Често срещаните детски страхове и как да помогнем на децата да ги преодолеят

От много ранна възраст децата неминуемо започват да проявяват някои от най-често срещаните страхове и да изпитват тревожност. Това е нещо напълно нормално, но също така страхът в детството може да има и своите положителни страни.

Страхът може да помогне на детето да бъде по-предпазливо, а справянето със страховете и тревожността по безболезнен начин ще подготви хлапето да посреща и да побеждава и по-големи страхове, когато порасне. Като родители, наша работа е да се уверим, че знаем от какво е нормално да се страхува детето ни в различна възраст, да не забравяме, че е естествено да изпитва тези страхове и да се опитаме да му помогнем да се изправи срещу тях и впоследствие да ги превъзмогне.

И така – от какво най-много се страхуват малките деца и как да подкрепим хлапето си и да му помогнем да се справи със страха си по безопасен и здравословен начин?

Детските страхове според възрастта

При децата между 2 до 4 години най-често срещани са:

• страх от тъмното;
• страх от сенки;
• страх у детето да спи само;
• страх от метеорологични явления като дъжд, гръмотевична буря, мъгла и др.;
• страх от силни шумове;
• страх от гърнето, тоалетната или сифона в банята.

Децата на възраст от 5 до 7 години изпитват най-често:

• страх от тъмното;
• страх от огън или пожар;
• страх от „лоши хора“;
• страх от отхвърляне от страна на приятелите и връстниците;
• страх от лекаря или зъболекаря;
• страх от животни – насекоми или по-големи.

Как да помогнем на детето си да превъзмогне страховете си?

1. Да признаем, че страхът на детето е истински

Трябва да оставим хлапето да ни разкаже от какво се страхува и да го накараме да се почувства спокойно да говори за това. Макар на нас да ни изглежда като нещо глупаво и незначително, за детето страхът е реален факт и тревожността, която му причинява, също е съвсем истинска. Когато то говори за страха си с близък човек, на когото има доверие, това намалява силата на страха у него.

2. Да не омаловажаваме причината за страха

Твърде възможно е да се изкушим да кажем на сина си или дъщеря си нещо от сорта на: „Това са глупости. Защо се страхуваш от гръмотевиците? Те не могат нищо да ти направят, когато си вкъщи.“ Това, което казвате е напълно логично, но подценяването на причината за страха с нищо не помага на детето. Омаловажаването няма да го накара страшните мисли да изчезнат от главата на хлапето, но думите ви могат да го накарат да се засрами от себе си. Това ще добави още едно негативно чувство към силната емоция от страха, която то така или иначе изпитва в момента.

3. Да не влошаваме нещата като избягваме източника на страха

Друга типична за родителите първосигнална реакция е да се опитат на всяка цена да избягват източника на страх. Например – ако детето ни се ужасява от кучета и ние всеки път минаваме от другата страна на улицата, за да избегнем срещата с приближаващо куче. Така само ще потвърдим представата на хлапето, че кучетата се страшни и опасни и ще подсилим страха му. Вместо това, може да хванем детето за ръка, да го окуражим, да го уверим, че сме до него и че няма от какво да се страхува и да минем внимателно покрай кучето.

4. Да изпробваме стратегия за преодоляване на страха

Има най-различни стратегии за справяне с детските страхове – ние, родителите, може да се запознаем с тях и да ги прилагаме заедно с нашите мъници, ако страховете им са много сериозни. Пример за такава стратегия е когато родителят играе ролята на „безопасно място“ или „крепост“ за детето. Тогава може да оставим нашето хлапе да започне да се приближава към източника на страха си с каквото темпо и с каквито крачки то реши, но винаги, когато се почувства уплашено и несигурно, да се връща при мама или татко, тоест на безопасното за него място.

Не забравяйте, че в повечето случаи децата израстват страховете си. Колкото повече порастват, толкова повече разбирането им за света около тях се изяснява и избистря. Ако обаче като малки сме ги учили да се изправят пред страховете си, за да ги преодолеят по-лесно, това ще им бъде от голяма полза, когато станат възрастни хора и отново трябва да се срещнат със страховете си, които тогава ще бъдат по-големи и по-сериозни. Ако разбираме детските страхове и помагаме на хлапетата си да ги побеждават, това със сигурност ще ги научи да се справят с много други трудни житейски ситуации.

 

Автор: Шайен Бел
Превод и адаптация: Яна Атанасова

Вижте още:

Детските страхове си имат имена

Признаци, че детето ви има „страх от училище“

Децата и страхът от зъболекар – кога се прибягва до пълна упойка?

Защо малките деца се страхуват от къпането и съвети как да се справим