Да се извиним на детето си не е слабост

Да се извиниш може да е много трудно, независимо от това на каква възраст е човекът, който трябва да го направи. Извинението е свързано с преглъщане на гордостта и признаване на грешка или вина. Това важи и за възрастните, и за децата. Ние, родителите, учим децата си да се извиняват, когато се държат лошо едно с друго, за да се сдобрят. Обясняваме им, че това е правилният начин да се справят с конфликт помежду си и да продължат напред. Правим ли обаче и ние самите същото, на което учим децата си? Казваме ли им без проблем, че съжаляваме за някоя наша грешка?

Ако се замислим, ще установим, че се извиняваме много по-рядко на нашите мъници, отколкото изискваме от тях например. А извинението е много важно за изграждането на взаимоотношения, които се основават на доверие. Жизнено необходимо е да покажем на децата си, че ние също сме човешки същества и осъзнаваме кога не сме били прави. Малчуганите трябва да видят това, за да имат добрия пример и правилния модел за подражание, защото ние, възрастните, сме авторитетните фигури във взаимоотношенията родител-дете.

Всеки прави грешки и признаването им е важен урок за нашите синове и дъщери. Понякога родителите може да се чувстват засегнати от някого или нещо или да реагират прекалено бурно заради определено събитие или случка. Тогава е възможно да се отнесем с децата си несправедливо заради лошото си настроение, защото сме се разстроили от друго или просто защото не сме си доспали. Да си родител е трудно и невинаги можем да овладеем емоциите си. Същественото обаче е да признаем, че сме постъпили неправилно и да се извиним истински на децата си.

Какво означава да се извиним истински на децата си?

Истинското извинение е искреното извинение, което звучи естествено. Понякога казваме на децата си „Извинявай, миличко, но е време за следобеден сън“, за да омекотим негативната реакция, която очакваме от страна на хлапето. Това не е истинското извинение, дори не можем да го наречем така.

Ще бъде истинско, ако ясно подчертаем, че сме сгрешили и обясним на детето с какво точно сме сгрешили, така че то да може да ни разбере. Това означава да поемем отговорност и да се уверим, че не прехвърляме вината обратно към нашия мъник.

Вместо да кажем „Съжалявам, че ти виках, но ти много ме ядоса“, трябва да се изразим по съвсем друг начин. В идеалния случай ще се фокусираме върху нашата грешка и няма да обвиняваме детето – „Реагирах прекалено бурно. Не трябваше да ти викам така. Съжалявам много.“ С този вид извинение признаваме собствената си вина и не си намираме оправдания. Обикновено много ни се иска да обясним защо сме се развикали, но в случая важното е не да оправдаем нашите собствени действия, а да признаем, че сме постъпили неправилно или несправедливо.

Какви са ползите от искреното извинение?

Учи децата да различават правилното от неправилното

Разбирането и осъзнаването на разликата между тези две понятия е един от най-ценните уроци за нашето дете. Като родители, ние трябва да му помогнем да изгради ценностна система, чрез която да различава добро и зло. Да се научи да се извинява за неща, които според него са неправилни, е част от процеса на концептуализация на тези понятия.

Подобрява взаимоотношенията между родител и дете

Когато истински се извиняваме на децата си, това е една добра основа за създаване на добри взаимоотношения с тях. Няма човек, който да не прави грешки. Признаването им е много важно за заздравяването и потвърждаването на тези взаимоотношения. Така между нас и детето ще се породи доверие, връзката ни ще се подобри. Ако държим на думите и действията си, когато сме се отнесли нечестно и несправедливо с нашите хлапета, лесно можем да загубим тяхното доверие. Също така, много по-малко вероятно е и те самите да се извинят следващия път, когато направят грешка, защото сме им дали лош пример в това отношение.

Учи малчуганите да поемат отговорност

Дори и най-малките деца, във възрастта между 1 и 3 години, могат да се научат да поемат отговорност за действията си. Ако ние, родителите, сме достатъчно отговорни, ще можем да научим и децата си да бъдат такива. Нашата готовност да поемаме отговорност в трудни ситуации неминуемо ще окаже влияние върху тях. Те ще запомнят смелостта ни да ще знаят, че поемането на отговорност е важно. Също така, трябва да им обясним, че понякога има неща, които не ни се иска да правим, но се налага, и извинението е едно от тях.

Даваме добър пример за подражание 

Родителите са модел за подражание на своите синове и дъщери и в много случаи мъниците копират нашето поведение. Извинението от страна на родителите ще помогне на децата да съберат кураж, за да започнат и те самите да се извиняват. Те ще последват нашия пример и ще имат пред себе си положителен модел на поведение. Не е лесно да признаем грешките си, а когато се включи инстинктът ни за самосъхранение, може да се окаже дори още по-трудно да вървим срещу него. Ако хлапетата наблюдават обаче как ние се извиняваме, това ще им помогне по-късно и те да преодолеят страха си от последствията и също да поискат извинение.

Учи ни да прощаваме

Всеки човек греши и затова да можем да се извиняваме е едно от най-важните умения, които придобиваме с времето. Задържането на лоши чувства и злопаметността са вредни и за двете страни – и за този, който е постъпил неправилно, и за този, който е потърпевш от дадената постъпка. Ако са се научили да дават прошка и да се отърсват от негативните емоции, нашите деца ще могат много по-лесно да преминават през трудностите в живота и да изграждат по-успешни връзки.

Прави ни по-добри родители

Искреното извинение носи ползи не само за децата, но и за нас като родители. Човек се учи, докато е жив, казва една поговорка. Така че, извинението към децата ни може да ни помогне да израснем като личности и да се усъвършенстваме в признаването на грешките си. В този смисъл искреното извинение към нашите деца не е слабост. Да можеш да признаеш, че не си бил прав, е дори признак на сила, качество, с което да се гордеем и да бъдем за пример на децата.

Над статията работи: Яна Атанасова
Статията е подготвена по материали от: baby-chick.com