10 причини, поради които тръшкането при децата всъщност е полезно

Истеричните избухвания и тръшкането при малките деца са едно от най-големите предизвикателства за нас родителите. Когато хлапето ни е усмихнато и спокойно, ние обикновено се чувстваме добре, но започне ли да крещи и да се търкаля по пода, бързо ще сменим доброто настроение с чувство за безсилие и объркване. Може да не ви се вярва, но внезапните гневни изблици всъщност са важна част от емоционалното здраве и доброто физическо състояние на детето. Като родители можем да се научим да се владеем, когато мъникът ни изпадне в такова състояние, а ето и 10 важни причини да го направим.

1. По-добре е детето да излее гнева си, отколкото да го задържа в себе си

По време на тръшкането се освобождава  „хормон на стреса“, наречен кортизол. Когато плачем, ние буквално освобождаваме тялото си от стрес. Доказано е също, че сълзите понижават кръвното налягане и подобряват емоционалното ни състояние, особено ако до нас има близък, който да ни подкрепи. Сигурно сте забелязали, че непосредствено преди детето да изпадне в състояние на нервен изблик нищо не върви – то е сърдито, държи се дръпнато или мрънка. А правило ли вие е впечатление, че сред като „бурята отмине“ настроението му значително се подобрява? Оказва се, че е полезно да оставим истеричното избухване на детето да премине, без да се опитваме да го прекъсваме, за да може то да изживее негативното чувство до край. „Плачът не е самата болка, а процесът по отстраняването й“, казва д-р Дебора Макнамара, автор на книги и статии за родители.

2. Нервният изблик може да помогне на детето да научи нещо ново

Преди няколко години бях детегледачка на едно 5-годишно момченце. Един ден то си играеше с Лего конструктор и избухна в истеричен плач, защото не можеше да намести някаква част. След гневния изблик обаче детето седна отново и подреди конструкцията. Била съм свидетел на много подобни ситуации – хлапето се мъчи да направи нещо и когато изрази чувството си на безсилие, това му помага да прочисти ума си, за да научи нещо ново. Според специалистите по детско развитие, научаването на нови неща е толкова естествен процес за децата, колкото е и дишането. Когато обаче малчуганите не могат да се съсредоточат или да слушат, обикновено има някаква емоционална причина, която блокира развитието им. Редица изследвания показват, че за да научи нещо ново, детето трябва да бъде щастливо и спокойно, а изразяването на емоциите, когато е разстроено, е част от цялостния процес.

3. Тръшкането може да подобри съня на детето

Проблемите със съня се появяват много често, защото ние, родителите, си мислим, че най-правилният начин да се справим с гневните изблици и тръшкането на разстроеното ни дете е да ги избегнем. Именно затова насъбраните от мъничето емоции започват да напират, когато мозъкът си почива. Точно както и възрастните хора, малките деца се будят, защото са стресирани или се опитват да обработят информацията за нещо, което се случва в момента в живота им. Ако позволите на хлапето си да изживее момента на истеричен гняв, това ще подобри емоционалното му здраве и ще му помогне да спи по-добре през нощта.

4. Гневното избухване означава, че родителят е способен да казва „Не“ и това е добре

Причина за истеричния плач на детето може да бъде и това, че родителят му е казал „Не“. Но това е нещо положително и трябва да се прави. Отказът, думата „Не“, поставя пред малкото човече ясни граници между приемливото и неприемливото поведение. Като родители ние понякога избягваме да отговаряме отрицателно, за да си спестим емоционалното избухване след това. Но е напълно възможно да останем твърди в позицията си и едновременно с това да продължаваме да обичаме и прегръщаме детето си, да му показваме, че го разбираме. Да сме способни да кажем „Не“ означава, че не ни е страх от неприятната страна на родителството, където трябва да се справяме с крайни и негативни емоционални състояния.

