Отрочето на мама

Да ви кажа честно, не разбирам поведението на онези майки, които отдавна са пропуснали факта, че детето им е пораснало. Стават сутрин, за да му направят закуска, след това му оставят по няколко десетолевки на масата, после отиват на работа и вечер се прибират, за да му сготвят и да му изперат дрехите. А то, отрочето на мама, е вече на 30. Отдавна е трябвало да напусне майчиното огнище и да започне да се грижи за себе си. Отдавна майка му е трябвало да разбере, че със своята свръхзагриженост и свръхопека му прави ужасна мечешка услуга. Осакатява го.

Но да се върнем доста по-рано, преди отрочето на мама да е навършило 30.

Обикновено тези майки-орлици започват да изразяват криворазбраната си обич още след раждането. Дали защото са чакали детето си твърде дълго, дали защото самите те са били отглеждани така, или пък защото са останали самотни родители и се надяват техният малък наследник да се превърне в смисъл и вдъхновение – без значение. По-важното е, че някъде – там са забравили да оставят своя син или дъщеря да диша. Да падне, без значение дали ще си охлузи коленете. Да сгреши, за да се научи. Да го обичат, без да го задушават.

Всички сте виждали тези майки – на детската площадка, в супермаркета, в парка.

Те бързат да се намесят, ако тяхното отроче вземе, че се спречка с друго дете, убедени, че то не може да се защити само или пък че е винаги право. Ходят след него като сянка и не го пускат от ръката си. Хранят го с лъжица, въпреки, че то отдавна е в състояние да си нареже пържола. Отказват да го запишат на летен лагер, защото там може да му се случат „много опасни неща”.

Записват го на куп курсове, кръжоци, пиано, солфеж, балет и фехтовка. И всичко това, защото „отрочето на мама” е по-различно от другите, или поне те са убедени в този факт. Освен че натоварват детето си със свръхочаквания да бъде талантливо, интелигентно и необикновено, тези майки го обременяват и с това да им бъде благодарно „до живот”. И не са им никак чужди реплики като „аз всичко правя за теб…”, „бих умряла за теб”, „ти си всичко за мен” и „без теб животът няма смисъл”.

И докато се усетят, отрочето на мама вече е пораснало. Не е станало нито полиглот, нито цигулар-виртуоз, дори не е успяло да завърши висше образование, просто защото отдавна не проявява собствени амбиции и инициативност. Тези функции са иззети – от майката орлица, която, съзнателно или не, превръща детето си в незаинтересован за бъдещето си възрастен, неспособен да бъде отдаден в интимните си отношения, в професията си или в това да преследва целите си.

Колко от вас си казаха: „Това са пълни глупости…” или пък „Слава Богу, че не съм такава майка”. А колко от вас разпознаха себе си като деца на такива родители? Всъщност – много по-лесно виждаме подобни истории отстрани и много по-трудно разпознаваме себе си, ако сме част от тях.

Затова – мили майки – оставете децата на мира. Оставете ги да играят на спокойствие, оставете ги да се сблъскат челно с живота, оставете ги да правят погрешни избори. Обичайте ги, но не изразявайте тази обич по погрешен начин. Защото един ден вашата криворазбрана любов ще доведе до отчуждение. Детето няма да ви прости, че не сте му дали това, от което е имало истинска нужда, а именно – свобода да взима решения, пък било то и погрешни.

Автор: Ася Георгиева, Roditel.bg

Вижте още:

Отровната родителска любов

Моля ви, родители, не живейте само заради децата си

10 фрази, които превръщат децата в комплексирани възрастни

Човек остава в онази възраст, в която не му е достигала обич