Тръшкащото се „непослушно“ дете – на какво се дължи това и как да реагираме?

Въпрос: Детето ми е на година и три месеца. От около месец стана доста непослушно. Плаче, протестира, хвърля предмети, отказва да яде. Трябва ли да потърся помощ от компетентен специалист?

Ако детският лекар е изключил всички медицински основания за тази раздразнителност, нямате никакви основания за притеснения. Детето ви просто е навлязло в нормална фаза от своето развитие, която се нарича “фазата на Аза” и изживява т.н. “криза на опозицията”. Детското “Не!” се появява с първите зъби. До този момент детето е било едно единно цяло с вас. Към края на първата година малчуганът започва да си дава сметка, че е нещо различно, отделно и автономно.

Негативизмът му в този период е първият му опит да се утвърди пред външния свят.

Възможно е дори да откаже да се храни или да ходи по-голяма нужда. По този начин то експериментира своята независимост. Много е важно да не го насилвате, ако искате като възрастен то да бъде отговорен и автономен индивид. В тази “фаза на Аза” то формира личната си воля и се откъсва от майчиното Аз.

От чисто физиологична гледна точка в този етап от еволюцията се формира мозъчната кора, която е седалище на висшите психични функции – интелекта, абстрактното мислене, познавателните функции, фантазията и най-вече — ВОЛЯТА. Позволете му да порасне КАТО СЕ НАУЧИТЕ ДА ПРИЕМАТЕ НЯКОИ ОТ НЕГОВИТЕ “НЕ”. Някои разбира се, не всички. Защото детето все още няма натрупан свой опит и не би могло да прецени, че определени негови желания биха му причинили вреда.

Вие сте тези, които трябва да положите границите на позволеното.

Но в никакъв случай те не трябва да достигат крайностите “всичко е позволено” или “нищо не е позволено”. В този смисъл неговото “Не!” се явява въпрос “Как да се ориентирам в нормите на този свят?”. Като поощрявате или отхвърляте противопоставянията му, ще му помогнете да се научи да взема самостоятелно решения и да търпи последствията от това. Ще му помогнете да изгради усет за реалност, чувството за собствена територия и тази на Другия. Колкото повече го потискате и се опитвате да го вкарвате във вашите коловози, толкова по-агресивно ще става то.

В този период от живота си то усвоява един основен модел на поведение – агресията, разбрана като инициативност, борбеност, отстояване на позиция, движение, преодоляване на препятствия, а не примиряване.

Детското “Не!” в тази възраст има функциите на антени, с които то “опипва” действителността, учи се да приема нейните лимити и да се адаптира според изграденото трезво чувство за граници, чувство за реалност.

Ако ви е трудно самите вие да намерите границата до­колко да позволявате и доколко да забранявате, доверете се на стратегията на “ограничения избор”.

Тя се състои в следното: например, ако детето ви се противопоставя и не иска да облече предложените от вас дрехи, то дайте му възможност да избира. Предложете му два или три на цвят пуловера. По този начин вие вече задавате лимитите – навън е студено, не може да облече тениска, трябва да бъде пуловер, но кой от трите – ще реши то само. Така в собствените си очи то вече се чувства независимо, избиращо самостоятелно. Това е най-лесният начин и агнето да бъде цяло, и вълкът – сит. Ще запазите авторитета си на родител, а детето ви като възрастен няма да бъде все зависимо и неспособно да диктува само живота си, а зрял индивид с чувство за лична отговорност. Защото, ако го блокирате в първия му порив да завладява света, рискувате да го превърнете в едно хленчещо и безпомощно, вързано за полата ви създание.

Статията е базирана на книгата „Мира нямам“ на психотерапевта Мадлен Алгафари, издателство Джуниър Партнърс