КОСЕ БОСЕ – приказка за лека нощ (Текст + Аудио)

КОСЕ БОСЕ – ПРИКАЗКА ЗА ЛЕКА НОЩ
Ран Босилек

Направило си Косенцето Босенцето гнезденце. Снесло си яйчица. Един ден, докато то си седяло в гнездото и пазело яйчицата, под дървото минала хитрата и лукава Кума Лиса и завикала:
— Косе Босе, дай ми едно яйчице! Дойдоха ми тате и мама на гости. Ще им сваря чорбица.
Косенцето било добро и състрадателно. Станало му жал за Кума Лиса и ѝ дало едно от яйчицата си.

На следващия ден Кума Лиса отново се върнала и застанала под гнездото на Косенцето. Този път гласът ѝ бил още по-настоятелен:
— Косе Босе, моля те, дай ми още едно яйчице! Днес на гости ми дойдоха кака и бате. Трябва да им сготвя нещо топло и вкусно!
Косенцето решило, че може да помогне още веднъж. Вярвало, че добротата винаги се отплаща и че Кума Лиса наистина има нужда.

И така, минали няколко дни, а Кума Лиса продължавала да идва всеки ден и да иска от яйцата с ново оправдание. Накрая на Косенцето му останало само едно последно яйчице. Дошла пак Кума Лиса и казала:
— Косенце Босенце, дай ми яйчице! Трябва да си сготвя чорбица, гладнa съм!

— Нямам, Лиске. Всичките ми яйчица взе и не мога да си измътя пиленца – отвърнало натъжено и разтревожено Косенцето, като се опитвало да скрие под крилото си последното останало яйчице.
Кума Лиса много се разсърдила. Гладът ѝ я направил още по-ядосана. Колкото и да ѝ се молело Косе Босе да не му взима последното яйчице, тя отказвала да чуе.
— Като не ми дадеш яйце, Косе Босе, сега тебе ще изям! — казала Лиса ядосано.

Косенцето с мъка дало и последното си яйчице и осъзнало, че вече няма как да си измъти пиленца, защото алчната Лисана му взела всичко.
То заплакало от мъка и се чудело какво да прави.

 

На сутринта едно куче минало през гората. То видяло как Косенцето плаче и го попитало:
— Защо плачеш, Косе Босе?
— Как да не плача, кученце. Всяка сутрин идва Кума Лиса и ми взема по едно яйчице. Взе ми ги всичките. Не можах да си измътя пиленца. Тази сутрин пак ще дойде. Нямам какво да ѝ дам. И като не ѝ дам яйчице, тя каза, че мен ще изяде.
Кучето било добро, умно и състрадателно и решило да помогне на Косенцето.

— Не плачи, Косе Босе! Аз ще се скрия ей тук, в храстите. А ти ме чуй внимателно. Като дойде Кума Лиса да ти иска яйчице, ѝ кажи: „Нямам, Лиске, яйчице. Но ей там, в храсталака, има една кокошчица. Нея вземи!“

Кучето се скрило в храстите и зачакало. След малко дошла Кума Лиса и казала:
— Косе Босе, дай ми едно яйчице!
— Нямам, Лиске, яйчице. Ти вече ми ги взе всичките. Но ей там, в храсталака, се е скрила една кокошчица. Ако искаш, потърси я и я вземи.

Кума Лиса веднага се зарадвала, че ще си похапне вкусна кокошчица. Тя се затичала към храстите, нетърпелива да я хване.
Но щом започнала да рови из шумата, оттам изскочило голямото куче.

Лисицата се уплашила и побягнала с всичка сила, а кучето я подгонило с яростен лай. Тя бягала, то я гонело, а когато за малко да я хване, Лисана успяла да стигне до къщичката си и да се скрие вътре. Залостила вратата, задъхана и разтреперана.

Кучето застанало пред къщичката. Чакало да се подаде Кума Лиса, за да я хване.

Тя обаче не знаела, че то я дебне отвън, и взела да се оглежда и да се радва. Погледнала към краката си и заговорила:
— Я кажете, краченца, как викахте, когато ви гонеше кучето?
— Беж, Лиске, да бягаме, беж, Лиске, да бягаме!
— Мили какини краченца, кака ще им купи чехлички!

Кучето ядосано я слушало отвън, но не се издавало. Продължавало да я дебне и да търси удобен момент, за да хване Кума Лиса. А тя не спирала да се гледа в огледалото, да се суети и да говори на себе си с лукава усмивка:

— Ами вие, очички, как викахте?
— И ние викахме: „Беж, Лиске, да бягаме, беж, Лиске, да бягаме!“
— Мили какини очички, кака ще ви купи очилца!

Кума Лоса започнала да върти щастливо опашка, възхищавайки се сама на себе си и повтаряйки колко умна и красива е. Кучето застанало още по-близо до прозорчето на къщичката ѝ, без да се издава. Тя отново започнала да говори сама на себе си:

— Ами вие, ушички, как казвахте?
— И ние тъй викахме: „Беж, Лиске, да бягаме! Беж, Лиске, да бягаме!“
— Мили какини ушички, кака ще им купи обички!

Така продължила Лисана да се оглежда и да се кипри, като накрая хванала с лапи опашката си и ѝ казала:

— А ти, опашчице, как викаше?
— Дръж, куче, Лиса за опашката, дръж, куче, Лиса за опашката!
— Така ли! Ще те науча аз тебе! Ей сега ще те дам на кучето! — казала ядосано Кума Лиса.

И без да се замисли, подала опашката си навън. Кучето само това и чакало и веднага я захапало, като започнало да я дърпа с всичка сила.

Лисицата се опитвала да се отскубне, но силното куче я изтеглило навън и с един скок я сграбчило. Тя се молела за милост, а кучето ѝ казало, че ще я пусне, ако обещае никога повече да не се доближава до гнездото на Косе Босе.

Така и станало. С дрипава опашка, Кума Лиса побягнала и се скрила в гората. Тя повече не се осмелила да доближи гнездото на Косе Босе, а то си снесло нови яйчица, от които му се излюпили здрави и красиви пиленца.