5 грешки, които правим като родители, но (почти) никой не говори за тях

Да си родител не е никак лесна задача. Четем книги, гледаме уебинари, изслушваме „мъдри“ съвети от баби, учители и случайни лелки в парка. И въпреки това, дори най-добрите от нас допускат грешки. Но не очевидните – не става дума за това дали детето трябва да си яде зеленчуците или да да си пише домашните. Говорим за тихите, невидими грешки, които оформят детето ни и го следват цял живот. И някои от тях се случват изцяло с добри намерения. Например:

1. „Детето ми е преди всичко!“ – но на каква цена?

Това може да прозвучи крайно, но нека си признаем: когато родителят напълно жертва себе си за детето, това не е добро родителство.

Знаете ли кое е най-доброто, което може да дадете на детето си? Щастлив и балансиран родител.

Ако детето вижда, че родителите му е са вечно уморени, изнервени и нямат никакъв личен живот, то пораства с чувството, че обичта означава саможертва. Да не говорим, че мисълта да си нечий смисъл е изключително обременяваща. Никой не бива да бъде натоварван с това.

Твоето дете ще бъде щастливо, ако вижда щастлив родител. Това значи да имате хобита, да прекарвате време за себе си и да не забравяте, че освен майка или баща, сте и хора със собствени мечти и желания.

2. „Добрите деца“ – бомба със закъснител

Кой родител не иска детето му да е възпитано, да слуша и да не създава проблеми? Но на каква цена?

Ако детето свикне винаги да бъде „доброто дете“, то може:

• Да се страхува да казва „не“ – дори когато е жизненоважно.
• Да не изразява емоциите си, за да не разочарова другите.
• Да се превърне в удобен човек за манипулация, защото винаги иска да угоди.

Истински важната способност, която трябва да научим децата си, не е „да слушат“, а да поставят граници и да знаят, че имат право да защитават себе си.

3. „Браво, ти си най-добрият!“ – хвалби, които саботират

Едно от най-големите клишета в модерното родителство: хвали детето за всичко и то ще порасне уверено. Истината? Точно обратното.

Когато постоянно повтаряме „ти си най-умният“, „ти си перфектен“, „ти винаги се справяш чудесно“, детето:

• Започва да очаква от всички останали да го възхваляват – учители, приятели, роднини.
• Не се учи да работи упорито, защото вярва, че вече е постигнало максимума и е „перфектно“.
• Изгражда идентичност върху постиженията си, което го прави емоционално крехко.

Какво да правим вместо това? Да избягвате суперлативите не означава да не хвалите детето за успехите му . Показвайте му, че се гордеете с него, но вместо „Браво, ти си гений!“, по-добре кажете „Виждам, че си се трудил много и си постигнал страхотен резултат!“.

4. „Не искам детето ми да страда“ – когато правим мечешка услуга

Кой родител не иска да предпази детето си от болка, разочарования и трудности? Но когато премахваме всяко препятствие пред него, реално му отнемаме най-важния учител – самия живот.

• Когато се намесваме в споровете му с друго дете, без да е необходимо.
• Когато се обаждаме на учителя, за да оправим оценката му.
• Когато го обгрижваме прекалено и не му казваме „Не“ за нищо.

Реалността е, че болката учи. Загубата е част от живота. Провалът е стъпка към успеха. Ако детето не мине през тях сега, ще се изпитва трудности по-късно, когато не сме до него. А няма как да сме до него винаги и за всичко.

5. „Шамарите ще го направят успешна личност“ – дали?

„Нас са ни били, пък нищо ни няма!“ – колко пъти сте чували това? Но ако беше вярно, щяхме да сме емоционално стабилни възрастни, нали? И нямаше да чуваме всеки ден по новините за поредната пребита до неузнаваемост жена или убито дете.

Истината е, че шамарите и агресията не учат на уважение. Те учат на:

• Страх – детето не слуша, защото разбира причината, а защото се страхува от наказание.
• Потиснати емоции – научава се да крие чувствата си, вместо да ги изразява здравословно.
• Агресия – започва да вярва, че насилието е нормален начин за решаване на конфликти.

Да, детето може да стане „послушно“ в момента, в който отнесе поредния шамар. Но каква е цената? Дълбоко в него се натрупват несигурност, срам и гняв, които един ден ще избухнат – в бунт, ниско самочувствие или проблеми в отношенията.

Алтернативата? Ясен тон, спокойна твърдост и логически последствия. Детето трябва да разбира защо нещо е грешно, а не просто да се страхува от наказание.

Грешките са неизбежни и няма перфекти родители. 

Всички правим грешки. Важното е да ги осъзнаваме и да имаме смелостта да се променяме. Най-доброто, което можем да дадем на децата си, е не да бъдем перфектни родители, а осъзнати родители. Ако тази осъзнатост върви ръка за рака с обич и взаимно доверие, значи сме на прав път.

Над статията работи: Ася Георгиева, Roditel.bg