Защо децата хвърлят храна по пода и как да се справим с това?

Хвърлянето на чинии и чаши или изсипването на храната на пода е класически пример за некооперативно поведение от страна на децата. В много такива случаи родителите стигат до пълно отчаяние. Наистина ли с хвърлянето на ядене по пода хлапето очевидно ни казва, че не е гладно? И защо мъниците изобщо не се трогват, ако ги лишим от обяд или вечеря и следващия път чинията отново полита от масата? Как да постъпим в тези случаи, щом прекратяването на храненето не дава резултат? 

Вижте някои отговори, базирани на книгата „Най-желаното дете ме докарва до лудост“ на Даниеле Граф и Катя Зайде, достигаща до българските родители благодарение на издателство „Колибри“.

Защо децата хвърлят храната си или чинията на пода?

Първата чиния обикновено пада от масата, без детето да е искало да я хвърли и това често се случва във възрастта, в която грубата и фината моторика просто още не са достатъчно развити. Но тъй като детският мозък почти по същото време започва да разбира връзката между причина и следствие, нашите малчугани непрекъснато тестват какво се случва, когато правят нещо определено, така че е възможно нарочно да повтарят играта с чинията. По този начин децата проверяват законите на физиката в заобикалящата ги среда: наистина ли чинията пада винаги долу? Винаги ли произвежда този шум? Остава ли цяла или пък се чупи? Как реагират любимите ми хора, когато чинията падне?

Разбира се, изпробването на връзката причина-следствия не е единственият възможен подтик. С хвърлянето на чинията много мъници сигнализират, че са сити, не искат повече да ядат и вече им е скучно. Тъй като още не са намерили възможност за адекватно изразяване, този „сигнал“ се налага да бъде даден дори и когато родителите се карат на хлапето заради това. Децата не свързват скарването със себе си, тъй като когнитивно те още не са в състояние да разчитат емоционалния свят на родителите си и да схванат, че хвърлянето на храната на пода всъщност е това, което е ядосало мама и тате. 

Малките деца все пак откриват връзка (Винаги, когато хвърля храна на пода, татко започва да говори на висок глас), но за тях това е по-скоро любопитно, защото е част от научаването на връзката причина-следствие. Затова продължават да хвърлят, за да проверят дали родителите всеки път ще повишават тон. Би могло да се помисли, че от тази гледна точка все пак идеята да се прекъсне храненето не е никак лоша, защото така по някое време хлапето ще установи, че има връзка между хвърлянето на чинията (чашата, яденето) и прекъсването на процеса на получаване на храна. Хвърлям чинията, чинията изчезва. Обаче това няма особен смисъл, защото детето хвърля чинията и когато е сито, което означава, че в този момент то изобщо не се интересува от въпроса кога останалото ядене ще бъде отнесено някъде другаде. Точно обратното: с отнемането на чинията ние даваме сигнал на детето: „Разбрах те. Сито си. затова сега отнасям чинията“. Детето се чувства разбрано и щастливо, че е намерило начин разбираемо да ни съобщи този факт. Следователно от сега нататък то ще използва сигнала хвърляне на чиния, когато е сито или пък му е скучно, и ще се чуди защо ние, родителите, все повече му се ядосваме.

Да приемем, че хлапето ни още не е сито и въпреки това хвърля чинията поради неразбираеми за нас причини. Тогава отнасянето на чинията и прекратяването на вечерята ще пречи повече на нас, отколкото на децата. Защото те действително ще бъдат все още гладни. Наистина ли ще ги сложим да спят като знаем, че със сигурност не са се нахранили? От днешна гледна точка не е препоръчително ние, родителите, да правим това, тъй като тази мярка влияе отрицателно на връзката ни с нашите деца и освен това внася нервност в отношението към храненето.

Как да постъпим, ако детето ни хвърля храната си или чинията си на пода?

1. Използвайте истинска посуда

Това е съвсем сериозен съвет. Със сигурност във всеки дом има красив, но вече демодиран или изтъркан от използване сервиз, за който няма кой знае колко да съжалявате. Извадете го. Малките деца правят разлика, когато на земята падне чиния от меламин и се раздрънчи, но остане цяла, и когато чиния от истински порцелан се разбие в пода и се разхвърчи на стотици парченца из стаята. Можете да сте сигурни, че никое хлапе няма втори път нарочно да хвърли на земята такава чиния. Мария Монтесори също казва, че за развитието на децата е по-добре още от самото начало да получат истинска чиния и чаша. Разгледайте кухненския си шкаф и подберете стар или нелюбим порцеланов сервиз, използвайте го за вашите мъници.

1. Въведете друг сигнал

Хвърлянето на чинии или храна, като най-често въведен от детето или несъзнателно подсилен от родителите сигнал, показва, че детето не е гладно или му е скучно. Щом знаете това, ще бъде по-лесно да го научите на друг сигнал. Тук, както и при много други неща, важи следното: когато повтаряме на едно хлапе, че то не бива да прави нещо, това не означава, че то автоматично ще разбере какво да прави. Възможно е да схване, че се сърдим, когато хвърля чинии. Но какво трябва да прави вместо хвърлянето, ние, родителите, сме длъжни да му кажем или да му покажем. Най-лесното е да му покажете, че може да избута чинията напред на масата, когато реши, че не иска повече да яде. Ако то отново хвърли чинията, вдигнете я без мрънкане, сложете я пред детето и попитайте: „Нахрани ли се? Тогава просто бутни чинията напред. Така по-лесно ще те разбера. Така ти ще ми кажеш: приключих с яденето!“ Повтаряйте това известно време, вие също го правете, като се усмихвате на детето си или му кимвате, когато започне да го прави. Други възможни сигнали: да се издърпа стола от масата, да се слезе от стола или да се дръпне лигавника. 

1. Похвалете го задължително, когато постъпва правилно

Някои деца започват относително рано да се хранят сами с лъжица и вилица. Разбира се, често се случва да ги изтърват. Няма нужда да им се караме, защото е ясно, че не го правят нарочно, а защото моториката им още не е достатъчно развита. Когато обаче детето пуска лъжицата на пода нарочно, за да издрънчи, това може и да е знак, че то смята падането за част от процеса на храненето и всъщност да не знае, че трябва да остави приборите встрани от чинията, когато вече не ги използва. Тогава може да започнете да издебвате детето, когато поставя лъжицата до чинията и да го хвалите за това. В началото го хвалете интензивно, когато оставя приборите, където трябва, а не ги хвърля на земята. Така детето ще разбере какво да прави с една непотребна вече лъжица и все по-често ще я оставя на масата, до чинията.

Добре е да знаете:

Хвърлянето на храна или чинии от децата може да бъде източник на стрес за родителите, но е важно да имате предвид, че това е естествена част от тяхното развитие. Вместо да се фокусирате върху негативната страна на поведението, можете да го използвате като възможност да научите децата на нови начини за изразяване на чувствата си. Търпението, последователността и положителната подкрепа са ключови за изграждането на по-добра комуникация с малчуганите.

Над статията работи: Яна Атанасова, Roditel.bg