Фазата на ината и тръшкането при децата

Често чувам родители да казват, че са вдигнали ръце от невръстните си деца. Те изпадат в ужас, когато детето им започне да прави напук и да не ги слуша. Тук е моментът да успокоя всички майки и бащи, че това е етап, през който преминава почти всяко едно дете и не се дължи на лошо възпитание.

Фазата на противопоставянето: Кога започва? Какви са нейните особености и характерни проявления?

Тази фаза започва около 1 до 2,5-годишна възраст. Често съвпада с периода, когато при децата поникват първите зъбки. Това е времето, в което родителите са изправени пред големи предизвикателства, тъй като недоумяват как тяхното мило и добро дете се превръща в едно тръшкащо се и инатливо хлапе, което хапе, плаче, не разбира какво му се казва, агресира и изобщо сякаш този малък малчуган преживява най-страшния етап. Но дори и предизвикателна за родителите, това е много важна фаза за развитието на детето, защото в нея то се отделя от майката, разбира, че не е едно цяло с нея, а са два отделни индивида. Детето разбира, че то е едно, а мама друго. И израз на неговата автономност, да си докаже, че той е различен, е думичката „НЕ“ и противопоставянето на родителите.

Мама иска едно, детето прави друго.

В тази фаза детето се учи на борбеност, на сила, на противопоставяне и отстояване на собствената позиция и желание. И дори за някой да е странно, че толкова малко дете може да проявява характер или пък да знае какво иска, природата така го е измислила и всяко живо същество преминава през тази фаза.

Отношението на родителите е от решаващо значение за бъдещия възрастен, в който ще се превърне това дете.

Важно е в този период да се позволява детето да отстоява себе си, дори това да означава да използва думичката „НЕ“ и да се тръшка. Важно е в разумни граници да уважавате различното желание на вашия малчуган. Ако на детето му бъде позволено в тази фаза да се противопостави и да отстоява себе си – след това в живота тези деца стават борбени и силни личности, които вярват в силата си и смело се заявяват. Те могат да казват „НЕ“, когато нещо е в противовес с желанията им и имат стабилни и здрави граници. Думата „НЕ“ всъщност е уважение към собствената ни личност и пространство.

До скоро нашето поколение се възпитаваше в абсолютна забрана за това да се противопоставяме, да казваме „не“ и да заявяваме позиция. Много от нас са израснали с думите „Кой си ти да казваш, малък си още и нямаш право на мнение“ – пълно подчинение и потискане на желанията от страна на родителите ни. Живели сме във вярвания, че противопоставянето е равно на това да си лошото дете. За съжаление все още има хора и култури, които изповядват този манталитет.

Какво става, ако желанието на детето да се противопоставя бива постоянно потискано?

Тогава тази агресия се развива вътре в детето. Развива се т.нар травма на мазохизма. Ако тази агресия е потискана, тя започва да се потиска и да живее в детското тяло и често се изразява като автоагресия или някаква форма на агресия към себе си (често пасивна), неуважение и потискане на собствените емоции и желания. Тези деца се научават да отстъпват и да се съгласяват с всичко, не чуват собствените си потребности, защото те са блокирани. Постепенно свикват да се примиряват, да се съгласяват, да стискат, да преглъщат. В един момент, когато не могат повече, изригват вулканично за дребни неща. В тях живее вярването, че ако „Аз заявя себе си и желанията си, ще бъда отхвърлен“. Тези деца мислят, че за да бъдат обичани, трябва да бъдат на всяка цена послушни и примирени.

Като по-големи и възрастни, за да се справят в живота, се доверяват и търсят авторитетите отвън и се прилепват към тях. Това може да е приятел, партньор, работодател и т.н. Тази нужда се поражда, защото не вярват в собствените си качества и способности, тъй като те не са били утвърдени, не е било позволено.

Какво да направим?

Трябва да знаем, че отрицанието в детска възраст не е нещо лошо. И да се стремим малкият човек да повярва в себе си, в своите способности и потенциал, да се свърже с ресурса, който има. Да започне да вярва, че ако отстоява границите си и казва „НЕ“, няма да бъде отхвърлян.

Периодът на тръшкането е труден за родителя заради цялата промяна, заради това да гледаш как 2-годишно дете своеволничи, тропа с краче и се опитва да се налага. Но ако преминавайте през него със спокойствието и знанието, че това е само етап и ще отмине, ще ви бъде доста по-лесно. Трябва да сте наясно, че цялото това поведение не е плод на ваша грешка или на това, че вашето дете живее, за да ви дразни, а на нормалния ритъм на живота, както и важна част от порастването.

Ако всичко казано дотук ви се струва познато, можете да се опитате да помогнете и на себе си, и на детето си. Защото добрият родител е първо добър и полезен за себе си и после за малкия си наследник. И не забравяйте, че любовта и разбирането със сигурност са най-мощното оръжие за справяне с всеки един труден етап, през който ще преминавате през това пътешествие, наречено родителство!

Автор: Христина Велинова, психолог, психотерапевт и сертифициран семеен констелатор.