„Мамо, аз мога сам!“ – защо е важно да отгледаме самостоятелни деца

дете самостоятелност свъхгрижовен родител майка

– Мамо, аз мога сам!

– Не, не можеш, малък си! Дай на мен!

Ситуации като тази не са никак редки в съвременния свят, в който родителите сякаш забравиха своето собствено детство и считат, че трябва да предпазят детето си винаги и от всичко. Да са неотлъчно до него, за да му е „лесно“. Да го отменят, „защото то не може само“. Истината е, че липсата на внимание и грижи понякога е също толкова пагубна, колкото и прекаленото обгрижване.

Тогава къде е границата и здравословният баланс между майчината сръхопека и родителската небрежност?

Едно от най-големите предизвикателства за родителите е да се оттеглят и да оставят децата да се учат, като се справят сами. Въпреки че това може да звучи парадоксално на пръв поглед, осъзнаването на тази истина е едно от най-важните неща, които майките (а и бащите) могат да направят за своето дете. Докато децата ни растат, те се нуждаят от нас не просто за физическа защита. Те имат нужда от нашата обич и това да ги научим да се справят с живота, да вземат свои собствени решения и да изградят самостоятелност и отговорност.


Добрата майка умее „да се оттегля“, когато се налага.

Когато започнем да разбираме, че добрата майка е тази, която умее да се отдръпва, това означава, че сме изпълнили част от своята задача да възпитаме децата си така, че те да са способни да се справят с живота самостоятелно. Това не означава, че ги изоставяме или се отричаме от нашата любов и подкрепа. Напротив, това е акт на истинска любов и грижа. И, вярвате или не, изисква изключително много мъдрост и осъзнатост. Най-лесно е да се поддадем на изкушението да вършим всичко вместо нашите малки наследници. Че нали това чувство ни дава сигурност, че „нищо няма да се обърка“? Или пък, че сме „важни и необходими и без нас то не може“?

Процесът е труден и понякога болезнен.

Но той е необходим за развитието на вашия син или дъщеря и за здравословните отношения между майка и дете. Като родители трябва да разберем, че ролята ни не е да държим децата си приковани към нас завинаги, а да ги подготвим за живота и за неговите трудности. А те са много и навсякъде – в детската градина, в училище, в университета и в работата. Това означава да им покажем КАК да поемат отговорност за своите действия, да се справят с трудните ситуации и да следват своите мечти, без да се отказват при първото препятствие. Като родители, ние трябва да сме техният пътеводител и подкрепа, но не и тяхна ежедневна броня.

Как да научим децата на самостоятелност и себе си на това да не бъдем свръхгрижовни?

Ето няколко конкретни стъпки:
  1. Давайте възможност за самостоятелност от ранна възраст и въвеждайте правила: Отделете време, за да насърчите децата си да поемат отговорност за определени задачи. Например, дори малките деца могат да имат задължения като подреждане на играчките или почистване на масата след хранене.
  2. Позволявайте им да вземат решения: Дори и да са малки, децата имат нужда да се учат да вземат решения. Позволете им да избират между две опции за игра или между различни дейности за свободното време. Това изгражда у тях чувство за увереност, че са способни, а на вас едва ли би ви коствало кой знае какво да попитате своя малчуган: „Коя блуза избираш, зелената или жълтата?“.
  1. Бъдете подкрепящи, но не се намесвайте прекомерно: Когато вашето дете се сблъсква с предизвикателство или неуспех, бъдете там, за да го подкрепите и насърчете и за да го изслушате, но не го оправдавайте, ако е постъпило неправилно. Също така не решавайте проблема вместо него и не се намесвайте пряко, освен ако не е крайно необходимо.
  2. Позволете на детето си да изпита несгода, трудност или неуспешен опит: Въпреки че вероятно е трудно да гледате как вашето дете се сблъсква с трудност или провал, това е важен урок за него. Нека се научи как да се справя с тези ситуации, да не се отказва и да намира самостоятелни решения.
  3. Включете го в активности, които насърчават независимостта: Дайте възможност на детето да посещава дейности, които подпомагат развитието на независимостта и уменията му за решаване на проблеми. Например, спортът, изкуствата или доброволчеството могат да бъдат отлични начини за утвърждаване на тези качества.
  1. Отделяйте време за себе си: Може би сте чували израза, че „децата се нуждаят от мързелива майка„? Е, нямам предвид мързелива в смисъла на безотговорна или такава, която не полага грижи за своите деца. Но, повярвайте ми, децата наистина се нуждаят от вашия здравословен егоизъм понякога. Ако се грижите за себе си и собствените си нужди, вие се грижите и за тях. Ако възрастта на детето позволява това, оставете го да си направи само закуска, докато вие си почивате. Не се опитвайте да му подреждате раницата за училище, дори и с риск да си забрави нещо, защото така ще се научи да е по-внимателно. Намерете време за себе си, за да се занимавате със своите хобита или да се отдадете на дейности, които ви правят щастливи. Това ще ви помогне да поддържате равновесие и да се отдръпнете от прекомерната грижа.
Следването на тези стъпки може и да звучи лесно на теория и да се окаже трудно на практика заради вече изградените навици както у вас, така и у детето ви. Но не се отказвате. Дори и да ви е трудно в началото,  с времето ще видите как вашето дете развива постоянство и увереност в себе си и в своите възможности, което ще му помогне да израсне като отговорна, уравновесена и самостоятелна личност.

Автор: Ася Георгиева, Roditel.bg