Притча за бащата, сина и непрекопаната градина

В едно малко село живеел самотен старец. Пролетта настъпила, а с нея дошло и времето за засаждане на картофи – традиция, която той винаги спазвал с голямо желание. Но тази година силите му не стигали, за да прекопае градината. Бил твърде стар и немощен. Единственият, който би могъл да му помогне – неговият син – бил далеч, в затвора. Отчаян, старецът му написал писмо:

„Скъпи сине,
Чувствам се безсилен. Тази година май няма да успея да засадя картофите. Градината е тежка за копане, а аз остарях. Ако беше тук, знам, че щеше да ми помогнеш.
С обич,
Татко.“

След няколко дни получил бърз отговор от сина си:

„Татко, в никакъв случай не копай градината!! Там зарових ОРЪЖИЯТА!!“

Рано на следващата сутрин селската полиция се появила в двора на стареца. Полицаите прекопали цялата градина, разровили всяко кътче, но не открили никакви оръжия.

Изумен от случилото се, старецът написал ново писмо на сина си, за да го попита какво да прави сега.

Отговорът от сина му дошъл скоро:

„Татко, засади си картофите. Това беше най-доброто, което можех да направя за теб оттук.“