Как да стимулираме интелектуалното развитие на бебето

Бебето ви има не само физически, но и основни интелектуални потребности. И за да ги разберете, не е зле да сте наясно за начина, по който то възприема света. Не бива да забравяте, че за вашето бебе светът е като филм, чийто образ се фокусира постепенно.

Например, когато сядате на стол, за да четете, вие прекрасно знаете, че столът, на който сте седнали, или книгата, която четете, или лампата до вас не са „вие“.

 

Бебето ви не знае това. Първоначално то не прави разлика между „аз“ и „не-аз“ във своята вселена.

 

За възрастния подобна реалност е трудна за възприемане; ние сме преживели много години, през които съзнанието за „аз“ и „не-аз“ в заобикалящата ни вселена постоянно се е упражнявало. Трудно ни е да приемем, че в началото за нашето бебе не съществува такова нещо като „аз“ или „мен“. Седмици му са нужни, за да започне да осъзнава „аз“-а си. Понякога това осъзнаване се проявява по забавен начин малкото бебе очаровано забелязва, че именно неговият-„аз“ си мърда пръстите на ръцете или краката. Открива също, че може да ги размърда винаги, когато пожелае. Не след дълго ще имате вече едно сияйно бебе, което ще седи на дупето си, ще мърда пръстите си и ще се опиянява от съвсем ново чувство за могъщество.

 

Важно е да се разбере тази постепенност в „зараждането“ на бебешката вселена; важно е да знаете, че ако осигурявате на бебето си подходящи интелектуални стимули, вие помагате на вселената му да се формира. Или, по думите на швейцарския психолог Пиаже: „Колкото повече детето вижда и чува, толкова повече иска да види и чуе.“

 

Наблюденията на д-р Уейн Денис в сиропиталища осветляват този въпрос по драматичен начин.

 

В първото сиропиталище бебетата били приемани, преди да навършат един месец. Почти непрекъснато ги държали в индивидуални люлки, легнали по гръб върху меки дюшеци; никога не ги изправяли или обръщали, докато не се научели сами на това. Сменяли им пелените, когато трябвало, и ги къпели веднъж на два дни. Давали им мляко с биберони, монтирани в люлките, като само от време на време медицински сестри ги хранели лично с полутечна храна. Нямали играчки. Накратко, светът, в който живеели, бил едва ли не изцяло лишен от сензорни и интелектуални стимули.

 

Д-р Денис установил, че по-малко от половината деца можели да седят между първата и втората си година и че нито едно не умеело да ходи. (За сравнение ще припомним, че почти всички нормални деца, отгледани от родителите си, седят сами към деветмесечна възраст и прохождат на около година и три месеца.) Измежду -навършилите две години по-малко от половината успявали да се изправят, като се хванат за нечия ръка или за някой стол. Проходилите не достигали и десет процента.

 

При едно следващо проучване в бейрутско сиропиталище д-р Денис наблюдавал развитието на група бебета на възраст от седем месеца до една година, нито едно от които не умеело да сяда, като приложил спрямо тях програма на системно сензорно стимулиране. По един час дневно той ги вдигал от люлките им и ги пренасял в съседна стая. Тук ги настанявал в малки столчета и им давал да гледат и пипат разнообразни предмети: цветя, книжни пликове, парчета оцветен дунапрен, капаци от метални кутии, пластмасови мухобойки, ярки бурканчета, шарени панички, пластмасови шишенца и Метални пепелници. През това време никакъв възрастен не се занимавал с децата, никой не им помагал да си играят с предметите, което би направило стимулирането още по-ефикасно..

 

Но дори при това твърде ограничено стимулиране от един час дневно всички бебета бързо се научили да седят без чужда помощ. Отначало някои доста се колебали, но накрая всички започнали да си играят с голямо удоволствие с предоставените предмети. По време на опита бебетата ускорили четирикратно средното си развитие. Такъв бил непосредственият резултат от сензорното стимулиране чрез игра, при това без да ре използва стимулът, какъвто би могло да представлява участието на възрастни в играта.

 

С две думи, старото схващане, че всяко дете идва на света, надарено с определен интелектуален капитал, не устоява на доказателствата от най-новите научни изследвания. Резултатите от тях показват, че детето получава в наследство известен максимален потенциал от интелигентност, който виртуално може да достигне, когато порасне. За едно дете максималният потенциал е потенциалът на гения; за друго е средната интелигентност; за трето степента на максимална интелигентност е под нивото на средната. Но дали ще достигне до собственото си ниво на максимална интелигентност до голяма степен зависи от сумата на сензорни и интелектуални стимули, получени през първите пет години от живота му.

 

Виждате следователно колко е важно да осигурите на бебето си сензорно и интелектуално стимулиране. Давайте му предмети, с които може да си играе, които ще насърчат развитието на сетивата му – зрението, слуха, обонянието и т. н. Нека разполага с. предмети, които да опипва, смуче, дъвче, разглобява.

 

И най-обикновените неща вкъщи могат да свършат работа – парчета чист плат, които да мачка и хапе; пластмасови шишета и чинии, които да стиска и с които да удря; щипки за пране и халки, за да си чеше венците; целофан, празни картонени кутии и кухненски съдове. Списъкът може да се продължи. Като се има предвид, разбира се, че бебето всичко слага в устата, гледайте да не си играе с дребни предмети,, с които да се задави.

 

Можете и сами да измайсторите играчки за сензорно стимулиране. Всякакъв цветен предмет, с който може да се борави и който е достатъчно голям, за да не навреди, става за игра. Поразровете къщата си, идете на пазара или в универсалния магазин, все ще. намерите нещо подходящо за детето си.

 

Но не забравяйте най-добрата играчка, тази, която бебето предпочита пред всяка друга – родителя, майка или баща. Говорете му и си играйте с него колкото искате. Непременно му говорете. Много майки повиват, хранят или къпят бебето, без дума да отронят. А защо да не се възползвате от тези възможности, за да му говорите?

 

Разказвайте му какво правите в момента. То, естествено, няма да ви разбере, но звукът на гласа ви ще стимулира сетивата и интелекта му.

 

Откъс от книгата на д-р Фицхю Додсън
„Изкуството да бъдеш родител“

Вижте още:

Странно, но факт – 20 любопитни факти за бебетата

Звуците, които успокояват плачещото бебе

Развитие на зрението на бебето и детето