Родителството през първите шест месеца

бебе мама отглеждане
През първите месеци от живота си бебето е безпомощно вързопче, което не може да държи дори собствената си глава изправена и не може да управлява движението на тялото си. To е изцяло зависимо от родителите си. Когато все още не може да се храни само, не може да се движи само и не може да говори, бебето разчита изцяло на възрастните в живота си, за да се чувства обгрижено, обичано и защитено. Ето защо, привързаното родителство е най-добрия метод за отглеждане на бебето, основаващ се на няколко прости стъпки:
  1. Бъдете близо до бебето

Само така ще се научите да разпознавате сигналите, с които то съобщава кога е гладно, кога е уморено, кога изпитва болка, кога има нужда от внимание и разнообразие. Ако сте далеч от бебето, няма как да се научите да разбирате неговия език и следователно няма как да се грижите за него по най-адекватния начин.

  1. Гушкайте и носете бебето


В утробата в продължение на 9 месеца бебето е било непрекъснато носено и е усещало допира до тялото ви, ритъма на сърцето ви и полющващите се движения на вашето тяло. Нереалистично е да очаквате, че след ражаднето си, то моментално ще забрави тези усещания и ще свикне веднага да стои самичко. През първите месеци след раждането си бебето има нужда да изпитва познатите усещания от утробата, които му носят  сигурност. За това, когато бебето е неспокойно, гушкайте го, носете го в обятията си и му показвайте, че сте до него и не е само. Единствено така бебето ще развие усещане за сигурност, ще почувства, че макар и животът му да се е променил драстично след раждането, основното си е същото – мама е тук и то може да я усети и да разчита на нея винаги, когато има нужда. Това се нарича базова сигурност. Бебетата, изградили усещане за базова сигурност много по-бързо се адаптират към външната среда и израстват много по-спокойни и уверени.

Ако гушкате бебето всеки път, когато е неспокойно, в последствие то ще може все повече да остава и самичко. Обратното, ако оставяте неспокойното бебе самичко, в желанието си да го приучите към самостоятелност, ще постигнете обратния ефект.

Когато бебето е спокойно и не търси вашето присъствие, оставяйте го самичко. Освен от близост и гушкане, бебето има нужда също така постепенно да свиква да се чувства добре и самичко, а не само, когато мама е до него. Използвайте моментите, в които бебето е спокойно и го оставете, а ако ви потърси, отново отидете при него. Никоя крайност не е добра. Да оставяме бебето да плаче самичко води до сериозни негативни последици, но и да го държим постоянно в ръцете си, дори тогава, когато то не показва нужда от нас, също е вредно. Има майки, които не могат да се нарадват на бебетата си и не ги изпускат от ръцете си, без да се усещат, че буквално задушават в прегръдките си всеки опит на малкото човече да развива своята самостоятелност. Затова, нужно е всичко да е умерено – гушкайте бебето всеки път, когато е неспокойно и не го оставяйте да плаче самичко, но когато се чувства добре и няма нужда от вас, оставяйте го по малко и самичко, за да може постепенно да се отдели от мама.

 

  1. Кърмете бебето на поискване

Кърмете бебето всеки път, когато отваря устичка и върти главичка в опита да намери гърдата. Гладното бебе в началото не плаче, а само търси гърдата и ако не я получи, започва да хленчи, първоначално тихо и след това все по-силно, докато накрая се разреве със силен глас. Не чакайте бебето да се разплаче. Плачът показва, че бебето е вече не само гладно, но и уплашено,  защото отдавна показва признаци на глад, но никой не му дава храна. Бебето не е робот, който огладнява под час. Понякога бебето ще огладнява по-често, друг път – по-рядко. За това бъдете близо до бебето и го хранете всеки път, когато дава признаци, че е гладно. За малкото бебе, което все още не разбира света и живее изцяло инстинктивно, задоволяването на усещането за глад е от първостепенно значение, заедно с усещането, че не е само и мама е наблизо.

  1. Отнасяйте се към бебето като към личност

Още от самото си раждане бебето не е просто уста, която трябва да бъде нахранена и тяло, което трябва да бъде подсушено, облечено и приспано. Бебето не е и робот, който яде, спи и живее под часовник. Бебето е живо същество, със своя индивидуалност и личностни особености. Опознайте бебето си и уважавайте личността му. Още от първите мигове след раждането си, това малко човече знае дали му е топло или студено, дали е гладно, дали има нужда от общуване или от спокойствие и усамотение. Затова е важно да бъдете до него и да го опознаете, ако искате съвместният ви живот да протича гладко и щастливо. Колкото по-бързо се научите да разпознавате сигналите, с които бебето общува с вас и колкото по-бързо се научите да обръщате внимание на тези сигнали, не да ги подценявате, толкова по-спокойно и щастливо бебе ще имате, а заедно с него и вие ще се чувствате успешни, спокойни и щастливи родители.

Много начинаещи родители живеят с илюзията, че бебето е кукла, която те ще моделират по свой вкус и се разочароват и затрудняват силно, като скоро усетят, че то не се поддава на дресировка и не изпълнява очакваният им, а има свои собствен темперамент и индивидуалност. В дома ви има не домашен любимец, а човек и за да се разберете с него е нужно да го опознаете и да проявите уважение към индивидуалността му. Само така можете да поставите основите на пълноценно и щастливо съвместно съжителство.

След шестия месец

Двигателното и интелектуалното развитие през първите месеци постепенно поставя бебето във вече различна позиция. То вече координира все по-добре движенията си и може самостоятелно да хваща предмети, да ги изучава и да си играе с тях. Детето вече може да достига самό до желани играчки първоначално чрез претъркаляне в желана посока, а след това с пълзене и накрая и с ходене. Детето вече все по-умело може да покаже и от един момент дори да каже какво иска. Детето започва да се храни с твърди храни и не е зависимо от маминото мляко за задоволяване на глада си. Всички тези новости в развитието му водят до необходимостта от промяна в метода на родителството.

Ако до този момент откликването на всички бебешки нужди, гушкането, кърменето и близостта са били всичко, от което се нуждае бебето за пълноценно развитие, то след шестия месец ако продължим да караме по старому и при всяко промрънкване гушкаме детето, кърмим го, разнасяме го на ръце и откликваме незабавно на всички негови потребности, то не след дълго ще се озовем с едно разглезено, залепено за полата на мама човече, крайно несамостоятелно, нервно и капризно.

С порастването на бебето и плавното му превръщане от пеленаче в дете е нужно родителят да започне да го оставя все повече да се заиграва самичко, да си вземе само желаната играчка, а не да чака да му я подадем, да се успокоява самичко, когато се удари или да си намери забавление, когато скучае. Естествено нуждата от близост, от ласки, от взаимни игри и общуване, си остава, но заедно с това е важно да се отвори и едно ново пространство, в което мама не тича при всяко промрънкване на детето и не се чувства отговорна за неговото забавление, а го насърчава да расте и да се развива, за да усети, че може да разчита и на себе си.

 


Автор:  Нели Василева-Стефанова – специалист по ранно детско развитие, детски и семеен психолог, класически хомеопат, майка на две деца. За консултации и контакт: info@babysling-bg.com

 

 

 

Вижте още:

5 причини да спим заедно с бебето (и една – да не го правим)

Майчината прегръдка и майчиният глас – жизненоважни за бебето

Другата страна на майчинството -която оскърбява, съсипва и разболява

Магията на майчините думи