Тревога, страх и гняв: Как да помогнем на детето да се справи с емоциите си

Човешките емоции не могат да бъдат потискани дълго. Когато пренебрегваме или „преглъщаме“ чувствата си, ние ги изхвърляме от съзнанието си и ги вкарваме в подсъзнанието, където те вече са извън нашия контрол. За жалост, това ни пречи да ги регулираме и те изригват, понякога с пагубни последствия. Подобно на големите хора, детето също изпитва различни по вид силни емоции. И то като всички нас има нужда да ги изживее, преди да се разсеят и изчезнат. Но тъй като рационалният мозък на мъничето все още не функционира пълноценно, то не е способно на същото ниво на осъзнатост и контрол.

Силните емоции и поведението на детето като резултат от тях

Присъствието и любовта на родителите кара детето да се чувства достатъчно сигурно, за да си позволи да се разплаче и да се страхува. Ако не сме насреща обаче или в момента чувствата му са загубили връзка с нас, то ги натъпква в една, образно казано, „раница за емоции“, която мъкне със себе си. Докато не се почувства в безопасност да я изпразни, хлапето е страшно напрегнато и емоционално ранимо, опитвайки се да пази съдържанието й да не се разсипе. То няма достъп до вътрешните ресурси, необходими му да се справи с нормалните предизвикателства на живота.

За съжаление, детето обикновено не може да ни обясни защо е разстроено. То все още няма голям опит с емоциите, затова не знае как да помоли за помощта на мама и татко или друг възрастен, който се грижи за него в момента. Знае единствено, че не се чувства както трябва и е раздразнително. За щастие, това е сигналът за нас, родителите, защото фактът, че се чувстват зле, кара децата да се държат лошо и да ни „разиграват“. Неприемливото поведение в тези случаи може да бъде разглеждано като изразяване на силната емоция, която мъничето не може да изкаже с думи. Ето защо всяко „неподходящо поведение“ е знак за нас, родителите, че малчуганът се нуждае от помощта ни да се справи с някаква емоция, която не може да обработи и която го кара да се държи зле.

Кои са знаците, че детето ни се нуждае от помощ, за да се справи с емоциите си? 

• Детето става непреклонно, показвайки отчаяна нужда, която трябва да бъде удовлетворена. Ако задоволим желанието му, то веднага предявява ново.
• Хлапето е кисело и като цяло нещастно, а ние просто не можем да му угодим каквото и да направим.
• Детето се държи зле, понякога ни гледа право в очите, докато нарушава правилата, което е сигнал за прекъснатата връзка между него и нас като родители. (Когато мъниците са обхванати от силни негативни емоции, те се чувстват откъснати и самотни.)
• Детето  удря или чупи нещо, с което показва, че чувствата му са прекалено силни, за да ги контролира.
• Дори да получава от нас огромни дози внимание и любов в настоящия момент, хлапето ни постоянно проявява едно и също лошо поведение и изглежда така сякаш нищо не може да промени този модел.
  

Как да помогнем на детето да се справи със силните си емоции? 

Тъй като и сълзите, и смехът помагат да успокоим тревогата и емоциите си, може да насърчим нашия малчуган да поиграе, когато е възможно, или да поплаче, когато се налага. Иначе казано, редовните дози игра – особено игрите, които са свързани с проблемите в развитието на детето в момента – ще му помогнат да се пребори с естествените страхове и фрустрации, които съпътстват развитието му. 

Можем също да реагираме с игра на „влошеното поведение“, което е сигнал за прекъснатата помежду ни връзка. Детето е нарушило правилата заради своя незадоволена нужда или завладяла го емоция, с която не успява да се справи самичко и се нуждае от помощ. Но преди да започнем да поправяме поведението му, трябва да възстановим връзката помежду ни. Налагането на дисциплина ще го накара да се чувства още по-уплашено. Играта, от друга страна, създава усещане за сигурност и провокира отделянето на хормона на близостта окситоцин.

Ако детето ни гледа в очите и хвърля храната си, то не го прави, защото смята, че мястото й е на пода. Може би има нужда да установи връзка с нас. Може би се чувства пренебрегнато, защото винаги сме с бебето. Може би е разтревожено за ученическата екскурзия днес или за караницата ни с баща му от вчера. Всъщност не е нужно да знаем точно какво е провокирало поведението му, просто първата ни стъпка винаги трябва да бъде да възобновим връзката си с него. Можем да го направим като например преувеличим възмущението си и обърнем ситуацията на игра: „Какво стана със закуската? О, не! Това е ужасно! Я ела тук, разбойниче! Ще ти покажа какво става с тези, които си хвърлят закуската“. После може да потичаме из стаята заедно с него или носейки го на гърба, а когато спрем да го целунем десетина пъти. Ще познаем, че сме на прав път по смеха му, колкото повече се кикоти, толкова повече отслабва тревогата, която изпитва заради проблема си. 

Плачещото дете

Понякога, макар и рядко, мъникът ни дава знаци като се цупи, държи се зле или се инати, но емоциите му са толкова силни, че дори и след игра няма друг резултат освен сълзи. Тези неподправени и уязвяващи чувства плашат детето и за да ги държи настрана, то избухва. Когато изпитва емоция, от която се страхува, хлапето се опитва да не чувства това, което чувства, и вместо това се разгневява. Поведението му е вик за помощ. Но каква помощ трябва да му дадем? То има нужда гневът му да бъде приет със състрадание, за да може да го преодолее и да достигне до сълзите и страховете, които се крият зад гнева. В тези моменти детето иска да ни покаже колко е наранено, да знае, че го чуваме. То ще преодолее тези чувства, но първо трябва да разбере, че не е лош човек, задето изпитва такъв гняв и раздразнение. То се нуждае от нашето внимание, за да преживее целия този страх, разочарованието или тъгата, стоящи зад гнева му, и след това да ги превъзмогне.  

Над статията работи: Яна Атанасова, Roditel.bg

Статията е подготвена по материали от книгата „Спокойни родители – щастливи деца“ на клиничния психолог д-р Лора Маркам. Книгата достига до българските читатели благодарение на издателство „Изток-Запад„