Помните ли как се играе на ластик?

Помните ли игрите от детството? Онези, които играехме от сутрин до здрач и които сякаш никога не омръзваха. Една от тях е играта на ластик, която момиченцата (вероятно – днес вече майки) играеха с истински ентусиазъм, хъс и неуморност. Малцина обаче помнят правилата на тази игра – а тя имаше такива, при това доста сложни и разнообразни.

Играта на ластик може да се играе от три или от четири деца. Когато са три, всяко играе само за себе си, а когато са четири, играят по двойки. Изисква се гъвкавост и пластичност на краката. Децата скачат между опънат от други две деца ластик по определени предварително начини. Ластикът е желателно да е объл, с по-малък диаметър, като възелът или снадката на ластика трябва да е към страната на някое от децата, което държи ластика. Казват се различни стихове, понякога във вид на песнички в такт с подскоците.

Има много варианти за игра на ластик – в нашето детство се играеше на „пръстчета“ или на „крачета“. При първия вариант ластикът се държи с ръце, като се започва с показалец, след това се добавят и останалите пръсти (от 1 до 10). Когато се играе на ластик с крака, разстоянието, използвано за скачане, е по-голямо и там отново има нива – от 1 до 10.

При по-развит вариант на играта на ластик се изпълняват 10 до 12 упражнения, които се играят в определена последователност, започвайки от първа степен, втора и т.н. Последователно, преминавайки от първа до четвърта степен може да се играе „по начини“, които са „английската“, „немската“, „полската“ и други. Най-сложен по строгост на изпълнението и трудност може би е „немската“. Започва се винаги на „първа степен“, т.е. с ластик на глезените, с упражнения от 0 до 10, като се спазва едно разстояние между двата ластика от около педя и половина или две педи, или при уговорка със стъпала едно до друго.

Ето примерна последователност на упражненията от игра на ластик тип „немската“:

1. Позиция при играта на ластик: Прескачане едновременно с два крака на двата ластика без докосване – независимо дали тялото е настрани или се скача с лице към ластика. Само, когато се играе на четвърта степен се допуска докосване на ластиците.

 

2. Позиция при играта на ластик: Скок едновременно с два крака, без да се прескачат ластиците, но така че да се стъпи там, където играчът би прескочил ластиците, следва връщане. Пак няма значение дали тялото е настрани или с лице към ластиците.

3. Позиция при играта на ластик: с лице към ластика; два последователни скока като последователно стъпване с единия крак на по-близкия ластик, а с другия на по-далечния и преминаване на срещуположната страна на изходната позиция.

4. Позиция при играта на ластик: с лице към ластика; три скока върху ластиците, като при всеки скок всеки крак при приземяването е стъпил на един от ластиците (например десния крак на по-близкия ластик, а левият на по-далечния спрямо изходната позиция), на втория скок се сменят краката (т.е. десният крак е стъпил на по-далечния, а левия на по-близкия ластик) и при третия скок позицията при приземяване е както при първия. Основание за грешка е не едновременното приземяване или съответно изплъзване на ластика в момента на приземяване. Според уговорката е възможно и при забавяне на подскоците да се отчете грешка и съответно да продължи следващият играч.

5. Позиция при играта на ластик: странично на ластика; ако дясната ръка е по-близо до ластика, то при първия скок едновременно с двата крака само десния крак прескача близкия ластик, при втория скок следва леко изместване, така че при приземяване левият крак е прескочил левия ластик, а десният крак е извън ластиците; при третия скок с леко завъртане във въздуха (45°) и събиране на краката един до друг трябва да се приземи така, че и двата крака да са стъпили на далечния ластик и перпендикулярно на него; на четвъртия скок пак едновременно с двата крака приземяването трябва да е върху близкия ластик и с двата крака. Следва излизане със скок от ластиците. Според сложността на играта третият и четвъртият скок могат да се направят или с лице по посоката на прибиране, или назад. При някои варианти излизането, ако е залитане, т.е. не се притиснат добре ластиците с краката, или се излезе с различно стъпване на краката се счита за грешка и е на ред следващия играч.

