Тръшкането и гневът при малките деца – причини и решения

тръшкане дете

О, невротичните изблици, които рушат мира в нашите домове! У някои родители страхът от зловещите сцени е толкова силен, че ходят по цял ден като върху яйчени черупки. Или пък ограничават контактите си и не канят други деца у дома. Понякога детето ви просто избухва без никаква видима причина. Вие правите спагети, а то иска пица. Вие му давате червената чаша, а то иска синята и започва едно тръшкане, все едно му режете крака. Детето се тръшка на пода, виейки или още по-лошо – започва да рита като торнадото на разрухата.

Какво да правим сега? Нищо? Е, не съвсем.

Разберете проблема

Статистиките сочат, че малките деца са най-избухливите същества на планетата, с по един акт на агресия средно на три минути. Новината е плашеща, наистина. Въпросът е, че тук става дума за стадии на развитие. Сцените зачестяват около третата година, донякъде защото децата все още се учат как да регулират емоциите си, как да комуникират и все още изграждат стратегии за справяне и умения за решаване на проблеми. В същото време те растат интензивно, а и непрестанно избутват границата на своята автономия и на уменията си, които все още са силно ограничени. Като цяло това е време на ужасна фрустрация.

Когато нещо не се развие според очакванията на детето, то изразява гнева си от ситуацията, експлодирайки: „Не ми харесва това! Не го искам. Не така искам да стават нещата! Искам по моя начин!”. Сцените са активен външен израз на сила под формата на протест. Започне ли веднъж пристъпът, най-работещата стратегия е да запазим спокойствие и да го оставим да отшуми. Разбира се, най-добре е да елиминирате причините за пристъпите, за част от които дори не си давате сметка – оттам и чувството, че сцените се правят безпричинно. Не е съвсем така. Нека се вгледаме в няколко фактора и да бъдем проактивни.

Решения

Решенията са разделени в четири времеви рамки:

  1. Малко преди избухването
  2. По време на избухването
  3. След избухването
  4. Превантивни мерки (между избухванията)
1. Малко преди избухването

Не бъдете мекушави. Ако сменяте правилата под натиска на нечие настроение, този някой ще използва сцените, за да ви манипулира. Бъдете твърди, но останете спокойни и благонамерени.

Слушайте активно. Бързо, точно когато ви се струва, че детето ви ей сега ще избухне срещу вас, приклекнете и установете контакт с очите, може и да го погалите (стига да не се дърпа) и изречете на глас онова, което детето чувства.

„Ядосан си. Тъкмо да направиш кулата още по-висока и тя взе, че се срути. Ама че неприятно!”

„Така хубаво си играехме в парка, а сега трябва да тръгваме. Толкова е влудяващо”.

Активното слушане помага за изграждането на емоционалната интелигентност, като дава словесен израз на чувствата. Освен това, така детето разбира, че сте наясно какво чувства в този момент, че чувствата му са зачетени и усеща емоционална подкрепа. Това допринася за по-бързото му успокояване.

2. По време на избухването

Гледайте себе си, не детето. Няма смисъл да се опитвате да въздействате на детето в този момент. Не се занимавайте с него и не се опитвайте да го успокоявате и усмирявате. Опитът показва, че това само увеличава времето то да дойде на себе си.

Вместо това, оттеглете се от бурята. Много по-добре е да се оттеглите вие от ситуацията, вместо да се опитвате да дърпате детето, това само ще влоши нещата.

Подайте на детето плюшена играчка или намерете някакъв подобен жест, който да му покаже, че не сте ядосани и че искате от него да намери начин да се успокои: може би погалване по гръбчето с думите: „Нормално е да си разстроен, ела при мен, когато се успокоиш”. И после се махнете от ситуацията.

3. След избухването

Ако по време на пристъпа детето е обърнало стаята наопаки, изчакайте да се успокои, да мине малко време и след това се погрижете то да оправи бъркотията, която е сътворило. Бъдете мили. Реплика от рода на: „Ти май имаш малко работа тук…” е достатъчна, за да му припомни, че това е негова отговорност. Използвайте „когато-тогава” формулата. „Когато си свършиш работата, тогава можеш да дойдеш на вечеря”.

4. Превантивни мерки

Продължавайте да изграждате умения. Помагайте на детето да развива своята независимост,  уменията си за общуване и за решаване на проблеми.

Помнете, че дете, което се чувства добре, се държи добре. Внимавайте за глада и сънливостта – това са факторите, които провокират най-много пристъпи на гняв. Не е добра идея да отидете на пазар малко преди времето за сън или обяд.

Предупреждавайте. Децата срещат трудности, когато преминават от една дейност към друга. И на вас не би ви допаднало партньорът ви да дойде по средата на някое парти и да ви каже „хайде да си тръгваме”. Децата не обичат да бъдат принуждавани да си тръгнат от парка по средата на играта. Вместо това предупреждавайте и давайте време за реакция: „Тръгваме си след пет минути”, „След като си завършиш пъзела, е време за лягане”. Придържайте се към уговорките, които сте направили, за да знае детето, че мислите това, което казвате.

Установете правило и осигурете неговото спазване. Ако правилото е детето да не скача по дивана, трябва да осигурите спазването му. Ако от време на време си затваряте очите за скачането по дивана, това вече не е правило.

Предложете избор. Винаги има начин да се даде право на избор, за да се почувства детето пълноценно. Все още вие упражнявате контрола, но  даването на ограничен избор е огромна стъпка в очите на склонния към сцени и тръшкания мъник. Например:

„Можеш ли сам да слезеш от дивана или аз да ти помогна?”

„Времето за телевизия приключи. Ти ли ще спреш телевизора или аз?”

„Сама ли ще седнеш на седалката в колата или аз да ти помогна?”

Питайте, вместо да нареждате. Много често може да избегнете сцената, ако вместо да нареждате, питате. Например:

„Какво правим, след като се нахраним? Точно така, измиваме чиниите. Ти наистина знаеш какво следва”

„Къде трябва да сложим ботушите? Прав си, в шкафа. Дай пет!”

По-рядко казвайте „Не”. Вашите малки избухливци чуват „не” твърде често. Денят им преминава в „не пипай това, не бутай онова, не тичай, не скачай”. Това отрицателно послание ги уморява. Опитайте се да промените речника си и да го наситите с положителни послания, като например „върви по-бавно”, вместо „не тичай” или „говори тихичко”, вместо „не викай”.

Из книгата „Не, това не са глезотии“ на Алисън Шейфър,
предоставена с любезното съдействие на Издателство Колибри

Вижте още:

10 начина да възпитаваме без викове, шамари и наказания

„Мамооо, купи ми го” – как да избегнем мрънкането и тръшкането

Децата между 2 и 4 години- какво се крие зад тръшкането и инатливите прояви

7 родителски правила срещу разглезени деца

СПОДЕЛИ:Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+Email this to someonePin on Pinterest

Е-MAIL АБОНАМЕНТ:

Публикацията Ви е харесала? Можете да се абонирате за E-Mail бюлетина с най-новото от СПИСАНИЕ РОДИТЕЛ: