Не съм мързелива, а уморена майка!

Преди няколко дни имах гости вкъщи. Беше изненадваща визита и, ако трябва да съм точна, оказах се заложник на обстоятелствата. А имах такива големи планове да не правя нищо точно в този ден, а да го прекарам „по женски“ само със 7-месечната ми дъщеричка, защото съпругът ми беше отишъл за риба.

Във всички случаи плановете ми за „нищоправене“ се провалиха с гръм и трясък, когато видях колата на наши роднини да паркира пред къщата ни. Веднага се паникьосах – вкъщи беше като зона след природно бедствие. Като имате предвид, че напоследък в нашата къща живеем двама родители с график, запълнен на максимум, и едно бебе, което постоянно пълни пелените и коша за пране – можете да си представите за какво ви говоря.

Първото нещо, което направих, е да изтичам в кухнята, с бебето под мишница. После накъсах малко попивателна хартия и започнах да бърша навсякъде или поне докъдето успявах да стигна. През цялото време се молех роднините ми, които вече звъняха на вратата, да се откажат и да си тръгнат, защото се забавих твърде дълго да им отворя. Но уви, оказа се, че генът на „волското спокойствие“ го имат всички в семейството ми с изключение на моя милост.

Е те влязоха – леля ми, чичо ми и братовчедите – поиграха си с бебето и прекараха два „мързеливи“ часа. Два часа от скъпоценната ми събота, в които чичо два пъти ме пита защо нямаме кабелна телевизия, братовчедите ми напрегнато ровеха в телефоните си, а леля ми оглеждаше къщата и мислено отбелязваше „безпорядъка и мизерията“, в която тънехме. Когато се наканиха да си тръгват и аз ентусиазирано ги изпращах (или по-скоро ги избутвах към вратата), леля ми изведнъж се обърна и ми каза:

„Виж, знам че ти е много натоварено напоследък, обаче мисля, че си станала малко…. мързелива.“

Отне ми цялата воля, която имах в себе си, за да се въздържа да не направя някакъв също толкова груб коментар и вместо това им пожелах всичко хубаво и затворих вратата след тях. Затворих очи и преглътнах сълзите си, които напираха в гърлото ми.

Мързелива. Тя ми каза, че съм мързелива, като че ли това беше нещо положително и конструктивно, а не откровено злобен, негативен и грозен коментар.

Каза ми също, че знаела колко ми е натоварено, но дали наистина имаше представа?

Дали тя знаеше, че се разкъсвам на няколко посоки? Че работя всеки ден от 8:00 до 17:00 часа? Че след това се прибирам вкъщи изтощена, но все пак успявам да мобилизирам малкото останала ми енергия, за да прекарам най-ценните си моменти за деня с моето момиченце и със съпруга ми? И че всеки ден приготвям вечеря, сервирам и отсервирам? Че гоня крайни срокове със следването си и с писането на дипломната ми работа? Дали знаеше, че за мен спането означава по-скоро да бъда нащрек със затворени очи, защото постоянното ми безпокойство никога не ме оставяше да се отпусна напълно?

Мързелива. Тази дума все още отекваше в главата ми.

Само че нещата въобще не стоят така. Не съм мързелива, скъпа лельо. Просто съм страшно изтощена.

И като казвам това, не си прося съжаление или комплименти. Просто искам да споделя с всички майки по света, че не можем да бъдем навсякъде и да вършим всичко на максимум всеки ден и въпреки това да попаднем в категорията „мързелива майка“. Ако даваме по 100 процента от себе си на всяко нещо в живота ни, ще се впуснем в пътуване по изключително опасен път. Такъв режим трудно се издържа от едно човешко същество.

Майките са супергерои, както всички знаем, но суперсилите могат да се изчерпат, ако героите не внимават. Не заслужаваме ли ние, майките с „извънземни способности“ също да си почиваме от време на време? Не можем ли да имаме хобита и лични интереси, на които да се отдаваме от време на време и с които да се чувстваме в свои води? Не заслужаваме ли да излизаме извън вкъщи понякога, за да се разтоварим от стреса и напрежението?

Въпросите станаха твърде много, знам това. Но чрез тях искам да кажа отново – майчинството изисква много жертви и неподредения дом не е повод за крайни заключения. И често майките са натоварени доста повече, отколкото могат да понесат.

И накрая, ще призная нещо лично за себе си – аз никога не съм била от най-организираните хора. Но в моя „хаос“ има „система“, която работи. Въпреки шегите на тема „вкъщи е мръсно“, искам да кажа, че у нас е по-скоро неподредено. Успявам да отделям време да чистя и дезинфекцирам, тъй като това се налага при наличието на куче и малко бебе. Наясно съм, че стандартите ми за чистота се различават от тези на много други хора, но смея да кажа, че се справям добре.

А и в крайна сметка, за мен е много по-важно да поставя детето, брака и кариерата си преди това домът ми да блести от чистота и да бъде стерилен. Е, това стои зад моя мързел, скъпа лельо!

 

Автор: Лорън Рамирез
Превод и адаптация: Яна Атанасова, Roditl.bg

Вижте още:

Отглеждане на самостоятелното дете – как да стана „мързелива майка“

10 разлики между умната и мъдрата майка

Благодарна съм за разхвърляния си дом!

Денят, в който със съпруга ми си разменихме ролите