Ако понякога крещите, това не ви прави ужасен родител

„Никога няма да стана една от онези майки, които викат на децата си“.

Спомням си как смело обещах на себе си това, докато държах новороденото си бебе в ръце за първи път.

12 години и 6 деца по-късно… и ето ме тук, майка, която понякога крещи. И под „понякога“ имам предвид доста често.

Със забързано ежедневие, работа и задължения понякога суматохата е прекалена. Често моите трикове просто не работят. Шепна, танцувам (не е красиво зрелище), използвам хумор, пренасочвам вниманието, говоря мило, обяснявам… и списъкът продължава.

Но понякога нищо не помага. И единственото, което мога да направя, за да накарам хлапето си да ме чуе, е просто да стана по-шумна от всичко останало около мен. С други думи, викам. Сигурна съм, че ви се е случвало.

Истината за викането

През последните години се наблюдава възход на „по-меките“ подходи към родителството. В това няма нищо лошо и самата аз съм голям привърженик на позитивното и търпеливо възпитание. Така че – ако очаквате тази статия да е някакъв вид пропаганда в полза на виковете и шамарите, грешите. Целта ми е друга – да покажа, че всички ние сме хора и че това да не успяваме винаги да владеем емоциите си, не ни прави ужасни родители.

Осъдителни погледи и реплики от типа „ако беше мое дете, щях…“

Интернет е изпълнен с доброжелателни статии, които обясняват важността на това да останеш спокоен по всяко време. Всякакви близки и далечни познати бълват непоискани съвети от типа „много си строга“ или „твърде си нервна“. И, за съжаление, това е създало широко разпространено погрешно схващане, че добрите родители не викат. Никога. И по никакъв повод.

Е, както вече казах, родителите са хора и нямат свръхспособности. И тъй като гневът е естествена човешка емоция, всички ние я изпитваме. И дори добрите родители понякога се поддават на тази емоция. Разбира се, целта да се работи за по-малко викане е достойна. Че кой не би искал по-мирен дом и деца, които чуват от първия път? Но всеки, който се опитва да НЕ вика никога повече, си поставя нереалистични цели. И ще се чувства като лош родител много по-често, отколкото трябва.

Така че, за да помогнем да се облекчи напрежението, което съм сигурна, че сте носили в някакъв момент, ще развенчаем 6 мита за викането. Ето най-честите лъжи, за които всеки родител трябва да знае.

ЛЪЖА #1: ЩЕ НАНЕСА ТРАЙНА И НЕПОПРАВИМА ВРЕДА НА ПСИХИКАТА НА ДЕЦАТА СИ.

РЕАЛНОСТ: Всяка връзка има своите възходи и падения. Трикът е да се поддържа баланс.

Всеки родител е изпитвал чувството за вина, след като си е изпуснал нервите пред детето. И много от нас вероятно са чели ужасяващи статии за вредното въздействие на викането върху децата и как това ще ги повреди завинаги.

Но ето какво: викането не е толкова страшно, колкото си мислите, стига да разбирате важността на връзката. В едно интересно проучване за връзките беше открито, че има „магическо съотношение“ на положителни и отрицателни взаимодействия, което прави връзката силна. Това съотношение е 5:1.

 

Това означава, че за всяка 1 отрицателна реакция („Ако те хвана с кални обувки вкъщи ОЩЕ ВЕДНЪЖ…“), трябва да има поне 5 положителни реакции. Тези положителни взаимодействия ще поддържат връзката ви силна и балансирана, така че, дори когато викате, децата ви ще знаят как стоят нещата с вас.

РЕШЕНИЕ: Следващия път, когато викате, обърнете внимание на броя на положителните взаимодействия, които сте имали със своето дете. Ако е необходимо, отделете време за съвместни дейности и разговори и продължете да търсите ежедневни моменти за свързване с тях.

ЛЪЖА #2: АЗ СЪМ ЕДИНСТВЕНИЯТ РОДИТЕЛ, КОЙТО ВИКА НА ДЕЦАТА СИ.

РЕАЛНОСТ: Гневът е човешка емоция и всеки родител се ядосва. Невинаги виждате кога другите родители губят търпение, защото много често това се случва в отсъствието на други хора.

Лесно е да погледнете родителите, които губят търпение на публично място, и да си помислите: „Аз никога не бих направил това.“ Но когато става въпрос за родителите, които винаги изглеждат спокойни и се справят, вероятно не знаете какво се случва у дома.

Истината е, че децата (някои повече, други – по-малко) изпитват търпението на родителите си всеки ден. Точка. 

Някои дни се справяме по-добре от други. И може би обикновено имаме повече добри дни, отколкото лоши, но всички имаме лоши дни в някакъв момент. Това не означава, че имате лоши деца, и не означава, че сте лош родител. Просто означава, че децата непрекъснато растат и се учат. Те тестват границите и откриват своята независимост и индивидуалност.

Така че, вместо да се самобичувате, когато нещата не вървят добре, може да насочите енергията си към по-добро разбиране на собствения си гняв. Тогава ще бъдете по-добре подготвени да се справяте с малките неща.

РЕШЕНИЕ: Не поставяйте нереалистични стандарти. Вместо това, отделете време да научите повече за гнева си и поведението, което искате да промените у децата си и у себе си. Познаването на тези неща ще ви помогне, докато се стараете да намалите крясъците.

ЛЪЖА #3: Аз СЪМ УЖАСЕН РОДИТЕЛ, ЗАЩОТО ВИКАМ.

РЕАЛНОСТ: Добрите родители също викат. Не чак толкова добрите родители може и никога да не са повишавали тон. Просто защото отсъстват от живота на децата си.

