Детето не иска да ходи на училище? Ето какво да направим:

Имаме дете, което е обичано и обградено с грижи. Като отговорни родители сме го подготвили предварително и по всички правила за училище. Избрали сме най-доброто училище като сме отчели максимум критерии. Детето има прекрасен учител, към когото са ни насочили познати или сме попаднали по щастлива случайност. Имали сме много тревоги: „Ще приемат ли детето в това училище или не?“, „Ще попадне ли при учителя, когото избрахме, или не?“ И ето, най-накрая цялата тази неопределеност е зад гърба ни, всичко се е наредило по най-добрия начин. Както се казва: само да иска да учи…

Но се оказва, че детето не иска. Не желае да ходи в прекрасното училище при прекрасния педагог. Ами сега? Защо се получава така? Защо не иска? Как да си го обясним? И още по-важно – как да се справим с това нежелание?

Може би ще се изненадате от този въпрос,  но замислете се – дали и на нас самите винаги ни се иска да ходим на работа?

За да си отговорим защо детето няма желание да ходи на училище, може да направим аналогия с живота на възрастните. Това ще ни помогне да си изясним ситуацията. Със сигурност всички ние, порасналите вече хора, сме имали моменти на нежелание да отидем на работа: Не ми се ходи на работа, но трябва. Необходимо е, защото работата ни носи финансови средства, а те обезпечават удовлетворяването на потребностите ни. Тоест, ние имаме материална мотивация да ходим на работа. Разбира се, мотивите ни може да бъдат и нематериални – харесва ни да работим, иска ни се да проявяваме креативност, да творим, чувстваме се добре  когато получаваме одобрение, признание, благодарност. Или когато виждаме резултатите от труда си и те ни радват.

При нас възрастните има и случаи работният проект отначало да не носи нито пари, нито признание, нито осезателни резултати, но да имаме убедеността, че след определен период от време всички усилия и вложения ще се изкупят. И тогава ще има и пари, и признание. Това е мотивация чрез разбиране на перспективата или перспективна мотивация.

Но каква е мотивацията за учене на нашето дете? Получава ли то одобрение, признание? Удовлетворено ли е от резултата? Разбира ли защо е необходимо да ходи на училище? И как в крайна сметка да му обясним и покажем защо е важно да учи?

1. Създайте на детето перспективна мотивация

На първо място трябва да помогнем на детето да осъзнае колко ценно е образованието, да разбере защо се обучава и каква ще е ползата от това в по-нататъшния му живот. Може например да го попитаме какво би искало за себе си в бъдеще, а след това да му покажем как ученето ще му помогне да постигне желаното.

„Искам да стана лекар.“ – „Тогава ще ти трябват химията и биологията.“

„Искам да стана пилот.“ – „Тогава ще са ти необходими знания по физика и математика.“

„Искам да стана директор на верига хотели.“ – „Тогава ще са ти нужни математиката, географията, английски и други езици.“

Тоест ние ще започнем да му създаваме перспективна мотивация. Този подход ще сработи, ако детето вече има конкретна цел.

2. Обяснете, че самият процес на обучение развива децата

Ако все още няма такава цел, важно е да се акцентира върху ценността не на отделни предмети и знания, а на самия процес на обучение. Защото при него развитието е неизбежно. Реалността е такава, че далеч не цялата информация, получена в процеса на обучение, ще потрябва на нашето дете някога в живота. Ценността на обучението не е в това да получиш определен обем знания, а в това да си създадеш навик за обработка на информация, да развиеш паметта, речта, логическото мислене, способността да правиш причинно-следствени връзки. Например решаването на задачите за тръбите в басейна, от които в него се стича или изтича вода, подготвя мозъка за решаването на други важни задачи – за семейния бюджет или рентабилността на бизнеса – и там парите се стичат и изтичат… Във всеки училищен предмет човек може да намери нещо полезно за себе си.

3. Не говорете срещу училището и срещу образователната система пред детето

Не е препоръчително и никак няма да помогне да мотивираме нашето хлапе да ходи на училище, ако спорим и обсъждаме пред него, че училищната програма е претрупана, че много изучавани факти не носят практическа полза за живота. На всички ни е ясно, че традиционното общообразователно училище не е идеалният вариант за получаване на образование, не е най-развиващата среда. Но след като сме избрали тази форма на обучение за децата си, има смисъл да се концентрираме върху силните й страни, а не да критикуваме образователната система пред хлапетата. Задачата ни е по-скоро да опитаме да формирате у тях култ към образованата личност, а не да създаваме когнитивен дисонанс: „Родителите ми критикуват училището, говорят колко зле са се чувствали самите те в училище, а ме принуждават да ходя там и изискват високи оценки. Къде е логиката?“

4. Бъдете единни с половинката си по отношение на училището и ученето

Важно е също така в семейството да си изработим единно мнение по въпроса за училището, да не се допускат разминавания във възгледите на майката и бащата по отношение на ученето и училището. Да си представим ситуация: единият родител внушава на детето мисълта, че училището не е важно, че тройкаджиите се уреждат в живота по-добре от отличниците, а и всички учители са неудачници, защото нормален човек няма да работи това. Другият родител пък не само уважава учителите, но и следи представянето и оценките на детето, интересува се как може да си повиши успеха и въобще приема образованието за един от големите приоритети в живота. Така бащата ще спори с майката, майката ще спори с бащата. Възниква конфликт на лоялността. Детето трябва да избере към кое мнение да се присъедини и срещу кого да мине в опозиция. За психологическия комфорт в училище е необходима надеждна база – психологически комфорт вкъщи, в семейството. Психологическият комфорт в семейството включва и единство на изискванията на родителите, и разбираеми житейски ориентири.

5. Акцентирайте върху факта, че в училище, освен да учи, детето ще намери приятели и своята естествена социална среда

Не на последно място – едно важно уточнение за липсата на желание у детето да учи, когато навлезе в тийнейджърска възраст. Тогава на много от нас, родителите ни се струва, че синът ни или дъщеря ни са погълнати предимно от настоящето, предпочитат да потъват в интернет, по-рядко говорим с тях за цели, свързани с бъдещето. Добре е да осъзнаем, че в тези и без това трудни за детето ни години (в края на прогимназиалния и началото на гимназиалния етап) това е също съвсем нормално, съответстващо на възрастовите норми. За тийнейджърите в основна и приоритетна дейност се превръща общуването с връстниците. И те общуват. Учат се на много неща: да завързват познанства, да градят отношения, да си избират приятели, да проявяват симпатия, да завоюват авторитет, да разрешават конфликти, да отстояват мнението си – все необходими житейски навици. И не само за кариерата, но и за създаването на семейство по-нататък в живота. Общуването в този етап на израстването става до голяма степен в училище. Това може да бъде отправна точка за мотивацията на детето да ходи на училище, защото там е неговата естествена среда, неговите връстници. А по отношение на представянето му в клас ние, родителите, можем да се опитаме да създаваме нематериална мотивация като често говорим с тийнейджъра за постиганите от него успехи и за това какви позитиви биха му донесли те.

Статията е подготвена по материали от книгата „Учениците на „мързеливата майка“ на психолога и педагог Анна Бикова. В България книгата достига до родителите благодарение на издателство „Колибри“

Над статията работи: Яна Атанасова, Roditel.bg