Историята на една баба: Как се научих да не се намесвам в решенията на родителите

Баба не е мама – и точно затова трябва да спазва правилата

Като баба на три прекрасни внучета, съм разбрала, че времената се променят, но едно нещо остава неизменно – всяко ново поколение родители има свои собствени правила за възпитание. И знаете ли какво? Това е напълно нормално. Различията между родители и баби и дядовци относно отглеждането на децата не са ново явление, но, колкото и да е трудно понякога, бабите и дядовците трябва да се научат да отстъпват.

Бабите, шоколадите и бонбоните

Помня, когато моят син, след като стана баща, реши да възпитава дъщеря си по малко по-различен начин от този, по който аз бях го отгледала. Естествено, първата ми реакция беше: „Какво му има на начина, по който те отгледах?“ Но с времето разбрах – това не е моята битка. Аз съм баба, не мама.

Един от най-запомнящите се моменти беше, когато синът ми и снахата решиха да сведат до минимум сладките неща за внучката ми и да ѝ ги дават само по специални поводи. Ох, колко пъти ме изкушаваше да ѝ дам бонбонче или парче торта! „Какво толкова ще ѝ навреди един малък шоколад?“, мислех си аз. И ето че един ден се поддадох – купих ѝ цял шоколадов десерт и тайно го дадох на малката.

Разбира се, не можах да скрия дълго това „сладко“ провинение – снаха ми разбра веднага. И, да, чувствах се ужасно. Извиних се не само на нея, но и на себе си, защото осъзнах, че с този жест наруших доверието, което синът ми и снаха ми бяха изградили. Те имаха право да установяват правилата, а аз трябваше да ги следвам, без да се намесвам.

Уважавайте техните избори

Тук идва и същността на проблема – нашите деца вече не са онези малки човечета, които се нуждаят от нашата постоянна защита и грижи. Те вече са възрастни хора, които отглеждат свои собствени деца по свой начин. И макар да не съм съгласна с всяко тяхно решение, трябва да уважавам техните избори.

Ще ви дам още един пример. Внучката ми, Мария, е на 13 месеца. За мен тя е все още бебе, но дъщеря ми реши, че е време да започне да пие млякото си от чаша със сламка, вместо от бутилка. Когато дойде моментът да я сложа да спи и да ѝ дам вечерното мляко, дъщеря ми ми каза да използвам чашата със сламка. В този момент всичките ми инстинкти крещяха: „Не! Тя е още бебе, трябва да пие от бутилка!“ Но знаете ли какво? Стиснах зъби и направих каквото ми казаха.

И познайте – Мария нямаше никакви проблеми. Тя просто изпразни чашата и заспа спокойно. Оказа се, че дъщеря ми беше права.

Това ме накара да се замисля

– колко пъти в миналото съм се противопоставяла на решенията на децата ми, защото съм смятала, че аз знам по-добре? Колко пъти съм се намесвала в техния начин на възпитание, защото съм вярвала, че това е най-доброто за внуците ми?

Но истината е, че да си баба означава да се научиш да отстъпваш. Нашата роля е не да налагаме своето мнение, а да помагаме и подкрепяме. Да бъдем там, когато ни потърсят за съвет и помощ, но и да уважаваме родителските решения, дори когато не ги разбираме напълно.

Да, имам още много примери.

Когато синът ми реши, че дъщеря му няма да гледа телевизия до четири годишна възраст, не можех да повярвам. „Какво лошо има в една-две детски преди лягане?“, питах се. Но с времето разбрах – това не е моя работа. Не съм аз човекът, който взема решенията. И знаете ли какво? Внучката ми порасна чудесно и без телевизия.

В крайна сметка, най-важното е да помним, че нашите деца са се научили да вземат добри решения сами. Те имат свои собствени идеи, начини и методи, които може да не съвпадат с нашите, но това не ги прави по-малко правилни. Когато уважаваме техните правила, ние изграждаме по-добри и по-здрави отношения – не само с нашите деца, но и с внуците си.

Така че, мили баби и дядовци, нека не се опитваме да бъдем майки и татковци отново. Тази работа вече сме я свършили и, ако сме я свършили добре, няма от какво да се притесняваме. Освен това – да бъдеш баба е привилегия, удоволствие и огромно забавление. Насладете му се.

Автор: Невена Милотинова, баба на трима внуци и майка на две деца.