Прохождане не бебето - естествени фази на прохождането - Roditel.bg

Ако проявите търпението да оставите детето да прохожда само, то рано или късно ще премине през следните фази:

Естествени фази на прохождане

Бебето се придвижва до желаните предмети по негов си начин – чрез претъркаляне, приплъзване на дупе или пълзене. Овладее ли техниката на пълзене, мъничето започва да обикаля цялата стая и дори цялата къща, бързо и сръчно придвижвайки се на четири крака. Това се случва обикновено на възраст между 7 и 10 месеца.
Бебето започва да се изправя на два крака като се държи за опора – шкаф, легло и т.н. Това се случва обикновено на възраст между 8 и 11 месеца.
Бебето започва да прави крачки като се държи за опора. В началото са една-две неуверени стъпки, последвани от сядане на дупе, но в последствие крачките стават все повече и по-уверени и в един момент детето обикаля цялата стая, бързо и сръчно, хванато за мебелите. Това се случва обикновено на възраст между 9 и 12 месеца.
Бебето започва да се пуска за кратко и да прави по една две самостоятелни крачки, без да се държи за опора, след което бързо е хваща обратно за опора, тъй като усеща, че губи равновесие. Това се случва обикновено на възраст между 10 и 14 месеца.
Бебето се чувства достатъчно стабилно, за да върви без опора и изненадващо един ден се пуска от опората и тръгва на два крака съвсем самичко! Това се случва обикновено на възраст между 10 и 14 месеца.

Така протича прохождането, когато оставим детето да следва естествения си хода на развитие и не му „помагаме” да проходи с проходилки, колани за прохождане, бънджи гащи и водене за ръце. Възрастовият диапазон за прохождане е доста широк. Някои деца прохождат още на 9 месечна възраст и дори по-рано, докато други прохождат чак на 1 годинка и няколко месеца. Не бива да бързаме и да принуждаваме детето да се учи да ходи, тогава, когато то все още не е готово за това. Водещите ортопеди навсякъде по света съветват бебето да бъде оставено да проходи естествено, без да се намесваме в процеса, защото само така то ще се научи правилно да балансира тежестта си и да координира движенията си, така че да проходи стабилно, без падания и травми.

Навън в периода на прохождането

В този период пребиваването навън се превръща в изпитание за родителя. Детето иска да се движи, не е доволно да седи в количката, но не може все още да се ходи и вие като родители предстои да решите:

Дали да пуснете детето да пълзи навън? Повечето родители се плашат да пуснат децата да пълзят навън, тъй като е мръсно и има много зарази. До голяма степен са прави, но рано или късно бебето ще проходи и ще влезе в досег с външната среда, така че 1- 2 месеца по-рано или по-късно не са от особено значение. Трябва да приемете, че когато проходи детето, то ще пипа всичко навън и след това, колкото и да се опитате да го предпазите, ще си лапа ръцете, ще събира камъчета, пръчки и т.н. Така че, ако много настоява да се движи, най-добре оставете детето да го прави и навън, стига времето да позволява и под вашето зорко наблюдение, разбира се.
Дали да водите ли детето за ръце навън? Когато мъничето свикне да ходи, хванато за мебелите у дома, то ще настоява да ходи и навън. Навън обаче не винаги има подходящи опори, за които да се държи. В тези ситуации обикновено родителите предлагат да водят детето за ръце. Това обаче не е особено добро решение, защото свикне ли да бъде водено от мама, бебето ще настоява това да се случва винаги и навсякъде. Много родители сами се вкарват в капана да водят децата си с месеци, приведени с болки в кръста и често се оплакват, колко тежко е прохождането. Прохождането е такова, каквото сами си го направите! Ако не водите бебето за ръце, то изобщо няма да знае, че такова нещо като водене за ръце съществува и няма да настоява за това. Моят син никога не е воден за ръце. Когато излизахме навън и той изявяваше желание да ходи, го оставях прав до пейката и той ходеше от единия край на пейката до другия като се държеше за нея. Беше доволен и горд от себе си, защото не седеше в количката, а се придвижваше сам на двата си крака.

Обувки за прохождане

Най-удобно и здравословно е детето да прохожда босо. Ако обаче сезонът не позволява крачетата да са боси, то старайте се да обувате детето с меки и удобни чорапки и пантофки, които да дават свобода на движение и да не се пързалят. Подходящи за целта са хавлиените чорапки с гумени елементи по стъпалото, които предпазват от пързаляне, както и меките бебешки буйки. Избягвайте твърдите обувки, които ограничават движенията и плетените терлици, които се смъкват и пързалят и могат да доведат до падане.

Безопасност

В етапа на прохождането е особено важно да обезопасим пространството, в което се движи бебето. То все още не може да се пази самичко, а постоянните забрани от рода на: „Не пипай това!”, „Не ходи там!” потискат откривателския дух на мъника и му внушават, че желанието му да опознава света е нещо лошо, което разстройва мама и татко. Преди да пуснете бебето свободно да се движи по пода, обмислете какво в стаята представлява заплаха за детето и го отстранете. Огледайте се за дребни предмети, които детето би могло да глътне, чупливи предмети, които детето би могло да счупи и да се нарани, остри и опасни вещи, които най-добре да скриете от погледа на детето.

В началото мъничето ще се движи само по пода и тогава обезопасяването не е особен проблем. След това ще се научи да отваря шкафове и да бърка вътре. Тогава ще трябва да обезопасите долните шкафове на мебелите – или да ги вържете, така че да не може детето да ги отвори, или да махнете всичко опасно от тях и да преместите забранените неща на по-високи рафтове.

Когато детето започне да се изправя, ще трябва да разчистите и рафтовете от втори ред, както масите. Не дръжте ваза с цветя на масата или стъклена купа с ядки или сладки, защото ако мъничето се хване за покривката и я дръпне, стъкленият или порцеланов предмет ще падне от масата и може да нарани детето.

Ако оставите детето да прохожда самостоятелно и естествено, няма да има особена нужда да обезопасявате ъглите на мебелите със специалните приспособления, които се продават за целта. Дете, което прохожда пълзейки и движейки се опипвайки мебелите, се научава само да се пази от опасните ръбове вкъщи, много преди да проходи самостоятелно.

Ако ви е трудно да обезопасите целия си дом, то обезопасете само една стая и оставяйте детето единствено в нея със затворена врата, така че да не може да излезе самичко. Ако живеете в дом на няколко етажа със стълбища – това правило е особено важно – винаги затваряйте вратите, така че мъничето да не може да излезе само и да падне по стълбите.

Автор: Нели Василева-Стефанова – специалист по ранно детско развитие, детски и семеен психолог, класически хомеопат, майка на две деца. За консултации и контакт: info@babysling-bg.com

Вижте още:

8 мита за прохождането на бебето

Как да изберем подходящи обувки за прохождане на бебето

8 признака, че малкото ви бебче ви обича

Игри и занимания, подпомагащи развитието на бебето