Весела Велин: Тренировките по Айкидо учат децата на дисциплина и самоконтрол

Какви са ползите от бойните изкуства за децата? Защо да изберем Айкидо и какво трябва да знаят родителите, преди да запишат детето си на това бойно изкуство? Коя е най-подходящата възраст да се случи това? С тези и други въпроси се обърнахме към Весела Велин, треньор и основател на Айкидо школата “ДОДЖОТО”, която обучава деца и възрастни в София:
– Много родители се страхуват да запишат децата си на спорт в ситуацията, в която се намираме. Какво бихте ги посъветвали?

– Всички видяхме, че ситуацията няма да отмине за седмица или месец и продължава вече повече от година. Към настоящия момент, въпреки новите мерки, тренировките по Айкидо остават разрешени, тъй като това е индивидуален спорт. ДОДЖОТО продължава своята дейност при спазване на всички препоръчани мерки. За мен решението не е да се крием и да спрем всичко останало, защото негативите от изолацията стават все по-осезаеми. Спортът е отлично средство децата да бъдат по-здрави, тъй като повишава естествените им защитни механизми и подобрява имунната система. Спортуващите хора се разболяват по-рядко или карат болести по-леко. В една школа по бойни изкуства могат да се спазват много добре всички препоръчани мерки. Тези места остават сред малкото, където децата безопасно да продължават да водят своя социален живот и да развиват както тялото, така и духа си. Вече година и половина работим с минимални затваряния, тъй като Айкидо е индивидуален спорт и мерките при нас идват последни. До момента не сме имали нито един случай на разпространение на зараза от школата, за което съм благодарна на всички деца и родители за отговорното отношение.

 

– Какво можете да ни разкажете за ползите от практикуването на Айкидо? Подходящ спорт ли е за децата?

– За мен Айкидо не е просто спорт, то е система за възпитание. И в този смисъл подобни дейности са не само подходящи, те са задължителни за децата. Това, което забелязвам е, че все повече родители вече са запознати с ползите от практикуването на бойни изкуства. Избират ги на първо място заради дисциплината и развитието на характера. Според мен има все по-голяма нужда да се развиват тези качества у подрастващите чрез допълнителни дейности, като допълнение на семейната среда и домашното възпитание. Не защото родителите не си възпитават децата, а защото времето вкъщи с родителя става все по-ограничено и въпросната външна среда започва да има все по-голямо влияние при формирането на индивида. Училището в общия случай отдавна не е еталон за възпитание и дисциплина и тези компоненти трябва да се търсят по други места, защото това е основата.

 

– Какво отличава Айкидо от останалите бойни изкуства?

– Липсата на агресивност. Ако все пак има някакви негативи от практикуването на бойните изкуства – то това е именно агресивността, към която подтикват някои от тях. Айкидо решава този проблем, тъй като в него няма състезания, няма спаринги и няма бой. То е известно като “Изкуството на мира” и в неговата философия е конфликтите да се решават по мирен начин. Част от нашата авторска методика в клуб “ДОДЖОТО” е да възпитаваме децата в партньорство, като всички упражнения се изпълняват по двама – заедно. Борбата не е към другия, борбата е към себе си и към това да преборим своите собствени слабости. Само силните личности са готови да се изправят на най-тежката битка – битката със себе си, за да достигнат личностно развитие. За мен това е изключително важен светоглед при формирането на личността и, въпреки че изглежда сложно, децата го разбират. Даже в много случаи го осъзнават по-добре от възрастните. 

 

– От каква възраст децата могат да започнат да тренират, какво показва Вашият опит?

– В нашата школа разглеждаме Айкидо повече като средство за възпитание, отколкото като спорт, чиято единствена цел са спортните постижения на тялото. Това ни позволява да започнем от много ранна възраст и да работим с 4-5 годишни деца, защото при възпитанието, както знаете, колкото по-рано, толкова по-добре. Влиянието върху тези деца може да бъде много съществено, защото първите 7 са много важни, но трябва да се знае, че резултатите ще се появят след време – първите години са само подготовка. Децата, които започват между 7 и 10 години вече са по-осъзнати и двигателно по-развити. Техният темп на развитие е по-бърз, но с напредването на възрастта времето, в което можем да влияем става все по-ограничено, защото основата на това, което правим, трябва да се изгради  преди навлизането в пубертета. След това не е невъзможно, но значително по-трудно. Децата, които започват късно, например – след 11, рядко се задържат за дълго. 

– По колко деца тренират в група и по възраст ли са разделени?

– В ДОДЖОТО имаме две тренировъчни помещения и различните групи тренират паралелно. За по-малките деца ограничението е до 12, а за по-големите – до 16-18. Имаме общо 4 групи, като трениращите са разделени не само по възраст, а и по ниво. Тъй като за нас цел са не само спортните постижения, а и израстването на личността, много държим на начина на поведение и степента на дисциплина и самоконтрол, които проявяват айкидоците. Това е един от критериите кой в коя група е. Друг интересен момент е, че задължително условие, за да влезеш в групата на най-напредналите, е да участваш активно в обучителния процес като помагаш в организацията преди часа или покажеш някое упражнение на по-малките. 

