Как да научим децата на спортсменско поведение?


Днес спортът е част от живота на всеки човек. Докато спортуваме се учим на дисциплина, търпение, развиваме умението си да общуваме, да се съобразяваме и да се състезаваме както заедно, така и един срещу друг. Изключително полезно е за децата да спортуват – това ги прави по-здрави и по-издръжливи. Освен това в спортната игра те създават приятелства и едновременно с това започват да се учат се как да се държат адекватно с противника, да печелят и да губят.

Можем ли ние, родителите, да помогнем на децата си в този процес и какво да им обясним за спортсменското поведение на терена?

Вижте няколко съвета в тази област от експерта по социален етикет и добри обноски Невена Басарова в книгата й „Детска академия за добри обноски“, предоставена с любезното съдействие на издателство „СофтПрес“.

Какво трябва да знаят децата за победите и пораженията в спорта?

Когато си на състезание, искаш да победиш, искаш да си сред най-добрите, мечтаеш да те аплодират, да спечелиш златен медал и мама и татко да се гордеят с теб. Може ли всичко това да се случи? Разбира се, че може. Но когато детето ни попита от кого зависи, нека му обясним, че победата е преди всичко в неговите ръце. Защото успехът в спортната игра или на състезание зависи от самото него, от подготовката му, от собствената дисциплина и от играта на отбора, ако спортува колективен спорт като футбол, баскетбол, волейбол.

А когато хлапето ни попита за загубата? Може ли да загубим в играта? Разбира се, че е възможно. Ще бъде подходящо да му отговорим, че в света няма нито един олимпийски или световен шампион, който никога да не е губил състезание. Дори може да се каже, че именно това, че е губил понякога, е причина да стане световен шампион. Защото е тренирал упорито, учил се е от грешките си и не се е отказал.

Нека си представим някоя от следната ситуации: предстои състезание, а детето не си е легнало навреме предната вечер; усеща болка в крака си след скорошна контузия или се е хранило нездравословно и го е заболял стомахът; не се разбира със съотборниците си; не си тренирало упорито и не е достатъчно подготвено или точно в този ден късметът просто не е на негова страна и в крайна сметка то губи. Напълно възможно е в някой от тези случаи нашият малчуган да изпита емоции като гняв, агресия или яд, да обвини себе си или съотборниците си и да се ядоса на целия свят

В тези ситуации, нека обясним на детето, че е нормално е да се гневи, защото е загубило играта. Нормално е да усеща разочарование от себе си или от съотборниците си. Нормално е да не му се говори или обратното – да му се иска да крещиш от яд. Но не е нормално да обижда и да ругае другите за това. Не е нормално да се сърди и да не иска да говори с никого. И съвсем не е нормално да се откаже от спорта и да си каже: „Нищо не става от мен“.

Много е важно ние като родители да обясним на хлапето си, че всеки е губил игра, състезание, битка и истинските победители се познават по това, че след загуба продължават напред.

Полезни съвети към децата при загуба:

  • Не изливай яда си върху другите.
  • Поздрави противника като му подадеш ръка и кажеш: „Добра игра“.
  • Благодари на публиката за подкрепата.

Полезни съвети към децата при победа:

  • Покажи гордостта и щастието си, без да се подиграваш на противника.
  • Поздрави противника като му подадеш ръка и кажеш „Добра игра“.
  • Благодари на публиката за подкрепата.

Детето трябва да знае, че приятелите могат да бъдат противници на терена

Може би едно от най-съществените неща, които непременно трябва да кажем на нашия малчуган, е, че има разлика между противник по време на състезание и приятел извън спортния терен.

Едно момче или момиче може да бъде приятел в живота и нашето дете да бъде заедно с него в игрите, в училище, да се забавляват заедно, но същевременно да се състезават един срещу друг. Това дете не е враг, а противник на терена.

Победата е важна, но не е всичко. По-важното е да се наслаждаваш истински на играта и да дадеш най-доброто от себе си. Може да загубиш игра, но не бива да губиш себе си или приятел.

Правила в спортната игра, с които да запознаем детето

  • Всеки спорт има определени правила за игра и етикет за добро поведение. Те трябва да бъдат научени и спазвани.
  • Треньорите трябва да бъдат уважавани, дори когато състезателят не е съгласен с тях.
  • Детето трябва да слуша капитана на отбора и да му каже открито мнението си, без да спори, когато искрено вярва, че капитанът греши.
  • Непочтената игра и мръсните номера на терена са забранени.
  • Към останалите играчи на терена трябва да се отнасяме с уважение – както към съотборниците, така и към противниците.
  • Към съдиите също се отнасяме с уважение, дори да не сме съгласни с тяхното отсъждане. Можем да споделим мнението си спокойно и ясно, без крясъци и обиди.
  • Не трябва да отвръщаме нападателно и агресивно, когато някой се опитва да ни ядоса.
  • Винаги трябва да се пристига навреме за тренировка или състезание.
  • Когато се изпълнява национален химн, винаги проявяваме уважение. Изправяме се, сваляме шапката си (ако има такава), не разговаряме и не се смеем.
  • В спортната игра трябва да се спазва добра хигиена. Недопустимо е например да се използват кърпи, чорапи, екипи и други принадлежности на съотборник. Всеки състезател трябва да си подготви свои и да ги носи със себе си, както и да има резервни такива.

Полезни съвети към детето, когато е в публиката на спортно състезание

Когато детето е в публиката, ще бъде много мотивиращо за неговия отбор ентусиазирано да вика името му, да скандира „Победа“ и да аплодира възторжено, особено когато точно този отбор побеждава.

Играчите обаче определено се нуждаят от подкрепата на публиката и когато губят и не са във форма. Затова, колкото и да се ядосваме, не бива да обиждаме, да ругаем и да си позволяваме нецензурни думи. Нека обясним на детето си, че ако днес ни е тъжно заради загубата, в други състезания същият този отбор е бил причина да усещаме щастие и гордост. Затова подкрепата му ще бъде важна, за да даде кураж на играчите да се представят по-добре следващия път.

Над статията работи: Яна Атанасова, Roditel.bg