Колко строги трябва да бъдем с децата си?

Колко строгост и твърдост трябва да проявяваме, когато дисциплинираме детето си или искаме да насочим поведението му в правилната посока? Кога преминаваме границата и стигаме до „авторитарно“ отношение към него? Защо е опасна и другата крайност – да бъдем твърде либерални родители, да не поставяме ограничения и да нямаме изисквания към хлапето? Какво означава “метод на сътрудничеството” в отношенията ни с нашия малчуган и как да го прилагаме на практика?

Всички тези въпроси разглежда британският психотерапевт Филипа Пери в своята книга Книгата, която искате родителите ви да бяха прочели, а децата ви ще са благодарни, че сте го направили“. Тя описва особеностите на трите основни подхода за насочване на поведението при едно дете – прекалена строгост, прекалена либералност и сътрудничество.

Методът на строгостта

Строгостта е може би най-често срещаният подход за дисциплиниране на деца. Това означава възрастният да налага волята си над детето. Например, когато настоявате детето ви да си оправи стаята и го накажете, ако не го направи.

На никого не му харесва особено да му налагат чужда воля и децата не правят изключение. Някои деца може и да са готови да изпълняват, но не всички. Много е важно да се знае, че този подход води до неразрешени проблеми, до победени и победители, до унижение и гняв. Опасното в случая е, че давате пример на своя малчуган как да бъде „вечно прав“, „неотстъпчив“ човек, като самите вие нямате поносимост към разочарованието. Налагайки своите изисквания на хлапето си, вие, без да искате, го научавате да бъде неотстъпчиво и да проявява нетърпимост, както и че винаги трябва да е право.

Така има вероятност да попаднете в омагьосан кръг от взаимна непоносимост,

или иначе казано, от неразрешени положения и крещене един на друг или отказ от комуникация. Това не е добра дългосрочна стратегия за безметежни отношения с детето. Все пак, разграничаването от този подход не означава, че от време на време не можете да кажете: „Прибери си играчките веднага!“, но това трябва да е изключение, а не обичайната комуникация.

Ако вашият начин на отношение към детето ви е авторитарен, вие рискувате да повлияете зле и на бъдещото му отношение към авторитетите. Това може да попречи на способността му да си съдейства с авторитети или да бъде лидер, а може и да си отгледате диктатор.

Да обобщим: постоянното налагане на вашата воля върху детето ви не е нито най-добрият начин да възпитате в него морал и готовност за съдействие, нито е добър начин да изградите здравословни отношения помежду ви.

Подходът на твърде либералния родител

Да бъдеш твърде либерален родител означава никога да не поставяш никакви стандарти или очаквания пред детето си. Доста често, когато родителите не поставят никакви ограничения на своите малчугани, това е тяхната реакция срещу изпълненото с безпокойство и рискове отглеждане на детето или отговор на авторитарния начин, по който са отгледани самите те. Някои деца може и да успеят сами да си наложат свои собствени стандарти и очаквания, но не всички могат.

Хлапе, което не знае какво се очаква от него, може да се почувства изгубено и застрашено.

Понякога, когато ние, родителите, сме толкова твърдо решени да не направим това, което собствените ни авторитарни родители са правели, може да отидем прекалено далеч и да не поставим никакви граници на децата си. Ако си помислите, в подобни случаи поведението ни е по-скоро реакция към нашите родители, а не към конкретната ситуация с нашия син или дъщеря, пред която сме изправени в настоящето.

И все пак да си либерален родител не носи само негативи. Понякога това може да се окаже най-доброто решение за момента, тъй като в някои случаи е по-разумно да пренебрегнете част от очакванията си, защото детето ви все още не е готово да им отговори. Например на по-голямото ви дете може да му е лесно да си подреди стаята, но на по-малкото да му е трудно. Затова, вместо да започнете битка, в която няма да има победители и която ще подкопае добронамереността помежду ви, ако детето ви не е готово да изпълни това, което искате от него, засега се откажете от очакванията си. Това означава изобщо да не настоявате играчките да бъдат подреждани. Така не се предавате, а умишлено решавате да отложите поставянето на ограниченията на детето си, докато не бъде готово за тях.

