Какво искам да знае дъщеря ми, за да я предпазя от моите грешки

Порастването е трудно нещо. А когато трябва да отстояваш независимостта и индивидуалността си сред група от твои връстници, които минават през същото бушуване на хормони, променливи настроения и бурни емоции, както и ти самата – това е може би един от най-мъчителните и плашещи периоди от живота на всяко момиче.

Помня времето, когато и аз бях в този етап от порастването, помня много моменти, в които ме нападаха собствените ми мисли, съмнения и ниска самооценка. И години наред аз им позволявах да ме въвличат в нездравословни връзки, да ме отклоняват по лоши пътеки и да изживявам такива периоди в живота си, които сега искам да изтрия.

Отне ми дълго време да се справя с много от моите комплекси и вредни чувства към самата мен и да осъзная, че заслужавам повече в живота. Мисля, че това се случва на много хора. Случва се на много жени. Едва ли мога да предпазя дъщеря си от всички житейски беди и човешки грешки. Но ми се ще да мога да й помогна да се превърне в самостоятелен и уверен човек, като стои колкото се може по-далеч от разрушителни мисли… и да и кажа следните неща:

 

„Ти си умна, въпреки че понякога си мислиш точно обратното“

Аз израснах с мисълта, че съм глупава. Всяка  грешка, която правех, се превръщаше в натрапчивата идея, че ако не бях толкова несръчна и неумела, нямаше да правя такива глупави неща. Но истината е, че бях сред отличниците, правех извънкласни курсови работи и имах академични постижения, за които ми предлагаха стипендии. Също така, завършвам магистратура и едновременно с това се грижа за семейството си. Е, очевидно не съм толкова глупава. Затова искам да съм сигурна, че дори и когато прави грешки, дъщеря ми ще знае от мен, че те са нещо нормално. Никой не е перфектен. Искам да знае, че една глупава грешка не я определя като човек. Грешките са просто начин да се учим и да израстваме.

„Ти си красива“

Отне ми много години, безброй диети и няколко бременности преди да започна да осъзнавам, че тялото ми е съвършено такова, каквото е. И все пак, понякога все още се боря с прокрадващата се мисъл, че не съм достатъчно красива. Иска ми се дъщеря ми да разбере, че хората са различни „по форма“ и „по размер“ и че да преследваш перфектни мерки на тялото е нереалистична и нездравословна цел. Спортът, полезната храна и грижата за тялото са много по-важни от отражението, което една жена вижда в огледалото.

„Не е нужно винаги да бъдеш на разположение за другите“

Аз съм от хората, на които другите се обаждат, когато са в криза, защото знаят, че веднага ще се отзова на помощ. Но с течение на времето постепенно разбрах, че не правя добра услуга на себе си и на близките си, ако постоянно поставям потребностите на околните на толкова челна позиция. Човек трябва първо да се грижи за собствените си нужди, за да може да отиде по-нататък и да се грижи, помага и подкрепя другите. Това е урок, който научих бавно и трудно. Иска ми се дъщеря ми да разбере, че нейният живот и нейните нужди трябва да бъдат на първо място, да станат първи приоритет, за да не загуби себе си. Защото когато човек осъзнае, че се е загубил, вредата се поправя бавно и с цената на разбито сърце. Искам също така моето момиче да знае, че няма нищо лошо да кажеш „не“, когато си пренатоварен и не можеш да се отзовеш, дори е по-добре да направиш именно това.

„Не позволявай на никого да те унижава и подценява“

Ниското самочувствие може много лесно да вкара една жена в нездравословни взаимоотношения. Но нищо не може да оправдае принизяването и третирането на някого като по-нисше човешко същество. След като преминах през една тежка връзка, в която бях подлагана на унижения, научих по трудния начин, че има хора, които са способни да те мачкат, докато напълно сломят волята ти и способността ти да се съпротивляваш. А това определено е нещо, което не искам дъщеря ми никога да изпитва. Иска ми се тя да може да признае пред себе си, когато някой я наранява емоционално и физически и да бъде достатъчно силна да си тръгне завинаги.

 „Ти си стойностен човек и можеш да постигнеш това, за което мечтаеш“

Много е важно една жена да знае „колко струва“ и да не приема нищо по-малко. Понякога се усещам, че се извинявам или се чувствам зле заради мои малки успехи. Намирам извинения за това защо се е случило нещо хубаво, вместо да си позволя да се гордея от това, че здраво съм се потрудила. Всичко хубаво в живота изисква полагането на усилия от наша страна. И е много важно от време на време да похвалим сами себе си. Ето защо искам дъщеря ми не само да може да се види като красив и стойностен човек, но и да може да говори спокойно и да се гордее със своите постижения.

„Майка ти те обича и винаги ще е на твоя страна“

Аз израснах със страха да не разочаровам майка си. Знаех, че тя има големи очаквания към мен и това ми пречеше да се обърна към нея и да й споделя дори и най-дребните неща, които засягаха мен и живота ми. Когато например разбрах, че съм бременна – бях на 26 години – се страхувах да кажа на майка ми. Защото, въпреки че вече бях възрастен човек със собствен живот и семейство, с човек до себе си, когото обичах, аз се притеснявах да не я разочаровам. Не искам и ние с дъщеря ми да имаме такива взаимоотношения. Иска ми се тя да знае, че дори, когато чувствам разочарование, аз съм на нейна страна, че може да ми се довери и да ми каже всичко, без да се страхува от това, че ще я съдя. Искам да знае, че аз ще й помагам в трудните моменти, независимо, че вече не е дете. И че я обичам повече от всичко!

Автор:Никол Пекораро
Превод и адаптация: Яна Атанасова

Вижте още:

8 невероятни снимки на майки и дъщери, които изглеждат на една и съща възраст

НА ДЪЩЕРЯ МИ

Писмо от една майка към 15-годишната й дъщеря

Мила моя нежна дъщеричке