Важни правила в общуването, на които да научим децата си

Правилата в общуването приличат на правилата за движение по пътищата – без тях би настъпил истински хаос. Как по достъпен и разбираем начин да обясним това на децата си? Как да им представим правилата за водене на разговор? Кои са приемливите теми и кои не е тактично да се обсъждат? Каква е разликата между шегите и подигравките? Как да поговорим с децата си за всичко това? Вижте някои отговори, базирани на книгата на Невена Басарова „Детска академия за добри обноски“ на издателство „СофтПрес“.

С кои правила на общуването е добре да запознаем децата си?

• Когато разговаряме с някого е добре да го гледаме в очите и да се обръщаме към него по име. Така нашият събеседник ще се чувства по-специален и ще ни слуша внимателно.
• Ако имаме търпение да чуем историята на своя събеседник, преди да му разкажем своята, може да научим нещо ново. Нека се опитаме да не прекъсваме човека, с когото говорим и да слушаме повече, отколкото да говорим.
• Добре е да показваме интерес, като поклащаме утвърдително глава и да казвай „Да“ от време на време, когато слушаме някой да говори. Също така е препоръчително и да реагираме според случката – весела или тъжна.
• Когато разказваме, не трябва да си измисляме невероятни истории, трябва да бъдем честни с човека отсреща.
• Тонът на гласа не трябва да бъде нито много силен, нито много слаб, за да искат другите да ни слушат.
• Ако харесаме новата рокля на приятелка или шапката с козирка на приятел, няма нищо лошо да направим комплимент – „имаш много хубава рокля“, „страхотна шапка“, така ще ги зарадваме.
• Ако облеклото на нашите приятели не ни допада, по-добре да замълчим, вместо да кажем „това е грозно“, за да не ги натъжим. Нека не забравяме, че всеки има свои предпочитания и вкус.
• Не е прилично да шушкаме в ухото на един свой приятел в присъствието на другите, защото те могат да помислят, че тайничко им се подиграваме и да им стане обидно.
• Нека правим разлика между любопитен и любознателен. Когато човек е любознателен, той показва интерес към новото, неизвестното и полезното. Любопитството може да премине в нездрав интерес и навлизане в личното пространство на другите.

Как да им обясним разликата между подигравка и шега?

Трябва задължително да обясним на децата си разликата между двете неща. Това е едно от най-важните правила, с които да ги запознаем. Шега е, когато на всички им е забавно от казаното и се смеем задружно, а подигравка – когато някой става за смях или се чувства зле или неловко, докато другите се смеят на него или на нещо, което той е направил.

Кои са подходящите теми на разговор?

Понякога е трудно да поддържаме разговор с някого, когото не познаваме добре. На помощ тук идват няколко теми, които винаги са подходящи за започване на диалог в зависимост от ситуацията. Ето някои от тях:

• Игри и интереси. Любимите ни забавления – нашите и на приятелите ни – са винаги добър избор за тема на разговор.
• Ваканцията. Всяко дете може да разкаже как е изкарало ваканцията или какво планира за следващата. Съответно, след като разкажем нашите спомени или планове, може да попитаме събеседника си за неговите.
• Спорт. Независимо дали говорим за състезание, в което сме участвали, или за любимия си футболен отбор например, спортът винаги е подходяща тема. Само нека не забравяме, че всеки има право на мнение и свои предпочитания.
• Училище. Когато си говорим за училище, може да споделим колко трудно или колко лесно е да се учи английски език например. Също така – да разкажем за любимите си учители или за някаква интересна случка в училище.
• Любима книга. Четенето и книгите са прекрасна тема за разговор във всякаква компания – и с деца, и с възрастни. Когато споделяме преживяванията си от любимата си история, ние всъщност я оценяваме по-добре, а и винаги има шанс точно в разговор с приятел да открием следващата си любима книга.
• Домашен любимец. Всеки, който има домашно животинче, със сигурност може да говори за него с часове – за последната пакост, която е направил, за това колко е гальовен и каква храна обича. Полезно е също така да обменим опит и с други стопани на домашни любимци, особено ако са същите като нашите.

Кои теми са НЕподходящи и НЕ е добра идея да започваме?

Доброто възпитание и приятелството изискват определен начин на поведение, който включва и темите за разговор. Дали може да се повдигне определена тема често зависи от човека, с когото се води разговор. Ако наш познат например заеква, няма да бъде добре да разкажем виц за заекващи.

Има обаче и теми, които се считат за забранени, независимо от участниците в разговора и конкретната ситуация. Според етикета, не бива:

• Да обсъждаме критично приятели или познати, които не присъстват (Нека се поставим на мястото на обсъжданите – няма да ни е приятно, нали?);
• Да осъждаме вярата на другите хора в Христос, Аллах или Буда;
• Да коментираме физическите белези на събеседника си – очила, шини на зъбите, тегло или петна по кожата;
• Да коментираме финансовите възможности на родителите си или на семейството на приятели и да сравняваме кой има по-хубави и по-скъпи дрехи или телефони. Например: „Как така нямате пари да дойдете с нас в увеселителния парк?“, „Леле, как може да имаш толкова стар модел телефон?“
  Красотата на нашите приятели е в добрите им души, в задружните игри, в доверието и подкрепата, в утешителните им думи, когато се чувстваме зле, а не в стойността на вещите, които имат, и финансовите възможности на родителите им.
  Ето защо, нека помислим добре, преди да кажем каквото и да било. Може да обидим или дълбоко да нараним някого с думите си, дори без да искаме.

 Над статията работи: Яна Атанасова, Roditel.bg