С всичко, което майките и бащите правят, е лесно да се почувстват претоварени. Те работят усилено, за да се грижат за семействата си, да учат децата си и да управляват живота и дома си. Често имат завишени очаквания към себе си като родители и още по-завишени очаквания към децата. И за съжаление, родителите прекарват много време, чувствайки, че не правят достатъчно за това, което смятат, че семейството им заслужава.

Накратко, те се изтощават, опитвайки се да бъдат съвършени. Но ето какво е типично за гнева: Често нашият гняв е резултат от нашите ОЧАКВАНИЯ, а не от самите събития.

 

Така че, първата стъпка в преодоляването на тази лъжа е да бъдем по-реалистични в очакванията си към себе си и децата си. Това не означава непременно да намалите стандартите си. Просто означава да намерите по-практични начини да ги постигнете.

Втората стъпка е да се грижите по-добре за себе си. Много по-лесно е да управлявате всичко, когато имате положителни емоции.

РЕШЕНИЕ: Не пренебрегвайте нуждите си. Намерете начини да опростите отговорностите си, отделете време не само за децата си, но и за себе си, за да се презаредите.

ЛЪЖА #4: ДОБРИТЕ РОДИТЕЛИ УМЕЯТ ДА ПОТИСКАТ ГНЕВА СИ.

РЕАЛНОСТ: Викането е свързано с емоциите. Трикът е да се научите как да управлявате тези емоции, а не да ги потискате.

Всички родители изпитват емоции. Това е част от човешкото съществуване. И когато се чувстваме добре, удовлетворени и подкрепяни, можем да минем дълго време без викане.

Но какво става, когато животът стане труден? Заети графици, нови рутини, промени в развитието на децата или променящи се обстоятелства вкъщи могат да направят живота объркан. И по време на тези периоди е много по-трудно да останеш спокоен.

Истината е, че е невъзможно да минем през целия живот без викане, освен ако не става дума за някакъв вид емоционален дефицит. Въпреки нашите най-добри усилия, винаги ще имаме моменти, в които сме на ръба. Но това не означава, че не можем да викаме по-малко, нали? Вместо да се фокусираме върху това, което НЕ трябва да правим, можем да научим повече за това, което МОЖЕМ да направим, за да осигурим повече добри дни.

РЕШЕНИЕ: Не се наказвайте с обещания „никога повече“ да не викайте отново. Вместо това, стремете се да крещите по-малко. Напредъкът винаги е по-добър от съвършенството.

ЛЪЖА #5: НЕ Е ВЪЗМОЖНО ДА СЕ ОСВОБОДЯ ОТ НАВИКА ДА ВИКАМ.

РЕАЛНОСТ: ВЪЗМОЖНО Е. Да, може би е невъзможно да не викате никога повече, но с практика, е напълно осъществимо да викайте по-малко.

Крещенето може да ни накара да се чувстваме като лоши родители. Но не сте сами. Толкова много родители като вас искат спокоен и мирен дом. Те искат устойчиви и здравословни отношения с децата си, с които да се гордеят Само че родителството е трудно и не всичко върви по план. Децата са способни ни предизвикват по начини, за които никога не сме си представяли. Затова е важно да намерим стратегии за управление на гнева си, да намерим системи за опростяване на живота си, да намерим родителски трикове, които работят. Освобождението от навика за викане е трудно. И не сте лош родител, ако се борите с него.

Ключът е да започнете от малко. Намерете нещо, което можете да овладеете, и нека тази малка победа да ви мотивира да продължите, докато не стигнете до място, където се чувствате напълно уверени.

РЕШЕНИЕ: Намерете стратегии, съвети и трикове, които работят конкретно за вас и вашите деца, които са ефективно според вашите семейни ценности и темперамент. След време ще можете да излезете от омагьосания кръг на ежедневните крясъци.

***

Надявам се, че развенчаването на тези митове за викането ви помага да осъзнаете, че сте по-добри родители, отколкото си мислите. Но това знание не е пълно без развенчаването на една последна лъжа. И тя е също толкова важна, колкото всички останали.

ЛЪЖА #6: ДЕЦАТА СТАВАТ ПО-ДОБРИ, АКО ИМ КРЕЩИМ

Викането може да изглежда като бързо и лесно решение за справяне с неподчинение или лошо поведение, но в действителност то не е ефективен или здравословен метод за възпитание в дългосрочен план.

Ако вярвате, че този тип комуникация, свързана с агресия и подчинение, е решението, то тази последна лъжа е това, което превръща викането в проблем. Викането, шамарите и насилието като целенасочен метод на възпитание е нещото, което всъщност руши самочувствието на децата ни и унищожава доверието.

Когато викаме, за да предотвратим опасна ситуация или дори когато викаме, защото сме ядосани, това е съвсем различно от това да се отдадем перманентно на гнева и да засипваме детето си с обиди. Ако се окаже, че започвате да унижавате… спрете. Отделете си време, докато се успокоите. Запитайте се:

1. Какво е чувството зад думите ми?
2. Има ли ясно причина и следствие защо съм толкова ядосан?
3. Не съм ядосан на…, всъщност съм разочарована от…

Да, викането на ви прави лош родител. Но и викането като съзнателен възпитателен метод не ви прави по-добър родител. Знам, не е лесно да се намери баланс. Но също така знам, че е възможно да имате повече добри дни, отколкото лоши. И е възможно да отглеждате щастливи, отговорни, трудолюбиви деца, без викането да е ваш основен родителски метод. Ако си изпуснете нервите, можете да се извините и да се свържете отново, а децата ви отново ще могат да ви се доверят.

Над статията работи: Ася Георгиева, Roditel.bg