Как да се справим с агресията в училище и каква е ролята на училищния психолог

Как да се справим с насилието и агресията в училище? На какво се дължат зачестилите случаи на тормоз между деца в училищна възраст? Каква е ролята на родителите? Кога да се обърнат към специалист и може ли да помогне училищният психолог?

Едно от най-големите и сериозни предизвикателства, пред които са изправени специалистите в училищата в България и по света, включително и аз, е търсенето на начини за справяне с нарастващите нива на насилие и агресия сред учениците. Тревожна е статистиката на СЗО, която поставя България сред първите 10 от 43 страни с най-висок процент на тормоз в училище.

Това се потвърждава и от личния ми опит и ежедневното консултиране в кабинета ми в училище на деца, които попадат в различни роли в ситуация на тормоз – насилник, жертва или свидетел.

Налице са редица доказателства, че преживяването на насилие от тези деца оставя дълготрайни следи, нанася вреди върху физическото и психическото здраве и развитие, както и намалява способността им за академични постижения и изграждане на пълноценни отношения със съучениците. Освен това, училищният тормоз е основен фактор за ранното отпадане от образователната система, намалена мотивация за учене и посещаване на училище и ниска училищна успеваемост.

Какво да направим?

За да бъде прекъснат порочният кръгът на насилие, се изисква екипна работа от страна на училищния психолог и тази на педагозите, както и да е налице съдействие от страна на родителите. Необходимо е обаче да се положат повече усилия от идентифициране и прекратяване на ситуацията на тормоз, индивидуална работа с упражняващия и подложения на тормоз, както и групова работа с децата, които са в ролята на свидетели.

Добра практика в подобни случаи е установяване на причините (защо и как), които водят до превръщането на конкретното дете в насилник, мишена или и двете. Именно в отиването отвъд краткосрочната цел на работата на психолога (навременна реакция в ситуацията и прекратяването й) се крие ключът към създаване на добри практики за ефективна превенция на тормоза и създаване на сигурен и позитивен училищен климат за учениците.

Пример от практиката: Случаят с гневното дете

Практиката показва, че най-честите трудности в поведението, пред които са изправени ежедневно, както  колегите, така и родителите, са нарушаване на правилата на поведение и ценности в училище и у дома от ученици. В тези случаи границите са нарушени като форма на протест или просто липсват такива още в семейния модел.

Един такъв пример е наскоро приключилата ми работа с ученичка, чиято проблематика беше свързана с чести гневни избухвания, говорене и ставане без позволение от чина по време на час, влизане в спор с възрастни, отправяне на обиди към учители и съученици, разсейване на останалите в класа, излизане от класната стая по време на занятие и отказ за изпълняване на инструкции. Разбира се, подобно поведение (често срещано сред учениците) нарушаваше нормалното протичане на учебната дейност в часа и беше необходимо да се вземат навременни мерки.

Разрешаването на ситуацията започва с провеждане на индивидуални разговори между класния ръководител, останалите учители и ученика и информиране на родителите. Обикновено в подобни ситуации родителите са готови да ни съдействат, но много често самите те се чувстват безпомощни, тъй като провеждат множество разговори у дома, но не успяват да повлияят върху поведението на детето. Необходимо е тясно сътрудничество между семейството и учителите, за да може да бъде преодоляно проблемното поведение. В конкретния случай, след като взетите мерки не доведоха до положителна промяна в поведението, класният ръководител ме включи в работата с ученичката.

Първият етап от работата беше да събера първоначална информация от класния ръководител и родителите относно историята на поведението й (кога е започнало, как и къде се проявява, скорошни травматични събития или важни промени, положителен опит за справяне, интереси и др.). Вторият важен етап беше индивидуална психологическа работа с момичето, която започна от разпознаването и назоваване от негова страна на емоцията, която стои зад поведението й (с помощта на емоционални карти). Тя разпозна силната емоция „гняв“. Заедно изследвахме коренът на гневът и обсъждахме последствията от него.

Работихме по придобиването на нови умения за трансформиране на силния гняв и справянето с него. Заедно практикувахме различни методи за релаксация и успокояване (напр. чрез дихателни упражнения) и техники за самоконтрол и саморегулация. Ученичката припозна за себе си като най-успешна техниката „Моят капан за гняв”. Тя нарисува своя страшен приятел като капан с огромни зъби, чиято любима храна беше гневът. Носеше всеки ден на училище своя нов приятел и ми споделяше как той й помага в различни моменти.

На третия етап заедно с класния ръководител и родителите потърсихме силните страни на момичето, за да го ангажираме и въвлечем в дейности, съобразени с индивидуалните й интереси. Заедно се обединихме около идеята да подкрепим детето в развитието на уменията за лидерство, работа в екип, креативност, ентусиазъм и упоритост като го включим активно в срещите и организирането и провеждането на тържества, празници и инициативи от ученическия ни съвет. Тя прие с готовност и желание предложението ни. Походът ни се оказа успешен. Вече се налага много рядко да й напомняме за правилата и границите.

Най-често срещаните причини за проява на насилие и тормоз в училищна възраст са:

1. Потребност от упражняване на контрол над другите (позиция на надмощие);

2. Използване на другите като обект за постигане на лични цели;

3. Слабо развита способност за емпатия и осъзнаване на чуждата гледна точка;

4. Нагласа, че винаги трябва да се получава онова, което се желае, без да зачитат нуждите и чувствата на другите;

5. Ниски нива на самоконтрол и самодисциплина;

6. Отказ от поемане на отговорност за действията;

7. Липса на способност за отчитане на последиците (краткосрочни и дългосрочни) от дадено поведение;

8. Липса на умения за ефективно решаване на конфликти и копинг стратегии за преодоляване на разочарование и справяне със стреса;

9. Затруднения в разпознаване, назоваване и трансформиране на собствените емоции;

10. Липса на умения за отлагане на удоволствието и проява на упоритост и постоянство в постигането на цели;

11. Затруднена саморегулация и др.

От гледна точка на позитивната психология и позитивната дисциплина, изброените по-горе причини всъщност са неразвити силни страни на личността и черти на характера (добродетели) или ниски социално-емоционални умения на учениците (социално-емоционално учене).

За да се преодолее агресивното поведение, най-важното е да се търсенето на пресечната точка между академичните и социално-емоционалните умения на учениците. Позитивното образование в случая е изключително полезно, тъй като то търси начини за намаляване на агресията чрез развиване на силните страни и социално-емоционалните умения на децата.

Автор: Нели Кънева

Нели кънева е психолог и работещ под супервизия позитивен психотерапевт със специализации в областта на ранното детско развитие и детска и възрастова психология. Работи като педагогически съветник в училище.
За контакт:
Тел.: 0894/65-71-31
e-mail: kaneva.n@kableshkov.com
Linkedin: https://www.linkedin.com/in/neli-kaneva-2a564618a