„То не спира да се тръшка“ – как да се справим с избухванията при малките деца

Тръшканията са истински кошмар за много родители. Но не забравяйте – те се случват на всяко малко дете (добре, де, на почти всяко) и са част от порастването. Когато избухват, хлапетата упорито се опитват да постигнат своето и да изразят емоциите си. Ситуацията може да е много неприятна за родителите, особено ако тези изблици на гняв стават на обществено място. Справянето с дете, което се тръшка в магазина, на детската площадка или на улицата, често може да бъде свързано със срам, притеснение и гняв от страна на родителите. Но имайте предвид, че хората, които ще ви съдят, вероятно никога не са изпитвали на свой гръб това да имаш тръшкащо се дете. Така че – поемете въздух и знайте, че не сте единствени!

Защо малките деца се тръшкат?

При по-малките деца гневните изблици са свързани със собствените им възрастови ограничения. Те усещат факта, че не могат да се държат или да общуват по същия начин като възрастните и това може да ги направи доста напрегнати. Просто си представете себе си от тяхна гледна точка – те не са достатъчно зрели, за да обяснят защо искат нещо, да се аргументират или да ви кажат, че се чувстват неудобно, че са разочаровани или засрамени. Като добавим към това и гладът или умората, рецептата за гневен изблик е напълно завършена.

Как да реагираме на тръшканията и трябва ли да игнорираме гневния изблик при малкото дете?

Разбира се, че не искате да бъдете родителят, който изпуска нервите си и показва своите слабости, особено на публично място (дори да ви се струва, че сте на капка от това да изгубите търпение, често стискате зъби и търсите алтернатива). Вероятно опитвате всичко възможно, за да запазите спокойствие и да не ескалирате още повече ситуацията. Но ако все пак детето не спира да се тръшка, какво е решението? И трябва ли да игнорираме подобен тип поведение?

Децата правят много неща, за да привлекат нашето внимание, включително и чрез избухвания. Важно е да не възнаграждавате този вид поведение с прекомерно внимание. Така че следващия път, когато вашият малък наследник има гневен изблик, опитайте да игнорирате поведението му и деликатно следете реакциите. Не го гледайте в очите и се дръжте така, сякаш поведението му не ви впечатлява ни най-малко. Тази тактика обаче е най-добре да се използва у дома, особено ако искате да избегнете създаването на сцена в супермаркета или магазина за играчки. Ако детето ви спре с поведението си, виждайки, че не му обръщате внимание, значи тактиката е правилна. Ако обаче нервният изблик се засили и емоционалната реакция стане твърде непреодолима за детето, прегърнете го и го утешете.

Има ли начини да се избегнат избухванията?

Когато е възможно, избягвайте причините за тях. Ако отидете в магазин, в който има детски играчки, кажете на детето си за какво сте там. И дори тогава избягвайте да минавате покрай магазина с играчките, защото това може да предизвика истинска битка за надмощие.

Винаги вземайте лека храна и напитка, които да сложите в чантата си, в случай че вашето малко дете реши, че е гладно или жадно. Децата на тази възраст са изключително зависими от глада и умората и те влияят на цялостното им поведение и настроение. Опитвайте да не планирате излизания, когато е време за сън или ако хлапето ви не си е доспало. В противен случай увеличавате шанса за поява на тръшкания.

Позволете му малко контрол

Не говорим за това да оставим децата да изберат дали искат да си легнат, какво да ядат или кога да излязат навън, а за решения, които се фокусират върху по-незначителните ситуации в живота им. Например, попитайте ги дали искат да облекат жълтата или зелената блуза или пък дали искат да си измият зъбите преди или след като си облекат пижамата. Като ги оставяте да вземат някои самостоятелни решения, колкото и маловажни да са те, е по-малко вероятно да се чувстват контролирани и да ви отвръщат с гняв, тръшкания и избухвания.

Ами ако малкото дете избухне, за да получи нещо, което иска?

Това често е трудно за родителите! Ето обаче нещо важно: подобен тип тръшкане по-често се среща при по-големи деца. Ако винаги се поддавате на гневни избухвания, вашите малки наследници се научават, че тази тактика работи и започват да я прилагат тогава, когато искат да им купите някоя играчка, сладолед или каквото там са си наумили. Така че, ако нещата станат непоносими, понякога най-доброто нещо, което можете да направите, е да кажете категорично „НЕ“, независимо от сцената, която малкият човек е спретнал.  Не е изключено да почувствате, че бузите ви се изчервяват от срам или гняв. Въпреки това, подобна категоричност напомня на детето ви, че тези поведения няма да му донесат нещото, което иска. С течение на времето то ще разбере, че избухването ще доведе само до отрицателен изход и за двама ви.

Кога е добре да обърнете по-специално внимание на тръшканията и нервните изблици при малко дете?

Въпреки че избухванията са част от порастването и не са индикатор за някакъв поведенчески проблем, има моменти, когато те изискват по-специално внимание или консултация със специалист. Според учени от медицинския университет Джон Хопкинс, родителите трябва да потърсят допълнително мнение, ако избухването продължи повече от 30 минути и детето не може да се успокои по никакъв начин.

Възрастта също е важна. Ако детето е по-голямо от пет години и тръшканията все още са ежедневие, може да се консултирате с психолог, който да се уверите, че няма други причини за детската тревожност.

Самонараняването е друга отправна точка, за която трябва да внимавате. Ако хлапето ви често причинява щети по време на гневен изблик или това води до самонараняване, потърсете съвет от здравен специалист възможно най-скоро.