Децата се нуждаят от грижовен и отдаден татко – или каква е ролята на бащата в семейството

Ролята на бащата в семейството понякога се подценява, а децата често са разглеждани като отговорност само на майката. Но това не трябва да бъде така. Защото бащите имат значение.
Има много голяма разлика, когато бащата присъства и участва пълноценно в живота на детето, тъй като  това влияе силно на неговото развитие. Освен това, ролята на бащата е различна от тази на майката и значението на тази мъжка роля за психичното здраве на малчуганите е много по-голямо, отколкото повечето хора си представят.

Бащите помагат на децата да общуват

Обикновено майките и бащите не говорят на своите деца по един и същи начин. Когато хлапетата са малки, майките са склонни да мислят много повече върху това какво могат и не могат да разберат децата. Така те намират начин да кажат на мъничетата това, което искат, на разбираем за тях език и по начин, по който никой друг не може да го направи. Това е нещо прекрасно за малките деца. Именно по този начин бебетата се научават да говорят и същевременно се усилва връзката им с майката. Но това не е всичко, от което децата се нуждаят.

Начинът, по който бащата говори на детето също има своето значение. Най-общо казано, бащите използват по-сложен език от майките. Те задават повече въпроси на децата, защото по-трудно ги разбират, дават им повече инструкции и наставления и по-често правят връзка с минали събития. Това е много важно, защото извън семейството, това е начинът на говорене, който ще чуват мъниците и който трябва да се научат да разбират. Проведени изследвания показват, че децата, чиито бащи са били ангажирани в отглеждането и възпитанието им, са по-добри в общуването с хората извън семейството.

Бащите правят децата по-устойчиви и адаптивни

Колкото повече време прекарва бащата с децата си, толкова по-устойчиви и уверени ще пораснат те. Десетки проучвания, проведени по този въпрос, показват, че много повече самоувереност имат хлапетата, чиито бащи са били отдадени на семейството и са участвали в отглеждането им. Децата от такива семейства са и по-устойчиви и гъвкави при стрес. Те могат да се справят по-лесно с необичайни ситуации, по-любопитни са към заобикалящата ги среда, която изследват с по-голям ентусиазъм. Такова деца изпитват по-малко страх и вина, по-целенасочени са, в тях има по-малко психическо напрежение.

Защо е така?

Обяснението е, че бащите се справят с проблемите по различен начин от майките. Когато детето е разстроено, майката е по-склонна да го утешава, за да го накара да се почувства защитено и в безопасност. Татковците прилагат друг подход – те успокояват децата, като се опитват да извадят на повърхността чувството им за увереност. Не може да се каже, че единият подход е по-добър от другия, защото всеки от тях има своята роля за изграждането на характера на детето. Но когато малкото човече познава и двата подхода, то ще израсне като емоционално по-адаптивна личност и по-подготвено за живота.

Бащите са пример за момчетата

Момчетата имат особена нужда от фигурата на бащата. Таткото формира концептуалното им разбиране за това какво е да си мъж. Бащата е първият и основен „стандарт за мъжественост“ в живота на детето и това ще окаже голямо влияние върху него в дългосрочен план.

Едно от най-важните неща, които малкото момче научава от баща си, е как да се отнася към жените. Докато децата растат, те „попиват“ моделите на поведение, които наблюдават в отношенията на родителите си и след това ги пресъздават в собствения си живот на възрастни. Когато родителите са се отнасяли с уважение един към друг, хлапетата се научават как да се държат по сходен начин към своите партньори по-късно в живота.

Всъщност, много вероятно е момчетата да започнат да копират поведението на баща си, ако родителите им са имали добри взаимоотношения и стабилна връзка. Една от причините детето да поиска да прилича на баща си в този случай е, че то желае майка му да го обича (както обича и таткото). Ако едно момче види, че родителите му са влюбени, то ще бъде много склонно да копира поведението на баща си. А в случай, че бащата отсъства от семейната конфигурация, малкото момченце пак ще намери модел за мъжко поведение, на който да подражава – той просто няма да дойде от родителите, а от друга мъжка фигура в или около семейството.

Добрите бащи са една от причините за добрите майки

И не на последно място по важност – добрият баща може да направи от жената по-добра майка, и то от първата минута след раждането на бебето. Например – подкрепата, която жената ще получи от мъжа си, има много сериозно значение за това дали тя ще развие следродилна депресия.

Присъствието и влиянието на бащата продължава през целия живот на детето. Във всеки етап от развитието му, ангажираният и отдаден баща може да намали стреса на майката. Когато таткото участва и помага в отглеждането на децата и в домашните задължения, майката се чувства по-уверена и подкрепена, а това и помага да внася спокойствие и уют в семейната среда. Тогава тя се чувства по-добре не само в ролята на жена, но и в родителската си роля. Това е особено видимо, когато таткото поема част от отговорностите и задълженията по възпитанието и развиването на способностите на децата – като например да им чете книжки. Тази по-активна роля на бащата отнема от натоварването и напрежението на майката, защото не е необходимо тя да се справя с тези отговорности сама. А по-спокойните родители са по-добри родители.

От всичко казано до тук, изводът е:

Майки, не се опитвайте да се справите с всичко сами, давайте бебето на бащата и му позволете да се включва в грижите за него.

А вие, бащи, подгответе се да поемете отговорност и да се включвате пълноценно в отглеждането и възпитанието на децата, защото това е важно за тях, за самите вас и за цялото семейство. И не забравяйте старата максима, че всеки може да стане баща, но не всеки може да бъде истински татко!

 

Автор: Марк Оливър – баща, учител и писател
Превод и адаптация: Яна Атанасова

Вижте още:

Мамо, татко, защо се карате?

Отхвърляйки бащата

Знаете ли как орлицата избира баща за своите орлета?

Каква е ролята на бащата за здравето на детето