9 стихчета за лятото и морето - Roditel.bg

Лятото е време за море, забавления, ваканция и незабравими игри с приятели! Но пък – защо да не съчетаем това време с научаване на нови детски стихчета? Ето някои идеи за стихотворения, посветени на лятото и морето, които може да научите със своя син или дъщеря:

Ех, че лято!

( Ана Александрова)

Пясъкът ме пари — все не мога боса…
С моите другари кофичките нося.
Трябва ни водица — правим крепост славна!
Бързайте, дечица, трудим се отдавна!

Ала щом изсъхна, пясъкът се срина.
Тягостно въздъхна наша дружина.
Времето е скъпо, трябва да решим:
Нека се окъпем! После ще строим.

Вихрено цамбурна детското ни ято.
С пояса се гмурнах… Ех, че славно лято!
Весело се кискат на брега децата.
Махат, нещо искат, сочат над водата…

Даже и не питам! Правя въртележка,
но защо ли ритам със краката тежко?
Само за минутка сетих се… Кога ли
влязла бях обута с новите сандали!

Морето

(Петя Дубарова)

Морето се обвива с прелестни дантели.
Ах, какви са нежни и сребристо бели!
А пък водорасли… Колко са красиви!
Леко потреперват – балерини живи!

Колко са щастливи, весело се плъзгат
рибките червени, розови и златни!
Как безгрижно, волно, пъргаво се гмуркат
във водите сини, хладни, благодатни.

Там щастливо, плавно, мълчаливо плуват
чудни хубавици – белите медузи.
И трептящо тяло сякаш са обвили
със красиво було и прозрачни блузи.

ЛЯТО

(Петя Караколева)

Виж, лятото сложи коприна небесна
на своя висок хоризонтен гергеф
и взе да бродира авлигини песни
и облаци бели, досущ от седеф,

и слънце засмяно, дъга седемцветна
след кратък и весело леещ се дъжд,
а после надолу в полето погледна
и взе да бродира узряваща ръж,

гнезда пъдпъдъчи, щурци, карамфили
и вгледан на изток висок слънчоглед,
светулки и всички пчели светлокрили
понесли към кошера сбрания мед…

И още, и още – докрай избродира,
докрай света във гергефа събра
и в него децата все слънце намират
за своята детска, безкрайна игра.

Лятото рисува

(Кинка Константинова)

Видях и ще разкажа
как лятото рисуваше на плажа.

Погалени от синята му четка,
изплитаха вълните синя плетка.

Но пяната и корабите цели
оставаха си бели.

По небесата четката премина,
но вече беше бледосиня.

Чадърите на плажа не забрави —
нашари ги червени, резедави.

И пясъците щедро и богато
намаза със боя от чисто злато.

А мене щом видя, за да съм здрава,
направи ме кафява.

Сладолед

(Атанас Цанков)

Братовчедката ми Дечка
ближе сладолед на клечка,
а сестричката й Сийка
си похапва от фунийка.
Само аз не ям студено –
имам гърло зачервено.
Мило Сийчето ме гледа:
Не докосвай сладоледа!
Но фунийка, ако искаш,
ще ти дам да я изгризкаш.

Слънце

(Асен Босев)

Като мило братче
слънцето грее,
никога не плаче,
всякога се смее.

Сутрин рано става –
изпреварва всички,
мие се тогава
в бистрите рекички.

В цъфналите вишни
с бял пешкир се трие.
Като него – виж ни,
мием се и ние!

В нашия прозорец
слънцето наднича,
ранобудни хора
слънцето обича!

На плажа

(Леда Милева)

Златни, златни песъчинки,
ситни бели раковинки,
парите ми босите петички,
боцкате ми голите ръчички,
аз не искам и да зная!
Край морето ще играя,
ще се пръскам с морска пяна
цяло негърче ще стана!