Някой ден ще имам син. И когато той стане на 3, ще му кажа следното:

майка син възпитание

Родителството и възпитанието на деца не са никак проста работа. Често си мислим, че не правим достатъчно, че някъде там има верен подход, който постоянно ни се изплъзва. Но разбираме, че колкото и да се стараем, не сме се справили перфектно, а детето ни обвинява за собствените си неуспехи, слабости и проблеми. Прочетете този текст, който ни напомня, че няма съвършени родители и че невинаги съществува универсална рецепта за възпитание, колкото и да ни се иска да е точно обратното:

Някой ден ще имам син…

и ще направя всичко по обратния начин. Още когато стане на три, ще му кажа следното: „Скъпи! Не е нужно да ставаш инженер. Не е нужно да си адвокат. Няма значение какъв ще станеш, когато пораснеш. Искаш ли да си патолог? Футболен коментатор? Или пък клоун в мол? Страхотен избор!“

И на трийсетия си рожден ден той ще дойде при мен, потен и оплешивяващ, с клоунския си костюм, с петна от грим по лицето, и ще каже: „Мамо! Аз съм на тридесет години! Аз съм клоуна в мола! Това ли е животът, който искаше за мен? Какво си мислеше, мамо, когато ми каза, че висшето образование не е необходимо? Какво искаше, мамо, когато ме остави да играя с приятелите си, вместо да ме караш да уча математика?“

И аз ще отговоря: „Скъпи, но аз те следвах във всичките ти желания, не исках да те притискам! Та ти не харесваше математиката, предпочиташе да играеш с приятелите си!“ А той ще ми отвърне: „Не знаех докъде ще доведе това, бях дете, не можех да реша нищо, а ти, ти, ти разби живота ми“ – и ще избърше червилото от клоунското си лице с края на ръкава. И тогава ще стана, ще го погледна в очите и ще кажа: „Чуй сега. В света има два вида хора: едните живеят, а другите търсят кого да обвинят. И ако не разбираш това, значи си идиот.“

Той ще каже „ах“ и ще припадне. Психотерапията ще отнеме около пет години.

Или не. Някой ден ще имам син и ще направя обратното.

От тригодишна възраст ще му казвам: „Не бъди идиот, мисли за бъдещето си. Научи математика, ако не искаш цял живот да си оператор в кол център.

И на трийсетия си рожден ден той ще дойде при мен, този потен оплешивяващ програмист с дълбоки бръчки по лицето, и ще каже: „Мамо! Аз съм на тридесет години. Работя за Google. Трудя се по двадесет часа на ден. Аз нямам семейство. Какво си мислеше, мамо, когато каза, че добрата работа ще ме направи щастлив? Какво се опитваше да постигнеш, мамо, когато ме караше да уча математика?

И аз ще отговоря: „Скъпи, но аз исках да получиш добро образование! Исках да имаш всяка възможност, миличък.“ И той ще отвърне: „За какво, по дяволите, са ми нужни тези възможности, ако съм нещастен, мамо? Минавам покрай клоуните в мола и им завиждам. Те са щастливи. Бих могъл да съм на тяхно място, но ти, ти, ти разби живота ми “. И той ще избърше с ръкав носа под очилата си. Тогава ще стана, ще го погледна внимателно и ще кажа: „Чуй сега. В света има два вида хора: едните живеят, а другите се оплакват през цялото време. И ако не разбираш това, значи си идиот.“

Той ще каже „ох“ и ще припадне. Психотерапията ще отнеме около пет години.

Някой ден ще имам син и ще направя обратното.

От тригодишен ще му повтарям: „Не съм тук, за да се бъркам в живота ти. Тук съм, за да те обичам. Иди при баща си, ако ти трябва подкрепа или съвет, скъпи, попитай него, не искам все аз да бъда тази, която взима решенията.“

И на трийсетия си рожден ден той ще дойде при мен, този потен, оплешивяващ режисьор, и с тъга в очите ще каже: „Мамо! Аз съм на тридесет години. От тридесет години се опитвам да привлека вниманието ти. Посветил съм ти десет филма и пет пиеси. Написах книга за теб. Но не мисля, че това те вълнува, мамо. Защо никога не казваш мнението си? Защо продължаваш да ме пращаш при татко?”

И аз ще отговоря: „Скъпи, но аз не исках да решавам нищо вместо теб! Просто те обичах и оставих татко ти да ти дава съвети“. И той ще отвърне: „За какво, по дяволите, ми трябват съветите на татко, ако съм ги търсел от теб, мамо? Цял живот съм жадувал за вниманието ти. Готов съм да дам всичко, само веднъж, поне веднъж да разбера какво мислиш за мен. С мълчанието си, с отчуждението си ти, ти, ти разби живота ми“. И той театрално ще замахне с ръка към челото си.

И тогава ще стана, ще го погледна внимателно и ще кажа: „Чуй сега. В света има два вида хора: едните живеят, а другите винаги чакат нещо. И ако не разбираш това, значи си идиот.“

Той ще каже „ах“ и ще припадне. Психотерапията ще отнеме около пет години.
Този текст е добра профилактика на нашия майчински перфекционизъм – желанието да бъдем идеални майки. Така че – отпуснете се, защото това едва ли е възможно. И каквото и да направите, в крайна сметка детето ви винаги ще има какво да сподели на някой психотерапевт.

Автор: Светлана Хмел