Заекването при децата – причини и решения

Заекването е често явление във възрастта между 2 и 3 години. Причините за заекването (или пелтеченето) не са напълно изяснени, но ние знаем някои неща за него. То често се предава по наследство и по-често се среща при момчетата. Това означава, че някои индивиди са предразположени.

Понякога то се появява, когато левичар се учи да пише и да работи с дясната ръка. Тази част от мозъка, която контролира речта, е тясно свързана с частта, която контролира ръководещата ръка, това обърква нервния механизъм на говора.

Знаем, че заекването до голяма степен се обуславя от емоционалното състояние на детето.

То най-често се проявява у нервните деца. Някои заекват, когато са възбудени или когато разговарят с определен човек.

Ето някои примери:

Едно момченце започна да заеква, когато му се роди сестра. Външно то не показваше своята ревност. То никога не се опитваше да я удари или да я ощипе. То просто стана неспокойно.

2-годишно момиченце започна да заеква след заминаването на любимия роднина, който дълго време беше живял с тях. След 2 седмици то спря да заеква. Когато семейството се премести в друго жилище, то тъгуваше по старото и започна отново да заеква и след това пак престана. След 2 месеца бащата бе повикан в армията, членовете на семейството бяха разстроени и момиченцето пак започна да заеква.

Децата заекват значително повече, когато майката е нервно напрегната.

Струва ми се, че особено предразположени към заекване са децата, на които през по-голямата част от деня им се говори, разказват им се приказки, които биват подканвани да говорят или декламират пред гости. Детето може да започне да заеква и в случай, че бащата реши да бъде по-строг по отношение на дисциплината.

Защо заекването е толкова често във възрастта между 2 и 3 години?

Има две възможни обяснения. На тази възраст детето усилено работи върху говора си. В по-ранната възраст то използва къси изречения, които не трябва да измисля. Но след 2 години то се стреми да съставя по-дълги изречения, за да изрази нови мисли. То започва изречението 3-4 пъти и прекъсва в средата, защото не може да намери подходящата дума. Майката, изтощена от
непрекъснатото му бърборене, не му обръща много внимание. Тя разсеяно казва „аха“ и продължава да си гледа работата. Детето още повече се дразни, защото не му обръщат внимание.

Възможно е упорството, което се явява в този етап на развитие, също да влияе върху говора му.

Какво да се прави, когато детето заеква?

Може да сте много обезпокоени, ако вие (или някой ваш роднина) сте се борили да преодолеете заекването. Но не се притеснявайте. У девет от десетте деца, които започват да заекват във възрастта между 2 и 3 години, заекването изчезва за няколко месеца, ако им се помогне. Само в изключителни случаи заекването става хронично. Не коригирайте детето и не се тревожете за говора му. По-добре се огледайте и разберете какво го прави нервно. Ако се е разтревожило от няколкодневната раздяла с вас, не се разделяйте с него в продължение на 2 месеца. Ако смятате, че много му говорите и го насилвате да говори, опитайте се да отвикнете. Когато го забавлявате, играйте с играчките, вместо да говорите за тях.

Има ли достатъчно възможност вашето дете да играе с други деца, с които лесно се разбира? Има ли достатъчно играчки в къщи и навън, за да може само да си измисля игри без опека? Не трябва да го пренебрегвате или да го изолирате, но когато сте с него, трябва да бъдете спокойни и да го оставяте да взема инициативата. Обръщайте му внимание, когато ви говори, за да не се дразни. Ако го тревожи ревност, вижте дали не можете да направите нещо, за да я предотвратите.

В повечето случаи заекването продължава няколко месеца, и то неравномерно. Не очаквайте, че ще престане изведнъж. Задоволявайте се с постепенното подобряване. Ако не можете да откриете някаква причина за заекването, поговорете с детски психиатър. Дефектът в говора няма Нищо общо със заекването.

Някои училища и болници организират специални класове или клиники, където по-големите деца получават специално говорно обучение. Това помага често, но не винаги. За подчертано нервното дете е по-добре да се консултирате най-напред с детски психолог, за да се открие и премахне причината за нервност.

Откъс от книгата „Грижи за бебето и детето”,
Д-р Бенджамин Спок, Д-р Робърт Нийдълман

Вижте още:

6 ползи от игрите на открито за децата и тяхното здраве

Конюнктивит – симптоми и лечение

Закаляване на детето – стъпка по стъпка

Четири храни, които подобряват умствените способности на децата