За щастието от това да стана майка за втори път

две дъщери

Ще бъда напълно откровена – когато научих, че ще имам второ дете, изпитах лека паника. И то не защото бебето не беше планирано и желано, нито от страх, че няма да се справя с две деца, които са само с три години разлика. Истината е, че ме връхлетяха съвсем други страхове – започнах да се питам как ще се чувства моята тригодишна дъщеря, дали ще имам същите бурни чувства към второто си дете и ще мога ли да дам на още едно същество тази безрезервна, неизмерима обич, която вече изпитвах.

Съществуват шега, че когато очакваме дете за първи път, броим дните до термина, а когато това се случи отново (особено ако е с малка разлика) се стараем да не забравим КОГА точно е терминът. Е, има резон. През втората ми бременност нямаше и следа от вълнението, което изпитвах, когато това ми се случи за първи път – нямаше го прехласването по миниатюрните дрешки, нито четенето „какво се случва с бебето седмица по седмица”, толкова бях заета с грижите на дъщеря си, че дори нямах време да напазарувам, преди да родя. А когато разбрах, че отново чакам момиче, реших, че изобщо не се налага – вече имах пълен арсенал с ританки, роклички и принадлежности, останали от каката.

Един ден по-голямата ми дъщеря ме попита – „мамо, когато дойде бебето, пак ли ще ме обичаш?” Почувствах се като че ли извършвам предателство и й отнемам част от своята обич и внимание. Гузната ми съвест спрямо нея се смеси с гузната ми съвест спрямо нероденото ми дете – защото така и не успях да се развълнувам по същия начин. Дъщеря ми обаче, сякаш прочела страховете ми, допълни. „Аз ще давам на бебето всичките си играчки и ще го гушкам до мен на креватчето.”

Денят, в който се роди моята втора дъщеря

Да станеш майка е нещо, което не може да се опише – то трябва да се преживее. Да, звучи леко клиширано, но наистина е така. А да стана майка за втори път за мен беше цяло просветление. Всичките ми страхове, съмнения и угризения се изпариха, когато докоснах малката й ръчичка. С всеки изминал ден тя ми показваше, че съм се бояла напразно и мъдро и търпеливо ме учеше, че за майчината обич няма граници, няма цифри и лимити.

Днес не мога да си представя живота без своите две деца – точно те, точно такива, каквито са – всяко със своята индивидуалност, която съвършено пасва в частиците от пъзела на моя живот. Живот, който щедро ме е дарил, не с е едно, а с цели две безценни съкровища – дъщерите ми.

Автор: Кристина Несторова

Списание РОДИТЕЛ, Roditel.bg

Вижте още:

Да си майка на момче

Мамо, бъди щастлива, за да бъда и аз

20 мъдри мисли за възпитанието, които всеки родител трябва да запомни

Скъпи, майчинството не е ваканция