Ако детето постоянно става от масата и не се храни с останалите

Какво да правим, ако детето непрестанно сяда и става от масата? Взима храна и тича наоколо? Как да го научим да се храни с останалите членове на семейството? Проблем ли е всичко това?

Често, когато родителите се сблъскат с подобно поведение, започват да се чудят дали то е нормално и дали пък детето не е хиперактивно. Истината е, че повечето деца в предучилищна възраст се държат именно по този начин. Това обаче не означава, че трябва да се примирите със ситуацията или че няма как да научите детето да се храни заедно с останалите.

Детето отказва да седне на масата – разберете проблема

Щом мъникът ви премине от бебешко столче на обикновен стол с възглавничка, той е в състояние да става и сяда сам. Това е важна стъпка към независимост и самостоятелност. Но това, че детето се е освободило от каишите и коланите и може да става, когато поиска, не означава, че трябва да подлуди всички останали от семейството. Трябва да възпитаваме едновременно автономност и социална интеграция. Трябва да приучим децата към нашите навици и към културата ни по време на хранене.

Нормално за всяко дете е да открие новите граници и лимити, да ги изпробва и изпита, за да разбере доколко истински са те. Очаквайте детето ви да е добър изследовател и бъдете подготвени да сте ефективни родители, грижещи се за принципите за възпитанието му.

Познавам толкова много родители, които държат децата си в детските столчета, защото не знаят как да ги опитомят да бъдат достатъчно самомотивирани да стоят мирно, без да са вързани.

Е, в такъв случай – има ли как да научим детето да се храни с нас на масата, без да става и да тича наоколо?

Искаме да научим децата, че в нашата култура ние седим на масата, докато трае храненето, ставаме едва след като сме свършили. За да ги научим на това, трябва да им предоставим метод, който демонстрира подобно правило (вместо да повтаряме като папагали правилата).

Използване на демократични логически последствия

Опитайте се винаги да възпитавате чрез логическите последствия. Всяко такова последствие трябва да отговаря на три принципа:

• Да е разумно
• Да е свързано с причината за използването му
• Да е обяснено предварително

Ако на някое ваше правило му липсва една от трите характеристики, то вече се превръща в наказание. Логическа последица от това, че детето ви ще стане от масата, е че е приключило с вечерята. Един вид – то е взело решение и се е оттеглило. Затова чинията му се прибира. Това е разумно и свързано и така детето ви ще разбере логиката на вашите действия и няма да приеме махането на чинията като наказание, налагащо вашата воля над него с цел да го саботира, ако реши да стане от масата.

За да задоволим и последното изискване от трите, споменати по-горе, трябва предварително да сме разяснили как действа правилото.

Примерен сценарий за справяне с проблема

Казвате му: „Сядаме на масата. Когато ти станеш, това ще означава, че си свършил с храненето и ще отнеса чинията ти“. Когато детето стане, а то почти сигурно ще го направи, поне първия път, в който въвеждате новите правила, вземете чинията му. Може и да я преместите в средата на масата или някъде настрани. Не е нужно да правите шумно тържествено изявление от типа: „Видя ли сега какво направи!“. Вместо това, просто преместете чинията настрана и кажете: „Видях че си свършил“. После продължете да се храните.

Когато детето се върне на мястото си и каже: „Ама аз не бях готов!“ (което неминуемо ще стане първия път), отговорете „Съжалявам, ти реши да станеш. Другия път ще избереш друга възможност“.

И това е всичко – не казвайте нищо повече! Не е нужно да преговаряте или да припомняте правилата. То ги е схванало. Това е простата реалност. Колкото повече говорите, обяснявате, уверявате и морализирате, толкова повече нещата не се случват във ваша полза. Не разсейвайте детето от онова, което трябва да научи:

Стоиш на масата = има храна. Ставаш от масата = няма храна.

Знам, знам, винаги сте искали да направите това, но ви спира мисълта за сцената, която детето ще разиграе или пък, че би било жестоко детето да не си дояде. Опитвате се да предотвратите тръшкането, като се спотайвате. Да, в краткосрочен план ще се изправите срещу тръшкането, но в противен случай детето ви ще яде и ще става от масата, когато си пожелае, и освен това ще ви заплашва със сцени винаги, когато нещо поиска. Време е да прекратите това.

Ето го горчивия хап за преглъщане: Да, детето може да се ядоса. Да, ще разбере, че изведнъж сте твърдели методите – „ау, къде отиде отстъпчива та майка“. НО, ако се огънете и сте непоследователни, не помагате на детето си, защото така то никога не знае дали мислите това, което казвате. То си казва: „Хм, досега никога не е държала да не ставам от масата. Какво й стана точно днес?“. Това, което предизвиква бурните сцени, е чувството, че с теб са се отнесли несправедливо.

Първият път, когато прокарвате правилото, е труден за всички. Не се чувствате добре от това, че детето реагира на внезапната промяна в начина, който нещата обикновено са вървели. Но не бива да се отказвате. Цялата дандания показва, че сте направили нещо ефикасно. Детето изпитва последиците от личното си решение и е разочаровано от резултата. Това предвещава, че в бъдеще ще си прави по-добре преценката и ще се научи да уважава правилата у дома.

Статията е базирана на книгата „Не, това не са глезотии“
на Алисън Шейфър, предоставена от издателство „Колибри“

 

Вижте още:

Тръшкането в детска възраст – на какво се дължи и как да реагираме?

„Това не го обичам“ – как да се справим с капризите при хранене

10 правила при хранене, които френските деца спазват

Как една майка учи 6 годишния си син на уважение към жените и на добри обноски