Понякога се случва и това: детето носи нерадостна вест от училище. По някаква причина учителят, или дори директорът, или дори целият педагогически съвет, искат спешно да говорят с родителите на ученика. Целите на такава среща могат да бъдат различни, но в крайна сметка всичко зависи от адекватността и равнището на развитие на двете страни.

Целите на учителя могат да са следните:

1. Да стреснат детето. Може пък да подейства и то да престане да се държи така.
2. Родителите да бъдат информирани какво става с детето им.
3. Родителите да бъдат информирани и оттам нататък сами да се оправят с поведението на детето си.
4. Да разберат от родителите какви са възможните причини за това поведение на детето, за да са наясно как да работят с него по-нататък.
5. Да получат от родителите информация за възможните причини за такова поведение и заедно да изработят план за действие с цел да помогнат на детето.

Целите на родителя могат да са следните:

1. Да отидат, щом ги викат. Да ги видят. Формално да изпълнят „родителския си дълг“.
2. Да прехвърлят отговорността на училището, да покажат пълното си безсилие, може би и да събудят съжаление. „Направете нещо с него. Аз вече вдигнах ръце.”
3. Да получат информация за детето: какво се случва с него в училище.
4. Да информират педагозите за детето, да обяснят мотивите за поведението му, да защитят детето.
5. Да дадат/ да получат информация за детето, за да изработят общ план за действие с цел да помогнат на детето.

Идеалният вариант е, когато целите на педагозите и тези на родителя съвпадат.

Тоест и двете страни искат да обменят информация за възможните причини за такова поведение на детето и заедно да изработят начин за действие с цел да му помогнат. Тогава е възможен конструктивен диалог и по-нататъшно сътрудничество за благото на детето.

В най-лошия вариант двете страни ще се обвиняват взаимно в бездействие, ще започнат да си прехвърлят отговорността за поведението на детето и ще се разделят ядосани и разгорещени. „Не е чудно, че детето се държи така. Щом родителите му са такива!“, ще кажат педагозите. „Да бяха погледнали себе си тия педагози! Това училище не учи на нищо!“, ще избухнат родителите,

Противопоставянето на родителите и учителите ще се отрази на отношението към ученика. Макар че не, това не е най-вредното нещо в тази ситуация. Най-вредното е, когато родителите и учителите се обединят в борбата си срещу детето. Когато родителите разкажат колко лошо се държи то вкъщи, а учителите изброят всичките му училищни грешки и несполуки. Когато заедно атакуват детето с критика, забележки, обвинения, мрачни прогнози за бъдещето му. Дори най-закоравелият престъпник има право на адвокат. За детето такъв адвокат трябва да е родителят.

Задачите на родителя

Може и да ви се стори неприемливо, но най-важната задача е да сте на страната на детето. Да разберете какви са нуждите му. Да обясните мотивите за поведението му. Да сътрудничите на педагозите, да се опитате да разберете и техните потребности, да ги уверите във възможността за подобряване на ситуацията.

Ще обясня.

Да си на страната на детето не значи да одобряваш всяка негова постъпка. Това значи да защитаваш правото му на грешка и да вярваш, че тя може да бъде поправена. Това е да отделяш постъпката от личността. Постъпката може да е лоша, но детето — не. Всяка постъпка трябва да се преценява във връзка с контекста, като се отчитат всички съпътстващи фактори, изясняват се причините, изясняват се и неудовлетворените потребности, които са подтикнали детето да постъпи така.

Да си на страната на детето не значи да си в конфликт с педагога, да му прехвърляш отговорността за случилото се, да го обвиняваш в непрофесионализъм. Влезте в ролята на медиатор, на посредник в конфликта, бъдете на страната на детето, като същевременно си сътрудничите с педагога. Защото, ако родителят е опозиция на училището, това няма да се отрази на детето по най-добрия начин. Отношението към него ще е доста субективно.

В училището ще предпочетат да не викат повече агресивно нападащия родител, защото: „Какъв е смисълът?“

Резултатът от всичко това е, че родителят ще се лиши от възможността да получава повече информация за живота и поведението на детето в училищната среда и да му помогне, когато то наистина има нужда от подкрепа и разбиране.

Статията е подготвена по материали от книгата „Учениците на „мързеливата майка“ на психолога и педагог Анна Бикова. В България книгата достига до родителите благодарение на издателство „Колибри“

Над статията работи: Ася Георгиева, Roditel.bg