато усетя, че любовта между нас отстъпва на други чувства.

Моето пътешествие към това да имам семейство започна с две кратки бременности, без да се появи дете като резултат. Случиха се една след друга, и двете не завършиха с раждането на бебе, а с много болка и с моето разбито сърце. След като претърпях тези спонтанни аборти имах чувството, че душата ми се пръсна на парчета и трябваше някак да започна да я лекувам. Това изпитание много ме промени. Мисля, че именно тогава станах по-духовен човек, който вече не поставя материалното на първо място, човек, който придоби сетива за истински важните неща в живота.

Третата ми бременност завърши с раждането на моя син – в момента петгодишен.

Докато го носех в утробата си бях напрегната и постоянно в тревожно очакване – вече е ясно защо. Но имаше едно друго чувство, което също ме изпълваше и ми даваше сили да се справя с притеснението и страха и това беше интуитивното ми усещане, че с малкото човече, което расте в мен всеки изминаващ ден, всичко е наред и ще бъде наред. Понякога чувството беше по-силно. Друг път беше по-слабо и в такива моменти забавях темпото, дори спирах, притихвах, докато не го усетех пак ясно вътре в себе си.

Тази моя чувствителност и вяра в добрия изход от третия ми опит да имам дете ме съпътстваха през цялата бременност. Към края й, в последните месеци сънувах сина си и до днес не мога да забравя този сън. Бяхме заедно с него в космоса, той ми показваше Вселената. Всичко, което усещах в съня си беше любов. Синът ми ми каза, че е добре и че ще се роди мъничък, но здрав. Каза ми да не се притеснявам и аз се събудих с усещането на такова спокойствие, каквото никога не бях изпитвала. Разбира се, това беше сън, но всичко в него беше много истинско и оказа огромно въздействие върху мен като майка, очакваща бебето си с голямо нетърпение и любов, но едновременно с това и с тревожност и притеснение.

Малко след тази случка, точно в деня на термина, имах час за ехографски преглед и вместо да отида изнервена и силно стресирана от това какво предстои да чуя от лекарите, аз бях спокойна. Всъщност сърцето ми беше спокойно, умът ми не толкова – там се прокрадваха страшни мисли, които започваха с „Ами ако…..“. Ами ако бебето не се е развило както трябва? Ами ако е изпаднало във фетален дистрес? Ами ако открият нещо друго, което не е наред?

И познайте…

…ехографът показа, че той е напълно здрав, но наистина го измери много малък. Казаха ми, че бебето ми е с „анормални“ размери. В този момент бях смразена от чутото, но след това се вслушах в онова особено чувство вътре в мен, спомних си съня и тревогата ми изчезна.

Синът ми се роди два дни след това и тежеше 2,700 кг. Когато ми го подадоха, той погледна право към мен, като че ли вече се познавахме, като че ли вече знаеше коя съм. Аз бях неговата майка, той беше моят син и двамата бяхме възможно най-подходящите, най-идеалните родител и дете един за друг.

Синът ми днес е прекрасен малък мъж.

Има най-заразителният смях и най-живите очи на света. Но също така в него има една дълбочина, която се проявява по най-различни начини. Той расте и постепенно се оформя като сложна личност. Понякога имам чувството, че мога да усетя всеки нюанс на неговата сложна натура, а той усеща моите реакции към тези нюанси.

Случва се да имаме и трудни моменти, такива, за които и най-добрите книги или специалисти нямат отговор. Но тогава се сещам за съня, който имах малко преди да го родя. Винаги, когато се почувствам объркана или притеснена, поглеждам в дълбоките му сини очи и пак ме обзема онова спокойствие. Това ми дава увереност, че всичко е наред или че предстои да се оправи, ако в момента не е точно така. Осъзнавам, че няма как да имам всички отговори предварително, а и няма как винаги да ни е лесно. Знам, че правя много грешки като родител. Сигурна съм, че ще продължавам да ги правя и занапред. Но искрено вярвам в едно – че съм възможно най-добрата майка за моето дете.

Нашето пътуване като семейство започна малко по-различно, отколкото при повечето семейства, но това няма значение. Сега имам сина си, най-подходящото дете за мен, и знам, че няма нищо случайно в това да сме заедно.

С всичко казано до тук искам да кажа нещо важно на всяка майка и на всеки родител въобще – следващият път, когато си кажете „защо точно такова дете ми се падна“, спомнете си това – вие сте точно тази майка или баща, от който това малко човече има нужда, а то е точното дете за вас. 

Автор:Катрин Кийтинг
Превод и адаптация: Яна Атанасова, Roditel.bg

Вижте още:

Не съм идеална майка

До майката, която не се прави на перфектен родител

5 мита за перфектната майка

Писмо до сина ми…