Децата на възраст от 2 до 5 години – как да се справим?

Откъс от книгата „Изкуството да казваш НЕ” на Йеспер Юл,
предоставена с любезното съдействие на Издателство „Жанет 45

Малките деца постоянно престъпват родителските граници, но причината не е нито липсата на уважение, нито липсата на такт. Макар и заети със собствените си нужди и желания, те в същото време следят особено внимателно реакциите и сигналите, които получават в отговор.

Поведението им има две цели – да задоволят собствените си нужди и да опознаят родителите. Какво им харесва и какво – не, какво искат и какво – не, какво биха приели и какво – не. В течение на следващите три-четири години децата бавно и постепенно си отговарят на тези въпроси, докато не усвоят схващанията на родителите си за правилно и грешно, добро и лошо и не почнат да копират моралните им позиции.

За целта процесът изисква преди всичко яснота и повторяемост. Родителите трябва да са възможно най-ясни в отговорите и реакциите си, както и достатъчно търпеливи, за да дадат време на децата си да ги усвоят. Някои неща се запечатват в детското съзнание след няколко седмици, други отнемат години. Колкото повече порицаваме или критикуваме детето, толкова повече време ще ни отнеме. Съвсем същото е с възрастните – колкото по-враждебна и критична е учебната среда, толкова по-глупав и неадекватен се чувства човек и толкова повече време му отнема да усвои нещо – ако изобщо успее да го усвои.

Децата действат като учени, не като ученици. Те имат нужда да експериментират и сами да стигат до изводите си, необходими са им единствено доверието и деликатните насоки на родителите. Физическото или психическото насилие не гарантира, че детето ще се научи да уважава родителите си и техните граници и нужди, а по-скоро ще се съмнява в себе си и ще се страхува от авторитетите и наказанията.

Когато двегодишното за трети път ви дръпне очилата, можете да кажете или:

„Не, недей така” (със спокоен, но ясен и категоричен тон) и да си вземете очилата,

или:

„Разбирам, че ти е забавно да си играеш с очилата ми, но недей така!” И да си вземете очилата.

Когато по време на вечерята четиригодишното ви прекъсва, докато разговаряте:

„Първо ще си довърша разговора с мама, после ще приказвам с теб.”

Това са ясни, лични послания, с които детето може да се съобрази много по-лесно, отколкото с традиционните „поучителни” реплики като:

„Не, съкровище… очилата не са играчка. Много са скъпи.”

„Не е красиво да прекъсваш хората, когато говориш. Ще почакаш.”

Или:

„Мама не иска да й взимаш очилата.”

„Сега татко разговаря с мама.”

Когато говорим за себе си в трето лице, не може да очакваме някой да се съобрази с границите и нуждите ни.

В периода, който погрешно наричаме „инатлива възраст”, на много родители им се струва, че са поставени в отбранителна позиция и са принудени да казват „не” много по-често, отколкото всъщност им се иска.

Към две-две и половина годишна възраст децата започват да стават все по-независими и по-самостоятелни и всъщност това е истински дар за родителите, които отново имат повече време за себе си и за партньора си. Детето вече се движи и комуникира по-уверено и може да задоволява любопитството си по-свободно. Всичко трябва да се изпробва, изследва, изясни, а детето държи да прави всичко само, дори нещата, които не е усвоило докрай. В тази фаза децата се нуждаят от две важни неща:

Първо, да получават обратна връзка за своите проучвания и изследвания на околния свят – включително информация за ценностите и границите на родителите си – а за тази цел се налага отново и тоново да казваме „не” за едно и също нещо. Колкото по-лично и категорично се изразяваме, толкова по-бързо децата стигат до заключенията си.

„Не, днес няма да ти купя бонбони.”

„Недей да вадиш подправките от шкафа.”

„Не, не може да си легнеш по-късно. Уморена съм и искам да си почина.”

„С удоволствие ще чуя всичко, което ти се е случило в детската градина, но трябва да почакаш.”

Колкото по-критична, неодобрителна, умолителна или отбранителна е реакцията на родителя, толкова повече усилия ще полага малкото дете, за да получи отговорите, които му трябват.

 

„

Вижте още:

7 родителски правила срещу разглезени деца

Бебешки пубертет – какво се случва с детето през този период?

20 важни неща, на които да научим детето си

Палавите деца – какво трябва да знаем?