Трите основни принципа на японското възпитание

възпитание дете япония

Няма човек, който да не е чувал за „първите 7 години”. Безспорно те са основополагащи за възпитанието на човек, независимо дали се намира в Европа, Азия, Америка или Африка. Така е и в Япония. Там обаче за възпитанието на дете има отделна дума – икудзи – и процесът е разделен на три части: до 5 години, от 5 до 15 години и след 15-годишна възраст. Ето и какви са особеностите за всеки от тези периоди:

1. До 5 години – детето е Бог

Съгласно принципите на икудзи, до 5 години на детето не се забранява нищо, не се наказва и не му се крещи. За него не съществуват думите „не трябва”, „лошо”, „опасно”. Така на малчугана се създава спокойна среда за опознаване на света.

От европейска гледна точка това се счита за каприз и пълно отсъствие на контрол от страна на родителите над детето. Но на изток властта и уважението към родителите са далеч по-големи, отколкото на Стария континент.

Ето и два банални примера и реакцията на японската и европейската майка. Ако детето тръгне да взема горещата чаша чай, европейката веднага ще се хвърли да вземе чашата и да обяснява как това не е правилно и как не трябва да се прави така. Японката ще изчака детето да се опари, ще му поиска прошка, като няма да забрави да му напомни колко болка й е причинило това, че детето се е опарило. Друг пример е ако детето счупи любимата си играчка. Европейката ще вземе играчката и ще прочете дълга лекция за това колко е трябвало да се труди, за да му купи играчка, а японката само ще каже „причиняваш ми болка”.

2. До 15 години – детето е Роб

На тази възраст детето се сблъсква със „суровата действителност”. То трябва да се съобразява с жестоки правила и ограничения, които няма как да избегне. Причината е в изконното вековно японско общество. Също така, климатичните и икономически условия карат японците да работят в екип, ръка за ръка. Обществените интереси са над личните. Човекът е елемент от сложен механизъм. За японеца няма нищо по-страшно от това да бъде социално отчужден и децата бързо привикват към това да жертват индивидуалните си егоистични интереси.

В тази част от живота на японеца възпитателите често се сменят. Те играят по-скоро ролята на координатор, а не на учител. Децата са ангажирани в редица групови спортове с цел развитие на „стадния” принцип.

3. Над 15 години – детето се третира като равен

На 15 години детето на практика се смята за вече оформена личност. Следва кратък период на бунтарство и самоидентификация, който обаче рядко нарушава принципите, усвоени в предходните два периода.

Икудзи е парадоксална система на образование, поне според европейските представи, но тя е проверена през вековете и спомага за формирането на дисциплинирани граждани на своята страна.

Вижте още:

Защо японските деца не плачат

Основни принципи на тибетското възпитание

„Ти си точно като баща си“ или как неразбирателството между родителите съсипва децата

10 златни правила за възпитанието на детето

 

АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА НАШИЯ YOUTUBE КАНАЛ