На дъщеря ми
Защо потрепваш, мила птичко,
Защо припляскваш ти с крила?
Нима у нас си нямаш всичко,
какво ти липсва у дома?
Дните бързо отминават,
годините летят, летят,
грижите по теб остават
и тръгваш ти по своя път.
С любов голяма аз те чаках,
в мъки тежки те родих.
Когато се роди – аз плаках.
Себе си във теб открих.
Сладка мамина душица,
скъпа моя дъщеря,
ти си вече тъй голяма
и изхвърчаш от дома.
Грешките ми не повтаряй,
бъди мила и добра
и никога недей забравяй,
че животът е борба.
Животът е борба, която
трае цял един живот.
Животът е борба,
която се печели с много пот.
И на тръгване поспри се,
дъх дълбоко поеми,
в майчини очи ти взри се
и по своя път тръгни!
Скъпа моя, златна птичко,
родена с толкова любов
аз знам – у нас си имаш всичко,
но ти просто имаш свой живот!
Вижте още:
„Писмо до дъщеря ми“ от Чарли Чаплин
50 неща, на които задължително трябва да научите своята дъщеря
Една притча за баща, син и думите, които нараняват
