Нe спирам детето си да прави опасни неща, но го уча как да се пази – история от практиката

Правилата са създадени, за да се нарушават. Или поне така мисли дъщеря ми. Тя е на 2 години и ако някой й забрани да прави нещо конкретно, то може да се обзаложите, че тя замисля план как да направи точно това, което не й е позволено. Влечението към „забранения плод“ в съчетание с факта, че при нея по рождение липсва здравословният страх от наистина опасните неща, я прави едно от онези деца, които все се озовават в рискови ситуации.

На крехката възраст от 1 година и 3 месеца например, малката безстрашно скочи в дълбокия край на басейна. Малко след като навърши 2 годинки пък наелектризира сцената на една изложба на влечуги като искаше да хване с малките си ръчички отровна змия, която специалистите херпетолози много внимателно показваха на публиката. Въпреки че е още много малка, дъщеря ми много обича да се катери и да скача. Също така се впуска да гали всяко куче, което й се изпречи на пътя, и посяга да вдигне от земята най-големите паяци, които можете да си представите. Но това си е тя. А на мен ми остава само едно – да бъда едновременно изумена и ужасно изплашена от смелостта й и нещата, които би могла да направи.

Казват, че каквито са децата, такива са и родителите. Но когато аз бях дете – аз бях напълно различна от нея. По-скоро бях нейна противоположност. Държах се много предпазливо, направо си бях страхливка и трябваше да бъда убеждавана да участвам дори и в безобидни дейности, ако смятах, че има и най-малка доза риск. Синът ми, баткото на малката, прилича на мен в това отношение – много по-предпазлив е по природа и е далеч по-склонен да следва правилата, отколкото сестра му. Така че, да отглеждам и да възпитавам дете, което непрекъснато се опитва да прави неща, от които се страхувам, за мен се оказа голямо предизвикателство.

Принципно мога да наложа милиони правила, с които да се опитам да предотвратя всички потенциално опасни ситуации, в които дъщеря ми би могла да попадне. Бих могла също така да я наказвам строго по 25 пъти на ден, докато не престане да бъде такава търсачка на силни усещания. Но не би имало полза. Защото тя никога няма да се промени и да се превърне в плахо, кротко и внимателно момиченце, което се страхува да поеме какъвто и да било риск. А и всъщност аз не искам да я пречупвам на всяка цена. Нейната смелост и силен темперамент са двете от нещата, които вероятно в бъдеще ще й бъдат полезни.

Ако започна да й забранявам да предприема всички потенциално опасни и рисковани неща, които тя иска да опита, едва ли ще я предпазя. Така само ще я стимулирам да прави повече такива неща, докато не я наблюдавам. Но ако я науча да се впуска в опасностите по-предпазливо, може би ще мога да насърчавам авантюристичната й натура като едновременно с това й показвам как да се пази, за да не се нарани. Така че, вместо да й казвам, че не разрешавам да се качва на горния етаж на двуетажното легло, ще отделя време да й покажа как да се завърта внимателно и да слиза бавно, стъпало по стъпало, по стълбичката на леглото. Вместо да й забранявам да пипа всяко срещаното куче, ще й обясня как да попита стопанина на животинчето дали може да го погали. Вместо да пренареждаме мебелите вкъщи така, че да не й е удобно да се катери по тях, смятам да й купя малко столче, което да може сама да мести насам-натам и то ще й помага да стигне до по-високите места вкъщи.

Не ме разбирайте погрешно и не си мислете, че няма да има правила и че съм от майките, които позволяват всякакви своеволия. За някои от нещата, които на малката й се иска да направи, винаги ще отговарям с твърдо „Не“. И ако все пак тя реши да ги предприеме, това няма да остане без последствия. Но за някои дейности от ежедневието ни, които могат да бъдат опасни, но не противоречат на принципите ми, предпочитам да й дам свободата да ги прави, да ги опита, но внимателно и без да се излага на риск от нараняване.

А когато един ден дъщеря ми порасне, всичко това ще й помогне да е по-самостоятелна и тогава ще бъда спокойна и ще знам, че ще се справи.

Автор: Лийла Лорънс
Превод и адаптация: Яна Атанасова, Roditel.bg

Вижте още:

„Спрете да се сравнявате с другите родители“ – историята на една майка

6 съвета, които ще ни помогнат да спрем да крещим на децата си

Нормалните деца са шумни деца!

Защо майките се превръщат в своите майки – история от практиката