Да бъдеш отстъпчив родител може да бъде добро решение в краткосрочен план, докато детето не бъде готово за метода на сътрудничеството.

Методът на сътрудничеството

Този подход работи, когато двамата с детето си заедно търсите решение на проблем, а вие сте по-скоро съветник, отколкото диктатор.

Какво представлява методът на сътрудничеството в конкретни стъпки?

  1. Дефинирайте проблема, посочвайки собствените си нужди. Например: „Имам нужда стаята ти да е подредена и много ми се иска ти да я подредиш.“
  2. Открийте какви чувства стоят зад конкретното поведение. Детето може да се нуждае от помощ, за да го направи. Например: „Мислиш ли, че е нечестно да си подреждаш стаята, когато приятелят ти я е разхвърлял?“, „Чувстваш ли, че тази задача те затруднява и ще ти отнеме цяла вечност да я свършиш?
  3. Потвърдете тези чувства. „Разбирам, че ти се струва несправедливо“ или „В началото всяка трудна задача наистина изглежда невъзможна.“
  4. Измислете решения заедно с детето. „Все още имам нужда стаята да бъде подредена. Как мислиш, че ще ти бъде най-лесно да го направиш?

Придържайте се към тези стъпки и, ако се налага, повтаряйте някои от тях. И не съдете детето си.

Вторият етап от метода на сътрудничеството може да крие опасности, защото е напълно възможно да ви е трудно да подкрепите нещо, с което не сте съгласни, но като не признаете чувството, което смятате за неуместно, е много по-вероятно детето ви да се заинати. Тъй като е възможно то да не е способно да артикулира всяко свое чувство, може да се наложи да му дадете множество възможности, от които да избира, за да откриете какви чувства стоят зад дадения проблем.

Когато вече сте установили с точност чувствата на детето си, можете да предефинирате проблема, което не бива да звучи като: „Стаята ти е с главата надолу и ако не я подредиш, ще изхвърля всичките ти играчки.“ Това само ще прозвучи като заплаха и ще засрами детето ви, и ще натрупа в него обида. Вместо това проявете емпатия. За това е необходима практика и може да ви се стори нелогично, но за да се научат децата да се съобразяват с чуждите чувства, трябва и към техните чувства да е проявено разбиране.

Когато заедно търсите решения, е важно да позволите на детето си да ръководи процеса и да не отхвърляте всичко, което предлага.

То може да предложи: „Можем да оставим стаята както си е.“ Вземете го предвид: „Да, бихме могли. На теб може и да ти харесва това решение, но аз не съм много щастлива от него. Така не само няма да се чувствам добре, но и ще ми бъде трудно да изчистя стаята или да отделя чистите ти от мръсните дрехи. Какво друго можем да направим?“ Важно е да не се правите на умника, който знае всички отговори, защото, ако го правите, вие обезсърчавате детето си. Вместо това, бихте могли да кажете: „Може сега да прибера играчките, после да си починем и след това би могъл да ми помогнеш с дрехите, защото ми е трудно да ги сгъвам сама.

Ако сте отглеждани по авторитарен начин, според вас той може да е идеалният. В този случай методът на общото сътрудничество може да ви се струва много протяжен. Все пак важното в случая, освен да бъде почистена стаята, е и двамата открито да споделите чувствата си и по този начин да се грижите за взаимоотношенията си, и да се учите как правите компромиси и да разрешавате трудни ситуации. Истинската работа на родителя е не да подрежда, а да бъде до децата си и да им помага да се развиват.

Методът на сътрудничество помага за изграждането на основните умения за социално поведение, които са: справяне с разочарованието, гъвкавост, умения за разрешаване на проблемни ситуации и емпатия.

Вижте още:

20 грешки, които родителите допускат при дисциплинирането на децата

7 алтернативи на наказанието, които улесняват възпитанието на детето

Шамарите и детския мозък – какво се случва?

Как да помогнем на детето да се справи с емоциите си по време на гневен изблик?

НАМЕРЕТЕ НИ ВЪВ FACEBOOK