5. Детето не се страхува да изрази чувствата си пред родителя

Гневните изблици всъщност са голям комплимент за родителите, макар че не винаги изглежда така. В повечето случаи децата не използват тръшкането, за да ни манипулират или да получат това, което искат. Много често малкият човек приема казаното „Не“, а истеричното избухване е просто израз на чувствата, които изпитва от отказа на родителя. Това, което можете да направите, е да стоите твърдо на позицията си и да покажете съчувствие към това, което детето изпитва. Счупената бисквитка или чорапите, които не иска да си обуе, не са същинската причина за разстройването на вашето мъниче, а само претекст, всъщност то има нужда от любов и внимание.

6. Гневните изблици сближават родителите с детето

Може въобще да не ви се вярва, но почакайте и ще видите. Може и да изглежда, че ядосаното ви дете не забелязва и не оценява вашето присъствие, но не е така. Оставете го да премине през бурята на чувствата си, без да се опитвате да ги спирате или да ги променяте. Не говорете много, можете да кажете само няколко мили и успокоителни думи. Предложете му да го прегърнете. Детето ще осъзнае вашата безрезервна любов и приемане и ще се почувства още по-близко до вас впоследствие.

7. Избухването е полезно за поведението на детето в дългосрочен план

Понякога емоциите при децата излизат на повърхността под други форми – агресия, проблеми със споделянето, отказ да съдейства в елементарни дейности като обличането или миенето на зъбите. Всички тези неща дават ясен знак, че детето се бори с чувствата си. В тези случаи един гневен изблик би помогнал на детето да освободи емоциите, които му пречат да изяви истинското си, естествено Аз.

8. Ако детето направи сцена вкъщи, по-малко вероятно е това да се случи на публично място

Ако едно дете има възможността напълно да изрази емоциите си, то ще избере да се разстрои вкъщи, където интуитивно усеща, че ние, родителите, сме по-склонни да го чуем. „Колкото повече искаме от децата си да се владеят вкъщи и на обществени места, толкова повече потиснато напрежение се натрупва у тях“ – казва Мишел Пейт, която води обучения за родители. „А колкото повече отделяме време, за да изслушаме детето си вкъщи, когато е гневно и разстроено, толкова по-малко потиснати емоции ще бушуват у него, когато излиза навън“ – добавя тя.

9. Чрез избухването, детето изразява емоциите си, докато повечето големи хора не могат

Колкото повече пораства вашето мъниче, толкова по-рядко ще плаче. Отчасти това се дължи на съзряването и на умението да овладява емоциите си. Освен това обаче постепенно хлапето се научава да вкарва поведението си „в обществено приемлива рамка“, която не одобрява особено изразяването на чувствата. Когато ние, възрастните се ядосаме или сме стресирани или „излезем извън нерви“ заради децата си, това често означава, че и ние имаме нужда да си поплачем хубаво. За големите хора, и особено за мъжете, е трудно да се отпуснат и да изразят свободно чувствата си. Затова оставете детето си да се разгневи, да се потръшка, докато все още е на възраст, в която може свободно да изрази емоциите си.

10. Гневните изблици са терапевтични и за родителите

Да наблюдаваме истеричното избухване на нашето дете предизвиква буря от чувства у нас самите. Гледката на нашето разстроено дете може да отключи подсъзнателни спомени за това как нашите майки и бащи са се отнасяли към нас, когато сме били малки и сме изпадали в подобни състояния. Така че – да си родител може да се окаже с терапевтичен ефект и за нашите собствени емоционални проблеми и може да ни помогне да се вслушаме в себе си.

И накрая: не забравяйте след сцена на истеричен плач и тръшкане от страна на вашето дете да отделите време, за да се погрижите и за себе си – поговорете с приятел, посмейте се или и вие си поплачете. За да останем хладнокръвни в такава ситуация се изисква много практика, но когато овладеем това умение, буквално ще се пренастроим да бъдем по-спокойни и по-владеещи се родители.

 

Автор: Кейт Орсън, писателка и лектор на обучения за родители в Базел, Швейцария, автор на книгата „Сълзите лекуват. Как да слушаме децата си“

Превод и адаптация: Яна Атанасова

Вижте още:

Тръшкане, гневни изблици, инат и непослушание – 4 често срещани проблема и тяхното решение

Тръшкането, нервните изблици и детския мозък – какво се случва?

Тръшкането при децата – проблем или нещо нормално?

Гневните, избухливи и инатливи деца – как да се справим с тях?