Нормалните деца са шумни деца!

Престанах да се ядосвам на децата си…

Това се случи някак внезапно – в определен момент спрях да им се карам за нещата, които доскоро са ме вбесявали. Как го постигнах? Просто започнах да гледам на децата си КАТО НА ДЕЦА.

Your image description

Човек расте и се развива през целия си живот, а в същото време около нас е пълно с възрастни хора, които са останали на една определена психологическата възраст и дори се държат неадекватно за годините си. Защо тогава имаме толкова високи изисквания към поведението на децата?

Може и да ви изглежда глупаво, но в действителност когато се ядосваме на децата си, ние не ги виждаме такива, каквито са, а като съвършените образи на тези, които искаме да бъдат. Или пък ги възприемаме като „малки възрастни“, които постоянно не се вписват в нормите на поведение с държанието си. Често считаме това държание за глупаво, непоследователно, ирационално, а децата си възприемаме като неинтегрирани, мрънкащи, алчни, непокорни, ревниви, завистливи, понякога жестоки и груби. Но ни е трудно да осъзнаем, че това са характеристиките на обикновено нормално дете, намиращо се в ранния етап на своето развитие и опознаващо света.

Нормалните деца са шумни деца!

Това са деца, които плачат, оплакват се, мрънкат, след това отново се развеселяват и отново ридаят. Те играят, тичат, радват се, викат, защото не могат да говорят тихо. Тишината не им е присъща и когато пеят и танцуват, когато се ядосват и се боричкат. Днес например на моите деца им хрумна да скачат от дървената стълбичка върху възглавниците на пода. И това беше повод за неистова радост и възторг!

Децата рудно постигат договорки помежду си, особено когато става въпрос за техните играчки, не умеят да споделят вещите си, не знаят как да се въздържат в трудна ситуация на конфликт, не винаги контролират агресията си и не съумяват да проявяват търпение! Също така трудно сдържат гнева си към мама, която сякаш не разбира какво искат да й кажат и от какво имат нужда.

Те не знаят как да слушат тихо приказката, която им четете, без да ви прекъсват и без да задават въпроси. Не шепнат, когато някой спи. Не изяждат това, което не им е вкусно и не отказват да похапнат от това, което харесват. Дори и да ви умоляват да им вземете домашен любимец, те все още не умеят да се грижат за него и да го хранят навреме.

Трудно им е да рисуват, без да разлеят бурканчето с вода, забравят, че трябва да измият четката преди всеки нов цвят, но затова пък им се получават толкова красиви цветни „шедьоври“, които да гледате с усмивка.

Децата не умеят да ядат, без да сипят трохи около тях. Ако умееха, щяха да са възрастни, а не деца.

Ако децата ви крещят, това не означава, че не ви харесват, че не ви уважават или че не ценят вашето внимание и грижи.

…това просто означава, че им се крещи… защото са деца! И благодарете на Бога за този факт!

Извикай силно, детенце, нека целият свят чуе, че си недоволно!

Понякога си напомням, че и аз съм била на тяхната възраст, че и аз съм била дете.

Това е много отрезвяващо. Не очаквам от децата ми да правят неща, които те все още не умеят да покажат. Приемам ги такива, каквито са. Не се опитвам да ги вкарвам в определени норми и изисквания, а им давам възможност да бъдат себе си, да изразяват емоциите си. Защо? Защото знам, че само когато изпитат целия спектър от тези емоции, ще се научат да се владеят и постепенно да се превърнат в „цивилизовани“, „културни“ хора.

Това, което е важно за тях на този етап, е да бъдат приемани и обичани, но приемани такива, каквито са, с различията си, с неумението си и с липсата на зрялост.

Автор: Юлия Твердохлебова

Вижте още:

Как да научим децата да бъдат самостоятелни и да не се отказват – история от практиката

Гневните, избухливи и инатливи деца – как да се справим с тях?

Отглеждане на самостоятелното дете – как да стана „мързелива майка“

Възрастовите кризи при децата на 1, 3 и 7 години

 

 

 

Коментарите са изключени.