6. Позиция при играта на ластик: с лице към ластиците; скача се така, че при приземяването единият крак да е под първия ластик, а вторият стъпил върху него, като разстоянието между краката не надвишава едно стъпало (при по-строг вариант стъпалата трябва да са едно до друго, гледа се кокалчето); вторият скок е като първия, само че приземяването е на далечния ластик; третият скок е назад, като приземяването е както при първия скок; четвъртият скок повтаря втория; петият скок повтаря третия. При някои по-улеснени варианти се допуска след осъществяване на скока, кракът, който е отдолу на ластика да се извади и да стъпи до другия крак върху ластика. Който крак при първия отскок е отдолу, до края на упражнението се приземява под ластика.

7. Позиция при играта на ластик: странично на ластика; при първия скок (едновременно и на двата крака) ако десния крак е по-близо до ластика, то само десният крак прескача ластика, а левият остава „отвън“; при втория скок тялото остава на нивото над първия ластик, но десния крак заема мястото на левия, а левият – на десния, като тялото не променя позицията си, т.е. получава се кръстосване на краката (няма значение кой крак ще е отпред); третият скок е връщане в позицията от приземяването на първия скок; четвъртият скок е „преминаване“ към далечния ластик, т.е. десният крак е извън ластиците, а левият е между тях; петият и шестият скок са аналогични на втория и третия, само че се прескача далечния ластик; следва излизане със скок. При по-сложни варианти не се допуска докосването на ластика (когато се играе до трета степен, т.е. до ниво на ластика на коленете).

8. Позиция при играта на ластик: странично на ластика; ако десният крак е по-близо да ластика, то с него се захваща близкия ластик и заедно с крака се преминава над далечния ластик, така че „далечният“ ластик се озовава между краката, а на десния крак е обтегнат над него „близкият“ ластик, образувайки триъгълник с връх десен крак. Следват седем скока. При първия скок тялото се извърта във въздуха на 180° така, че при приземяването левият крак задържа далечния ластик и е стъпил на мястото на десния, а десния – се намира на мястото на левия. Общо се правят седем скока, въртейки се, като се внимава да не се изпусне обтегнатия ластик, така че през цялото време той се намира над другия. Посоката на въртене няма значение, важното е до края на упражнението да не се сменя. Възможно е да се договори една или повече почивки между подскоците. При по-сложния вариант докосването с крак при скачането на ластика, който е между краката, се счита за грешка. При по-лесен вариант се допуска преди началото на подскоците преметнатият „далечен“ ластик да се повдигне с една степен или повече (т.е. ако се играе на първа степен ластикът може да се вдигне на нивото на прасците или на коленете). След седмия въртелив скок се излиза с отскачане.

9. Позиция при играта на ластик: с лице към ластика; единият крак, например десният, с повдигане настрани, завъртане и обръщане назад захваща близкия ластик така, че при спускането си стъпалото да е описало кръг във въздуха около ластика и той да се намира преметнат около глезена на десния крак (все едно сме срещнали два края в опит да направим възел), който стъпва обратно до левия; левият крак с повдигането си захваща лявата страна на близкия ластик с пръсти, кръстосва се пред десния крак така, че да премине дясната страна на близкия ластик и при връщането си пред десния крак да стъпи до него, като и двата крака се озовават един до друг (без ластик между тях), оплетени с едно завъртане от близкия ластик; следва скок с двата крака над далечния ластик, като във въздуха тялото се извърта на 180° наляво, краката при повдигането назад при скока освобождават дясната и по-долна част на близкия ластик и при приземяването си играчът се озовава отвъд далечния ластик, с лице към него, без да го е настъпил или докоснал с крак и с преметнат над него близък ластик, задържан от двата крака. При лесния вариант стъпалата без отскок освобождават ластика и упражнението е приключило. При друг вариант краката последователно без отскок стъпват върху преметнатия ластик, следва висок отскок, който да позволи на преметнатия ластик да се върне на място, а играчът трябва да се приземи едновременно с двата крака перпендикулярно на неподвижния ластик, а после при следващия скок и върху току-що освободения ластик. При изпълнението на това упражнение ластикът не трябва да много обтегнат, за да не нарани краката на играчите, нито много хлабав, за да може по-бързо да се „успокоят“ ластиците при отпускането на обтегнатия ластик. Трети вариант на завършване на упражнението е след като играчът е прескочил далечния ластик, и близкият е обтегнат над него и на двата му крака, да се обърне наляво (и ако е необходимо да приближи играча, който държи ластика), да стъпи с десния крак там, където двата ластика се пресичат и да ги застъпи; повдига левия крак, като задържа обтегнатия ластик на нивото на глезена му или по-високо и стъпва пред десния крак между двата ластика, без да ги настъпва. При вдигането на десния крак, ако не сгрешена посоката на настъпване, играчът се озовава извън ластиците и упражнението приключва. За по-голяма трудност може да се изисква при последното стъпване на левия крак да не се докосват ластиците или цялото да се прави без почивка и нагласяне на ластиците след първия отскок.

