„Сливи за смет“ – българска народна приказка

сливи за смет приказка


Един селянин имал син. Когато той пораснал вече за женитба, баща му почнал да мисли как да го ожени за добра мома, тъй че да се разбират и да се обичат.

Мислил, мислил и най-после се сетил. Натоварил една каруца със сливи и тръгнал по селата да ги продава.

— Хайде, давам сливи за смет, сливи за смет – викнал той.

Жени, моми, баби и булки – захванали се да метат къщите и да се надпреварят коя повече смет да събере, та повече сливи да вземе.

Пък смет имало, колкото искаш. Една носи цял чувал, друга – пълна престилка. Носят и се хвалят:

— Леле, гледай колко смет събрах из къщи. Добре, че дойде такъв щур сливар да му го дадем, че да го не тъпчем по кьошетата!

— Аз тая смет събрах и още толкова имам да събирам.

— Пък аз цяла година да събирам, не мога я събра. То се насъбрало, насъбрало – колкото искаш. Сега я нося, че ми се ядат сливи.

И човекът събирал смет, давал сливи. Всички доволни и той весел, не може да се насмее и нарадва.

Най-после дошло едно хубаво момиче. То стискало малко смет в една кърпа. И дошло и то сливи да купува.

— Е-е, хубава девойко, много малко си събрала! За толкова смет какви сливи ще ти дам?

— Донесла бих и повече, чичо, ама нямаме. И тая не е от нас, дадоха ми я съседите, задето им помагах да метат.

Човекът, като чул това, много се зарадвал. Такова чисто и работливо момиче, което не държи вкъщи прашинка смет, ще бъде най-добра къщовница.

И той я поискал за снаха. Оженил сина си за нея и много сполучил.