За да имате добри деца, бъдете добър пример за подражание

Децата усвояват постепенно уменията за добро поведение, нека им бъдем модел за подражание от самото начало

Случва ли ви се да чувате от други родители или самите вие да казвате за детето си, че ви „подлудява“? Или че не можете да го накарате да спре да крещи, да плаче, да хленчи, да мрънка, да настоява, да се тръшка и още много други описания на поведение, което е дразнещо или ни кара да се чувстваме неудобно? Със сигурност голяма част от родителите сме имали такива моменти, чувствали сме се объркани и сме си задавали куп въпроси: „Защо детето се държи така?“, „Как да го научим на добро поведение?“, „Как да изградим у него социални умения още в ранна възраст?“.

Вижте мнението по тази тема на британският психотерапевт Филипа Пери, споделено в нейната книга със заглавие „Книгата, която искате родителите ви да бяха прочели, а децата ви ще са благодарни, че сте го направили“, достигаща до българските читатели чрез издателство „Изток – Запад“:

Работата на родителите е да бъдат пример за добро поведение, да влагат в отношението си към детето си и към околните една и съща емпатия и да се надяват хлапето им също да започне да се държи така.

Има 4 основни умения, които всички ние трябва да придобием, за да се социализираме и да се държим подобаващо. Това са: способността да се справяме с разочарованието, гъвкавостта, уменията да разрешаваме проблемни ситуации и възможността ни да чувстваме и виждаме нещата през очите на другите.

Някои деца от само себе си усвояват четирите умения за социално поведение, защото механично имитират хората около себе си.

Но скоростта на развитие при мъниците се различава драстично, включително и в тази област, не само при усвояването на физически умения. Има деца, които се научават да четат, преди да навършат 4, а други не могат да четат гладко и във втори клас; някои хлапета тичат напред-назад още преди да станат на годинка, но има и такива, които на година и половина ходят неуверено и все още предпочитат да пълзят. По същата аналогия някои малчугани развиват поведенческите си умения по различно време от своите връстници.

Когато децата се държат по неприятен за нас, родителите, начин, това не е техен избор в смисъла, който влагаме в това ние, възрастните.

Хлапетата искат да ги обичаме, да са свързани с нас и имат огромна нужда от вниманието ни.

Ако те се държат по неприемлив за нас начин, добре е да се опитаме да разберем каква емоция и обстоятелства са провокирали такова поведение у тях в конкретния момент.

Някои деца са трудни за разбиране и успокояване от самото начало, още от бебешка възраст.

Причината може да са колики или някакъв друг дискомфорт, като това да не харесват светлини и шум, да са напълнили пелените, да са уплашени или уморени, да са много чувствителни или какво ли още не. Често нямаме представа каква е причината да са кисели, но това не значи, че не бива да се опитваме да ги утешим. Друг вариант е мъничето да се е успокоявало лесно като бебе, но да има проблеми със самоконтрола, когато стане малко по-голямо. Ако успокояваме и приемаме детето си, в който и период от развитието си да се намира, ще успеем по-лесно да го побутнем към следващия етап, вместо да губим търпение. Често хлапетата се разстройват, когато нещо е прекалено трудно за тях и не могат да се справят. Най-силна е фрустрацията им точно преди да успеят да овладеят някое ново умение ли да преминат на нов етап от развитието си. Преди да се научи да ходи, да говори, да мисли, да пише, да осъзнае своята сексуалност, да бъде самостоятелно, детето е най-ранимо. От нас, родителите, зависи да приемем лошото поведение – неприятните избухвания, тръшкания или цупенето на детето си, като крайъгълен камък в развитието му, който все още не е достигнат, а не като планирано, преднамерено действие.

Наш ангажимент е и да бъдем и добрият пример за своя син или дъщеря, независимо колко ни е трудно да ги разберем в настоящия момент.

Строгостта на родителите не е основополагащ фактор за социалните умения на детето. Много небрежни родители имат хлапета, чието поведение не е проблем за никого, а децата на някои извънредно строги родители се държат неприятно, въпреки последователността и безпристрастието на майките и бащите си.

Понякога поведението на детето не зависи от това колко строги са родителите му, а по-скоро от това какъв пример му даваме в собствената си способност да се усвоим тези 4 важни умения: да се справяме с разочарованието, да сме емоционално гъвкави, да можем да разрешаваме проблемни ситуации и да имаме предвид гледната точка на другите.

Няма точна наука, според която да се научим как да се държим по подходящ начин, вместо да проявяваме антисоциално поведение. Това, което работи при едно дете, може да не доведе до същите резултати при друго. Децата са хора, а не машини. Искаме да умеят да се свързват и общуват, да се държат с уважение и емпатия към другите, а не да се превърнат в роботи.

Поведението на децата зависи от това как родителите им се отнасят с тях. Те наистина се научават да казват „Моля“ и „Благодаря“, когато към тях са се отнасяли с благодарност и уважение. Така те ще започнат да ги проявяват и сами.

А колкото до децата – те се научават на признателност, когато я виждат, и следващият път може би ще кажат „Благодаря“ без дори да ги подсещаме.

Над статията работи: Яна Атанасова, Roditel.bg