 

– Кое е най-важното нещо по отношение на дисциплината, което трябва да се спазва от трениращите Айкидо?

– Самоконтрол. Това е отговорът, който искаме с една дума да ни дават и самите трениращи. Самоконтрол означава да можем да контролираме сами себе си – да искаме да бягаме по коридорите, но да не го правим. Да искаме да се закачаме с другите, но да не го правим. Да искаме да викаме или говорим високо, но да не го правим. Въпреки че в началото това се постига чрез външен контрол, самоконтролът означава осъзнаване на необходимостта от въпросното поведение и съзнателния избор то да се спазва. Затова всички правила в ДОДЖОТО се обясняват и се дава алтернативата – какво ще стане, ако не се спазват. Децата не искат хаос, те имат нужда от правила и граници, за да се чувстват сигурни и спокойни. Просто не могат да си  наложат сами тези граници, тъй като са все още деца. Именно тук идва ролята на учителя, родителя, треньора. Да се дава пълна свобода на детето за мен е отказ за поемане на отговорност у възрастния. 

 

– Как решихте самата Вие да започнете да се занимавате с този спорт?

Аз тренирам от дете – от 9 годишна, а тази година ще направя 20 години Айкидо практика. Всъщност, майка ми е взела решението да започна, но аз съм много своенравна и едва ли щях да го правя толкова дълго, ако не съм открила смисъл и самата аз. Въпреки, че е имало периоди, в които съм искала да се откажа – за които майка ми ме е подкрепяла като не ми е позволявала да го направя – винаги съм чувствала дълбока принадлежност. За мен клубът в който тренирах, беше повече от спорт, той беше моето семейство. Треньорът беше най-авторитетната фигура и неговата дума беше по-важна дори от тази на родителите ми. И дори и по някога да съм се чувствала отегчена или изморена от самите физически тренировки, винаги съм знаела, че Айкидо и школата правят много за израстването ми като личност. Точно този мотив беше водещ и при решението да основем школата – вече пораснала, да предавам на децата това, което е било дадено на мен. 

– Как се стигна до основаването на школата Айкидо Доджото?

– ДОДЖОТО създадохме заедно с моя съпруг. Никога не сме планирали да се занимаваме професионално с това, защото и двамата си имаме други професии – аз съм Ландшафтен архитект, а той е бивш национален състезател и треньор по лека атлетика. Така се случи, че и двамата идваме от малки градове и въпреки огромното разнообразие на Айкидо клубове в София, тук не открихме това, което търсихме и с което сме израснали, за да продължим да тренираме. В големия град буквално всеки може да отвори клуб, но все по-често се среща липса на професионализъм и отдаденост. Трябваше или да се откажем да практикуваме, или да създадем школа, която отразява нашите разбирания. Вече 6 години след основаването на ДОДЖОТО все повече осъзнавам, че да започна да преподавам е единственият начин да продължавам да развивам и своята собствена практика. От един момент нататък трябва да излезеш от нивото на сляпото копиране и да започнеш сам да интерпретираш наученото, за да се самоподобряваш. 

 

– Какво бихте посъветвали родителите, които искат да запишат детето си на Айкидо – какво трябва да имат предвид при избор на школа и треньор?

– На първо място да изяснят за себе си какво търсят. Какъв е техният мотив да запишат детето си на такъв тип спорт и каква цел искат да постигнат. Има родители, които идват с идеята детето им да се дисциплинира, но и да му е интересно и забавно, защото мислят, че детето това иска. Искат заниманието да е престижно и утвърдено, но и да е евтино. Няма как да стане всичко наведнъж. Има школи, които са много добри и постигат отлични резултати, но там на децата не им е забавно. Има и такива, в които децата ядат бонбони след всяка тренировка, и буквално, и преносно, но от такива места не може да очаквате изграждане на характера. А относно цената – не го разглеждайте единствено финансово.  Истината, е че вие плащате не малка цена не само като пари, а като време, усилие, енергия – истински важните ресурси. И ако не разглеждате тяхното вложение като инвестиция, която да ви се отплати с една силна личност след време –  те ще бъдат пропилени. Бойното изкуство не е занимание за свободното време или пък защото е модерно. Първите години са само подготовка и, ако родителят няма дългосрочната яснота и цел, няма как да мотивира детето си. Факт е, че колкото и то да е запалено в началото, със сигурност ще има моменти с по-слаба мотивация и тук е ролята на родителите да подкрепят своя малък човек в трудностите и да не го оставят да пропилее дългогодишния си труд, като се откаже с лека ръка.

НАМЕРЕТЕ НИ ВЪВ FACEBOOK

Коментарите са изключени.