10. Позиция при играта на ластик: странично на ластика; както упражнение 6, само че за последните три скока играчът се връща на близкия ластик.

11. Позиция при играта на ластик: с лице срещу ластика; както при упражнение 5 след първия отскок напред единият крак е под близкия ластик, а другият е стъпил върху него, като краката са един до друг; при втория скок напред към далечния ластик при приземяването позициите се разменят, т.е. този, ако левият крак е бил отдолу става отгоре, а десният съответно минава отдолу; третият скок не е много висок, а с въртеливо движение и усукване около тялото на 180° трябва краката да се озоват с разменени позиции и пак на същия ластик, т.е. десният крак да е стъпил на ластика, а левият да е под него, като стъпалата са успоредни едно до друго (по-удобно завъртане е в посоката на крака, който е отгоре и трябва да се озове отдолу, в случая наляво); подскоците до десет са аналогични.

 

Игра на ластик „Пръстчета“

1. Започва се с десен крак. Вдига се напред и целта е да се вмъкне крака в разстоянието между двата ластика, без те да се пипат с ръце. Вмъква се и левия крак с подскок и след това десния се изважда. Левият прави кръстоска. За връщане движенията са същите, но в обратен ред.

2. Започва се с десен крак. Вдига се напред и се промушва между двата ластика, след това се влиза с левия крак. Десният се изважда навън, а левият прави два празни такта във вътрешността на ластика. Връщането е в обратен ред.

3. Започва се с десен крак. Вдига се напред и се промушва между двата ластика, влиза и левия крак, след това и двата крака излизат от външната страна на ластика. Връщането е в обратен ред, като отново се промушва крака между ластиците, но този път с ляв крак, отдясно наляво.

4. Започва се с десен крак, като целта е да се обърне лявата част на ластика и да се получи кръстоска, наподобяваща триъгълник. В него влизаме първо с десния, после с левия крак. След това с десен крак прескачаме  първият ластик (който вече е станал втори), а левият крак прави празен такт вътре в триъгълника. Връщането става в обратен ред.

5. Тук изпълнението е като при номер 4, но триъгълникът е с обратен ъгъл (на ляво). Това прави изпълнението по сложно, тъй като десния ластик на практика трябва да се промуши под левия, за да се образува триъгълник.

6. Заставаме с гръб към ластика и с присвит в коленете десен крак , който промушваме между двата ластика, същото правим и с левият крак.Операцията се повтаря и с вторият ластик. Връщането става в обратен ред.

7. Започва се с десен крак. Повдигайки го напред прескачаме първият ластик, а левият крак го сгъваме назад и премятаме през ластика.Повтаря се същото действие и при втория ластик. Връщането става в обратна посока- с ляв опънат напред крак прескачаме втория (вече станал първи) ластик, а десният крак, свит назад се премята през ластика.Повтаря се и с другият ластик.

8. Подобно е на 7, но се започва с ляв крак. Изпънат напред крак прескача ластика, а десният крак свит назад се премята. Повтаря се с вторият ластик. На връщане започваме първо с десният крак, който е опънат напред, а с левият свит назад – само премятаме.

9. Играе се като 3, но при връщането играчът трябва да се завърти на 180 градуса. т.е., ако прескачайки двата ластика той е гледал на север, то на връщане трябва да е обърнат към юг.

10. Включва повторение на всички съчетания от 1 до 10 без почивка.

Ако вече сте си припомнили как се играеше на ластик, може да покажете тази чудесна игра на своите деца – защото тя има наистина много предимства – развива мускулатурата, координацията, отборния дух и – най-вече – забавлението е налице.

Приятна игра!